ДОСТОЙНИТЕ МЪЖЕ ОТ ЮГОЗАПАДА! Бригаден генерал Емил Шошев: България е силен военен партньор!
-
- юни 2, 2022
За мен бяха предизвикателство мироопазващите мисии в Камбоджа, когато бях на 28, и в Афганистан, когато бях национален командир
Емил Шошев е роден на 3.Х.1964 г. в
благоевградското село Осеново. През 1986 г. завършва Висшето народно военно училище във Велико Търново с профил Cвързочни войски – Радиоспециалисти. През 1998 г. завършва магистърска степен по оперативно-тактическо ръководство на отбраната и въоръжените сили във Военната академия в София. През 2004-2005 г. отново учи във Военната академия във факултета „Национална сигурност и отбрана” – магистърска степен по стратегическо ръководство на отбраната и въоръжените сили.
Работи като началник на радио-релейна станция, началник-щаб на зона в стационарно-опорна свързочна мрежа. През 1993 г. е заместник-командир на взвод на българската мисия в Камбоджа. През 2009 г. е национален командир на контингента ни в Кабул, Афганистан. От 2014 г. е назначен на длъжността директор в дирекция „Комуникационни и информационни системи“ на Министерството на отбраната и удостоен с висше офицерско звание бригаден генерал.
Семеен, с една дъщеря.
– Навършват се 20 години, откакто ООН обяви 29 май за Световен ден на мироопазващите сили на ООН. В колко мисии участва България и кои са най-тежките?
-България е участвала в 112 мисии. В момента наши миротворци има в Босна и Херцеговина, в Косово, в Мали, в Грузия (по линия на ЕС) и няколко души в Ирак. Според мен най-тежките мисии, в които е участвала българската войска, са в Камбоджа (1992-1993), Ирак (2003-2008) и Афганистан (2002-2014).
-Едва на 28 г. като старши-лейтенант вие сте зам.-командир на взвод в мироопазващата мисия в Камбоджа. Какво си спомняте от онова време?
-На 4 май се навършиха 30 г. от първата мисия на българските въоръжени сили след демократичните промени – в Камбоджа. Участвахме с пехотен батальон от 850 души. Аз заминах с втория контингент през януари 1993 г. Подготовката на личния състав, определен за мисията, се извърши в тогавашното военно поделение 56030 „сини каски“ във Враца. Съставът беше от кадрови офицери, сержанти и наборни войници. Сложиха ни 10 ваксини, най-тежката беше против японския енцефалит – биеше се във врата, и три дни бях в унес от температура.
-Климатичните условия ли бяха най-голямото предизвикателство?
-Не бяха само те, но климатичните условия наистина бяха тежки. През януари тръгнахме от София при минус 10 градуса, а пристигнахме на летището в Пном Пен при 50 градуса.
-Доброволец ли бяхте и какво ви привлече?
-Такъв беше принципът за подбор – доброволец. Кандидатствахме няколко офицера за длъжност зам.-командир на свързочния взвод. Първият ми аргумент да замина беше осъществяването на свръзка в друга страна – дотогава само бяхме чували за това и учили по учебници. Вторият момент – няма да крия – беше заплащането. Благодарение на тази мисия си взех жилището в София в квартал „Дружба 2“. И третото, възможността да командвам взвод от 54 души заедно с командира. Имаше приносители на радиостанции по цялата територия на Камбоджа и трябваше да осъществяваме радиовръзка с командването – това е предизвикателство за един свързочник. Бях там 7 месеца.
-Как българите се вписаха при тази мисия?
-Много добре. Участваха общо 22 000 души от 31 държави. Имаше отзиви, че българският контингент е безстрашен. Нашият пехотен батальон беше разхвърлян на 170 км от столицата. Изпълнявахме задачите си и мисията беше успешна – след 20 години геноцид Камбоджа се разоръжи и се проведоха избори. Всичко стана както трябва.
-През 2009 г. вече сте командир на контингента ни в Кабул, Афганистан. Каква беше разликата в сравнение с Камбоджа?
-Общото е, че мисията също беше нелека. Но като национален командир управлявах около 600 души – моя беше отговорността за изпълнение на поставените задачи и опазване здравето и живота на личния състав. Тогава също направихме президентски избори – организирахме охраната на 57 избирателни комисии, извозвахме бюлетини. Това е най-дъгата ми мисия – 227 дни. Но имахме натрупания опит от Камбоджа и Ирак, а войниците вече са професионални и отлично подготвени.
-Знаем какво няма Българската армия – няма самолети, няма модерни оръжия, не достигат 5000 професионални войници. Казват, че в технологично отношениие армията ни е след украинската. Вие отговаряте за комуникационни и информационни системи – какво е положението при вас?
-Като директор в дирекция „Комуникационни и информационни системи“ (КИС) и като главен информационен мениджър на Министерството на отбраната мога да потвърдя, че сектор КИС е със 70-80% цифровизация и подмяна на стара с нова техника. Изградена е гъвкава и независима интернет мрежа за постоянен достъп до вътрешни информационни ресурси на интернет средата на Българската армия и ВС, въведохме дигиталното радио, цифрови радио-релейни станции. През 2021 г. българска фирма направи 6 типа полеви цифрови апарата за свързване. Изградихме военна система ТЕТРА за свръзка с подвижни обекти, която осигурява около 60% покритие в страната.
-По-натоварена ли е работата ви, когато в Европа има война?
-Работата на свързочника по принцип е 24 часа 7 дни в седмицата 365 дни в годината – имаме бойни дежурства, в които личният състав стои неотлъчно на поста си, спазват се всички оперативни процедури. Ако се наложи, се увеличават дежурните смени. През 2017 -2018 г. беше изграден център за поддръжка на киберотбраната. Имаме подготвени хора, участваме в международни обучения по киберотбрана както на НАТО, така и на ЕС. Трудна е подготовката на такива хора. Сега се откри специалност бакалавър по киберотбрана във Военноморското училище и магистратура във Военната академия. Пращаме хора, подготвяме ги и съответно те се връщат, за да изпълняват своите военни задължения.
-Има ли силно завишен фон на киберактивност?
-Кибератаките са постоянни, но колегите, които наблюдават мрежите, реагират своевременно. Към момента работим заедно с Министерството на електронното управление (преди Държавната агенция „Електронно управление“) и с ГДБОП. Обменяме инфромация при стандартни процедури и при атаки, предаваме си информация и правим всичко възможно да отстраним тези атаки. Нашата дирекция изработва методика на правила и процедури, които трябва да се предприемат при кибератака.
-Ваша отговорност ли са „Български пощи“, които бяха обект на кибератака?
-Не, при нас става дума за военни мрежи и за интернет мрежата на Българската армия. Контролът е по-стриктен, а мрежите са физически отделени.
-Казвате, че сте избрали пътя на дядо си Спас Шошев, който е бил доброволец във Втората световна война, а не на баща си, който е лесничей. Имаше ли момент във военната ви кариера, когато сте съжалили, че не сте се записали в Лесотехническия, където също са ви приели?
-Никога не съм съжалил. Ако сега отново тръгна да избирам професия, ще бъде пак военен. Удовлетворен съм от постигнатото в работата си – от себе си и екипа, с който работя. Израстването ми е свързано с ежедневна работа. Затова съм решил, когато изляза в пенсия, да обърна внимание на семейството.
-Но дъщеря ви вече е завършила висше образование!
-Да (смее се).
-Със съпругата си сте класическо семейство – военен и учителка, запознали сте се като студенти във Велико Търново. Кой е генерал у дома?
Със съпругата в Централния военен клуб на 50-годишния юбилей, 2014 г
-Вкъщи си споделяме задълженията, помагам на съпругата си. Обичам да готвя. Харесвам кулинарни предавания и съм готов да пробвам нещо в кухнята, особено когато имам време в събота – неделя. Моят специалитет е банската капама. Покрай пандемията хората се затвориха в себе си, но имаме няколко приятелски семейства, с които продължаваме да се събираме.
Със съпругата ми ходим по планината, към Панчеревското езеро, обикаляме. Спортувам, но намирам време за книги – напоследък предпочитам Георги Господинов. Сега чета „В пукнатините на канона“.
-Имате 15 медала, почетни знаци и грамоти. Кое е най-специалното отличие за вас?
-На първо място е медалът от Камбоджа – награда от ген.-лейтенант Джон Андерсън. Това е първият медал и първата мисия. Вторият е „Св. Георги поведоносец“ ІІ степен на Министерството на отбраната от министър Николай Младенов.
-С колко министри сте работили?
-С 22-ма (смее се). Започнал съм през 1986 г. с ген. Добри Джуров.
-Имаше ли министър, с който се разбирахте най-добре?
-Политическото ръководство е по-далеч, то работи в друга посока. За военните е важно да изпълняваме насоките за развитие на Българската армия и своите задължения.
-Ако, не дай Боже, се случи военна експанзия срещу България , имаме ли достатъчно самочувствие да защитим националните интереси?
-Да, имаме самочувствие. Българският войник е подготвен.
Ема Иванова
10 години се изгражда специалист по киберсигурност
-Известно е, че специалистите по киберсигурност са много добре платени в частния сектор. Какво се прави за привличане или задържането им при вас?
-Както в другите военни специалности и при нас също е проблем недостигът на кадри в сектор информационни технологии. Хората са ценен капитал в комуникационните и информационни системи. Много ИТ специалисти напуснаха Българската армия и отидоха по частни фирми и банки, където стартовата заплата е 3000 лв. и нагоре. От м. г. осигурихме допълнително заплащане месечно за специалност – майстор 300 лв., І клас 200 лв. и ІІ клас 100 лв. Това е стимул за специалистите, които получават тези пари към всяка заплата. Като почнах службата, бяха 15, 20 и 30 лв. Не само актуализирахме парите, но благодарение на политическото ръководство на Министерството на отбраната и Щаба на отбраната осигурихме промяна в наредбата за заплащането на ИТ специалистите, за да бъдат съхранени в българската армия. Защото такъв специалист се изгражда минимум за 8-10 г., за да навлезе в материята, и всеки кадър е ценен.
Поставка за полет, Афганистан 2009 г.
По време на мисията в Камбоджа, 1993 г.
Осигуряване на радио свръзка с ротите в Камбоджа
Be the first to leave a review.
