Маршрутът на теснолинейката Септември – Добринище в топ 10 на най-добрите пътувания с влак в Европа

На 9 декември 1945 г. е открит последният участък от живописното жп трасе с дължина 6 км. Той е построен за 2 години с доброволното участие на цялото население на Добринище. До днес курортното градче е крайна гара по маршрута, заради което 9 декември се приема за рождения ден на теснолинейката.

Общата дължина на трасето е 125 км. Планът е бил то да достигне до Гоце Делчев, но не е реализиран. Проектант на линията е инж. Стоян Митов, който изготвя проекта през 1920 г. – преди 100 години. По идея на Гражданско сдружение „За теснолинейката” по повод 100-годишнината от приемането на закона за построяване на жп линията на 13 декември, неделя, в негова памет ще бъде открита нова спирка „Стоян Митов” на живописно място между сп. Света Петка и гара Аврамово.

БДЖ отбелязва, че през последните години туристическият интерес към уникалното железопътно съоръжение нараства. Тази година БДЖ инвестира над 4 млн. лева в модернизация на част от локомотивите и реновиране на два вагона в бюфети.

За организирането на специални атракционни пътувания се поддържат в движение парен локомотив и два ретровагона, като това е само малка част от плановете за развитие на теснолинейката.

Изграждането на Трансродопската теснолинейка започва преди 100 години, а първият влак потегля на 1 август 1926 г. – от Септември до Велинград. Поетапно в следващите две десетилетия са изградени останалите участъци, за да достигне линията до пиринския край.

Това е най-високата жп линия на Балканския полуостров, а трасето прави уникални извивки – осморки и шестици.

Теснолинейката е изиграла ключова роля за развитието на чепинския, разложкия и гоцеделчевския край. Тя превозва всички товари и стоки за бита и изградените индустриални мощности в градовете Велинград, Якоруда, Разлог и Банско, а Добринище се явява основна гара за прехвърляне на всички товари за и от гр. Гоце Делчев и селата в околността.

Днес линията Септември-Добринище се определя като чудо на инженерната мисъл и архитектурен шедьовър. В началото на 2020 г. читателска класация на британския в. „Guardian” я постави на първо място сред 10-те най-атрактивни железопътни маршрути в Европа.

За половината от разстоянието се преодолява над 1000 м денивелация, изградени са 35 тунела и изкуствени развития на трасето в няколко етажа. Заради това Родопската теснолинейка се изучава в редица реномирани университети по света като пример за гениални инженерни решения.

Жп трасето е последната българска теснолинейка. Други почти 40 теснолинейни участъка, функционирали като промишлени и атракционни, са закрити или разширени до нормално междурелсие през годините, вкл. до Рилския манастир и Кирилова поляна, която е открита през 1918 г. и закрита през 1960 г., Царската теснолинейка от Казичене до двореца Врана, в Бургаските солници, в Странджа планина, Детската железница в Кърджали, Пионерската в Пловдив, Трънската теснолинейка и др. За много от трасетата се настоява да бъдат възстановени с атракционна цел.

Българският маршрут се нарежда сред направления в Чехия, Испания, Финландия, Германия, Ирландия, Португалия, Франция до Швейцария и Люксембург.