ЗЛАТНО ВРЕМЕ: Комикът Звезделин Минков: Тодор Живков ми ръкопляска от сърце

– Г-н Минков, правим това интервю специално за хората в пенсионна възраст, които четат любимия ни вестник „Телеграф“ и приложението „Златно време“. Ще ни разкажете ли за вашите родители?

– С удоволствие! Връщате ме назад в годините. Роден съм на 10 ноември 1959 година. Тогава родният ми град Козлодуй беше едно обикновено село. Къщата ни беше на 100 метра от тихия, бял Дунав. Баща ми беше учител, той преподаваше на учениците биология и химия, а в свободното си време гледаше пчели. Имаше 30 кошера. Ставаше в 4 часа сутринта и ходеше да сипва вода на пчелите в едни огромни нарязани гуми от трактори. Връщаше се в 6 часа. Изкъпваше се, избръсваше се и в 7 часа вече беше в гимназия „Христо Ботев“. Учениците много го обичаха. В онези години, говоря ви за края на 70-те лета на 20-и век, директорката на гимназията, в края на всяка учебна година правеше допитване до учениците кой им е любимият учител. Допитването беше анонимно, за да могат децата да се отпуснат и да отговорят искрено, без да се притесняват. И така дълги години любимец номер едно на учениците беше именно моят баща!!! Мама също беше учителка. Преподаваше по български език и литература. Тя ме научи да обичам нашето слово и да чета много книги. Когато в 6-и клас мама ме чу да изпълнявам „Речта на Странджата“, пред развълнуваните ми съученици тя стана на крака, ръкопляска и възкликна: „Браво, Звезделине! Роден си за актьор!“. Всеки би се гордял с такива родители! Царство им небесно!

– В предварителния ни разговор споделихте, че Георги Парцалев, Стефан Данаилов, Емил Димитров и други обичани артисти са ви сваляли шапка за хумора, който правите. Как се роди у вас тази любов към анекдотите?

– Баща ми обичаше много да се шегува. Той беше учител по биология и в края на всеки учебен час отделяше последните пет минути за да разкаже интересен анекдот, с които да разсмее учениците. Веднъж у нас дойдоха гости. Разприказваха се, пийнаха домашна ракийка, замезиха, както се полага, и като минаха на червено винце, тати си развърза езика и взе да разказва вицове, от които всички се превиваха от смях. Аз не бях на масата, обаче бяха забравили да затворят вратата. И чух следното: Един нашенец бил полов маниак и решил да си купи тефтерче, в което да пише националностите на дамите, с които е правил секс. Речено-сторено! Започнал да пише: „А-албанка, Б-белгийка, В-виетнамка, Г-гъркиня, Д-датчанка и така нататък. Стигнал до буквата „Ю“ и се замислил. Мислил, мислил и накрая се сетил, че е бил с югославянка, когато все още съществуваше Югославия. Обаче след „Ю“ идва „Я“ и там съвсем се запънал. Мислил, мислил, мислил и не спал цяла нощ. На другия ден споделил мъката си с приятел, рекъл му: „Абе трябва да намерим мадама за секс от държава с буквата „Я“! Виж на колко години станах, пък още не мога да я завърша тая азбука!“. Приятелят му казал: „Голям късметлия си, мой човек, аз съм преводач от японски. Днес по обяд ще дойде цял автобус с японки, ти ще застанеш до автобуса и като слизат японките, ще си харесаш най-хубавата!“. Речено-сторено. Спрял автобусът в центъра на София, нашият човек посочил най-сексапилната японка и преводачът й казал, че този пич много я харесва. Запознал ги и те тръгнали заедно. В ресторанта на хотела, в който отседнала японката, той я черпил щедро и платил цялата сметка. Станал симпатичен на японката и тя пожелала да правят секс. Завела го в хотелската стая, съблекли се и той скочил върху нея, настървен за луд секс. В един момент обаче японката го изхвърлила от леглото и извикала: „Шики мики!“. „Ами сега? – притеснил се нашият човек, Боже мой, какво иска да каже?“ – питал се той. След малко пак се метнал в леглото върху японката и тя след има-няма пет минути, отново го изхвърлила на пода, викайки още по-силно: „Шики мики!“. Сексманиакът не издържал, облякъл се и слязъл във фоайето на хотела. Там видял двама японци да играят билярд. Единият ударил силно топчето с щеката и не успял да уцели дупката. Тогава другият японец ядосано му креснал: „М-м-м… Шики мики!!!“

– Вие сте комик и разсмивате хората. Истина ли е, че смехът е лекарство срещу лошото настроение и че смехотерапията помага при всякакви болести?

– Истина е и се надявам да ви развеселя. Смехът и позитивните емоции са чудесно лекарство за душата на човека, а здравият дух оздравява тялото ни. Смехотерапията дарява щастие и здраве, затова препоръчвам комедийното изкуство да се ползва при профилактиката и лечението на всички болести, от които хората страдат. Освен това смехът идва на помощ и в борбата с всекидневния стрес, които ни убива лека-полека, бавно и неусетно почти. Когато човек се смее, той зло не мисли – в организма му се изръсват хормоните на щастието и тогава той се чувства блажен! И все пак, ако трябва да съм честен, ще отбележа, че смехът лекува всичко с изключение на разстройството – там не помага, щото много цапа, като се смеете! Спомням си, вечеряхме с великия Георги Парцалев и докато хапвахме и пийвахме, той пускаше смешки като тази: „Да знаите, на този свят има две положения – или да се родиш момче, или да излезеш момиче, нали тъй? Ако си момиче, е добре, хич да не ти пука, ама ако си момче, има две положения – или ша та вземат войник, или няма да та вземат. Ако не та вземат, хич да не ти пука, ама ако та вземат, има две положения – или ша попаднеш някъде вътре из странътъ, или ша та пратят на границата. Ако си вътре в странътъ, хич да не ти пука. Ама ако си на границата, има две положения – през службата или ша срещнеш бандит, или няма да срещнеш. Ако не срещнеш бандит, свиркай си, хич да не ти пука. Ама ако срещнеш бандит, отново има две положения – или ти ша го видиш пръв, или той ша та скива по-напред. Ако ти го видиш пръв, хич да не ти пука, ама ако той та изпревари, има две положения – или ша стреля, или ша та пусне. То ако му станеш симпатичен, добре е, няма да та стреля и хич да не ти пука, ама ако стреля, има две положения – или ша та уцели, или няма да та уцели. Ако не та уцели, хич да не ти пука, ама ку та уцели – колко положения си мислите, че има? Ами остават само две положения – или след тежка операция ша та излекуват, или ша предадеш Богу дух. Ако та излекуват, хич да не ти пука, ама ако умреш, вече няма две положения! Та к’ъв е изводът? Ми, значи, по-добре е да си момиче. Щото, ако си момче – има две положения!“

– Разкажете ни вица за чистачката, която била изнасилена в коридора…

– Ха, ха, да, ами чистачката бърсала коридора, минал някакъв простак и я изнасилил по време на работа. Тя разтреперена и задъхана отишла в полицейското управление и се оплакала на комисаря. Той я попитал защо не е избягала, а тя със сълзи в очите му рекла: „Ами, господин комисар, къде да бягам – отляво прозорец, отдясно стена, отзад оня ме опъва, а напред е коридорът, дето съм бърсала. Аз на хората се карам, като стъпват на чистото, та аз ли да ида там?!“

– Ще ни кажете ли защо жените понякога слагат телефона си на „самолетен режим“?

– Нима не знаете?! Ами за да не ги търсят другите пилоти, когато искат да „вдигат самолета“, а тези жени са при мъжете си!

– Попитали стогодишна бабка какво пие. Тя какво казала?

– Като съм добре, пия бира, като нямам апетит, пия бяло вино, при ниско кръвно пия червено винце, при високо кръвно пия ракия, а като настина, пия ром. Обаче вода не пия, щото никога не съм била чак толкова зле!

– Защо в Индия браковете са най-стабилни?

– Защото на мъжа подаряват пушка, а на челото на жената рисуват точка!

– Кога сексът е безопасен?

– Когато жената не знае нито истинското ти име, нито адреса, на който живееш!

– Жена се оплаква на приятелка, че мъжът й вече не го бива в „оная работа“. Тя какво й отвърнала?

– Е, как така?! Нали вчера нищо му нямаше, аз лично го пробвах!

– И все пак защо по време на секс трябва да се ползват презервативи?

– Защото на нарушителите се връчва акт за раждане!

– С какво е свързана работата ви?

– С идиоти!

– Какво значи да си кавалер?

– Кавалер си, ако при френска любов ти се качиш на стола и не караш дамата да кляка!

– Мургава дама отишла в съда и рекла на съдията: „Гусин съдия, бременна съм от оня, дето оди по водата! Какво й отговорил съдията?

– А-а, имаш предвид инкасатора ли или оня, дето отпушва тръбите?

– Полицай арестувал мъж, който пие ракия, и му обяснява, че не е редно да употребява алкохол, понеже скоро е лежал в психиатрията…

– Да, после полицаят кара пияницата с личния си автомобил в лудницата. Пристигат късно през нощта и се оказва, че психиатрията е заключена. Полицаят оставя алкохолика в колата си и отива да тропа на вратата. Тъй като това става в почивен ден, полицаят е бил с цивилни дрехи. Излизат двама санитари и един доктор. Психиатърът, без да пита, набързо решил, че това е лудият, имайки предвид, че им звъни по никое време през нощта, и тутакси му шибнал двойна доза успокоително. Полицаят моментално заспал и санитарите го вкарали при лудите хора, а пияницата запалил колата и я подкарал към къщата на полицая. Като стигнал дома му, той влязъл вътре и събудил жена му, като й рекъл: „Честно да ти кажа, твоят човек малко я закъса, нещо не е добре с нервите. Ама нема да се плашиш, до месец-два ще го оправят в лудницата!“.

– Истина ли е, че пред Тодор Живков сте имитирали известни наши артисти, а пред агенти на бившата Държавна сигурност сте имитирали… бившия пръв партиен и държавен ръководител?

– Да, истина е! Тодор Живков дойде на представлението на нашия випуск, когато завършвах ВИТИЗ. Имитирах пред него нашите големи актьори. Смя се от сърце и ми ръкопляска. Когато започна делото срещу Сергей Антонов, аз си позволих да имитирам Тодор Живков с измислени от мен изречения, оправдаващи Сергей Антонов, като звучах много автентично и убедително: „Ако Сергей беше стрелял по папата, папата щеше да е мъртъв! Някои ще питат защо? Щото аз така съм ги учил моите ора – като правят нещо, да го правят като ората! Иначе хич да не се хващат да го правят! Жив ли е папата? Жив е! Ако беше стреляло наш’то момче, папата щеше да е мъртъв! Какво по-големо доказателство искате? Сергей е невинен и наше момче не може да прави такиви лоши работи!“ Това го сторих в една компания на морето, бяхме седнали в ресторант в Приморско. Не щеш ли, оказа се, че единият от почиващите там е служител на бившата Държавна сигурност. Извика ме настрани и ме заплаши, че ще ме арестува, ако не си призная, тук и сега, кой ми е дал тази поверителна информация. Вцепених се… Беше страшно… Едвам ми повярва, че сам си измислил всичко това… Агентът ми каза, че Бай Тошо е изрекъл същите тези думи пред много тесен кръг от хора… Размина ми се някак си…

– Как се запознахте с великия Емил Димитров?

– Неочаквано! Споменът ме връща към далечната 1981 година. Тогава бях студент по актьорско майсторство във ВИТИЗ и живеех в Студентски град в София. Една вечер портиерката дотича запъхтяна до стаята ми и вика: „Звездооо, тичай бързо на телефона!!! Търси те Емил Димитров!!!“ Аз блокирах. Емил Димитров ли???!!! Ха?!!! Ами, че ние не се познаваме с него?!!! Виждал съм го само по телевизията… Докато мислех какво може да се е случило, портиерката ме побутна: „Тичай бе, човекът те чака!!!“ Изтичах до портиерката, вдигнах слушалката и чух отсреща любимия на цяла България глас: „Слушай, снощи те гледах в НДК. Беше великолепен! Каня те на 45-дневно турне из цялата страна. Ще бъдеш конферансие и ще правиш хумор между песните ми. Вземи едно такси и ела до нас да уточним подробностите!“ С пресъхнали устни аз промълвих: „А какъв Ви е адресът?!“ Той се засмя и рече: „Казваш на шофьора: Вилата на Емил. И толкоз. Побързай. Чакам те!“. И затвори телефона. Не бях на себе си. Сърцето ми щеше да изхвръкне от това неподозирано щастие. Изтичах до стоянката на такситата, влязох в първото от тях и пророних: „Вилата на Емил“. Шофьорът се ухили и каза: „О’кей!“. Когато потегли, аз плахо го запитах дали е разбрал за кой Емил става дума. Той отвърна: „В София сме само 3000 таксита. Всеки от моите колеги е возил Емил по няколко пъти! Спокойно!“. Стигнахме вилата. Емил Димитров ме прие сърдечно. Сипа водка в две огромни чаши, подобни на човешки длани, включи някакъв телевизионен канал с музика, намали звука и рече: „Наздраве за предстоящото турне!!!“. Аз едвам преглътнах и тихо прошепнах: „Ама-а-а, аз съм студент втора година във ВИТИЗ, проф. Елка Михайлова дали ще ме пусне?!!!“. Той ме прегърна, целуна ме по челото и каза: „Естествено, че ще те пусне! Дори ще се гордее с теб!!!“. Така и стана. И се започна едно пътешествие, за което мога да напиша цяла книга!!! Концерти, хотели, ресторанти, барове, запознанства, интервюта… Хиляди, незабравими спомени… Емил беше велик. И недостижим. Царство му небесно!

– Кой виц ще разкажете за финал?

– Мъж след първата брачна нощ обяснява правилата в брака на жена си: „Виж какво ще ти кажа, моето момиче, за да живеем дълго и щастливо, ще трябва да се съобразяваш с някои мои изисквания. Когато има футболен мач, мен ще ме няма три дни, когато има концерт, ще ме няма четири дни, когато има панаир в Стара Загора, мен ще ме няма пет дни. Разбра ли ме?“. Жената му отвърнала: „Разбрах те, обаче и аз имам едно правило, което винаги се спазва: всяка вечер правя секс и сексът започва точно в 21 часа – независимо дали ти си тук, или те няма!“

Кой е той:

• Звезделин Минков е роден на 10 ноември 1959 година в Козлодуй
• Завършил е актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ – София
• Играл е на сцените на театрите в Кърджали, Враца, Ямбол и Народния театър – София
• Бил е конферансие в няколко цирка
• Сега е актьор на свободна практика