Нов ОВОС заедно с оценка за съвместимост с целите на Натура 2000 за Лот 3.2. на АМ „Струма“ в района на Кресненския пролом
„Нов ОВОС заедно с оценка за съвместимост с целите на Натура 2000 за Лот 3.2. на АМ „Струма“ в района на Кресненския пролом, която да бъде готова в рамките на 6 до 12 месеца, може да „ отпуши“ вече почти 25-годишният казус с автомагистрала „Струма“ и да намери законна алтернатива за маршрут извън него“. Това заяви Даниел Попов от коалиция „Да спасим Кресненския пролом“ след срещата на 19 юли, с министър-председателя в оставка и други членове и експерти на кабинета в Министерски съвет, на която Кирил Петков лично се ангажира с казуса.
Изготвянето на новите оценка за съвместимост и ОВОС може да започне веднага, независимо, че природозащитните цели на зоната от НАТУРА 2000 „Кресна – Илинденци“ все още са на етап „обществено обсъждане“. Те са ясни, получени са като резултат от консенсуса между учени и специалисти от НПО и за разлика от предишни техни варианти, позволяват изграждане на трасе на АМ „Струма“ извън пролома.
Като правилни стъпки за изграждане на спорния лот 3.2 на АМ „Струма“ Петко Цветков от фондация „Биоразнообразие“ посочи необходимостта да се върви незабавно към процедура на оценка на въздействие върху околната среда и да се направи ясна пътна карта какво следва, с разписани срокове, така че да няма повече забавяне в тази посока и да няма последващо губене на средства.
„Работните групи, които трябваше да бъдат създадени и да бъдат координирани от МРРБ изобщо не започнаха своята работа, а до-проектирането на алтернативите извън пролома може да върви, и даже е необходимо да върви, успоредно с правенето на докладите за оценка за съвместимост и ОВОС“, каза Петко Цветков от Коалиция „Да спасим Кресненския пролом“.
„Твърденията на АПИ и МРРБ, че няма нужда от нова оценка и, за да не се губят пари, е нужно да се започне строителство на пълния източен обход – Г20 по трасето на алтернативата през Кресненски пролом – Г10,5-източна, като се ползва ОВОС от 2017– е лъжа. ОВОС от 2017 не позволява да се строи Г20-източна, защото според неговите изводи този вариант е незаконен”, добави Петко Ковачев.
“Важно е да се припомни, че отказът от спазване на законодателството, вече доведе до отклоняване на около 500 милиона евро от Лот 3.2. към други проекти и дейности. Сега, с повишаване средния БВП на Югозападния регион до над 75% от средния за ЕС, за довършване на АМ „Струма” ще могат да се заделят по-малко средства от програмата „Транспортна свързаност”, освен ако България не реши да предложи прехвърляне на средства от други оси и проекти” – допълни той.
Европейската комисия беше наблюдател на работната група за природозащитните цели към МОСВ и на процеса на обсъждане и одобряване от работната група на предложените цели за защитената зона от Натура 2000. На третото заседание, с изказване от името на службите на Комисията по опазване на природата се посочи, че ЕК одобрява подхода за работа на групата. Всички твърдения на двама от съветниците в МОСВ за неадекватност на целите спрямо изискванията на ЕК, са неверни.
Още през 2019 г. Европейската комисия ясно посочи, че решението по ОВОС и одобрената през 2017 г. алтернатива, в която едната посока на магистралата минава през Кресненския пролом, или т.нар. Г10.5, нарушават чл. 6.3 за оценките за съвместимост на европейската Директивата за местообитанията.
Екологичната оценка, с решение от 2021 на бившия министър на околната среда г-н Личев, на новата Оперативна програма за транспортна свързаност ясно казва, че е нужна нова оценка на проекта като се вземат предвид тези констатации на ЕК.
В началното решение на ЕК за финансиране на АМ Струма изрично е записано че „екологично чувствителното Кресненско дефиле ще бъде заобиколено с дълъг тунел“, а отхвърлянето на апликационната форма за европейско финансиране на Лот 3.2 не касае само липсата на цели за Натура 2000, но разкрива и поредица други дефекти, наличието на които изрично изисква ревизия на ОВОС
Димитър Василев, гражданин от района на Кресна, коментира, че единият от вариантите – Източният вариант, който е бил планиран да слезе близко до Кресна, ще доведе до унищожаване на големи части от земеделските земи в района. По думите му от АПИ никога не са обсъждали изграждане на източно трасе, което да заобикаля въпросните земеделски земи. Според него са възможни само два варианта – цялостен тунел от западна страна или участък с две платна от страната на платото със слизане с един километър по-надолу в посока юг.
Be the first to leave a review.