Проучиха останки от базилика на крепостта на Хисарлъка
Архитектурните останки на базилика датирана в периода между втората половина на IV до VI в. са проучени при археологическите разкопки на късноантична и средновековна крепост на хълма Хисарлъка над Кюстендил. Останките са разположени на тераса със северно изложение и се намираха под алея изградена от малки и средни речни камъни през 1966 г. От базиликата са запазени, почти изцяло в субструкция, част от апсидата (южната дъга), южния зид с пристенни стълбове и малка част от каменната настилка в югозападния ъгъл на южния кораб. Максималната запазена височина на архитектурните останки е 0,40 м. Градежът на субструкцията е от ломени камъни със спойка от песъклив жълт хоросан.
Първото археологическо проучване на раннохристиянска базилика №1 в късноантична и средновековна крепост на хълма Хисарлъка в гр. Кюстендил е осъществено от акад. Йордан Иванов в периода 1906-1912 г., и резултати са обнародвани. От тях става ясно, че базилика № 1 е трикорабна с приблизителни размери 29,5 х 17 м.
Близо сто години по-късно във връзка с изграждането на лапидарий с театрон, включващ и експонирането на архитектурни останки на базлика № 1, се наложи да се извършат нови археологически разкопки. Реализиранизирането на последните се осъществи по договор на РИМ-Кюстендил с Министерство на културата от екип с научен ръководител Дойчин Грозданов (РИМ – Кюстендил), зам. ръководител д-р Галина Грозданова (НАИМ-БАН), Орлин Рачев (РИМ-Перник) и Диана Стоянчова (докторант в СУ „Св. Климент Охридски“).
Be the first to leave a review.