Един от най-добрите ръководители на ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Проф. д.н. Иван Мирчев в един от най-горещите си разговори пред Топ ПРЕСА

ИНВЕСТИРАЙТЕ В СЕБЕ СИ!
Проф. д.н. Иван Мирчев е роден през 1955 г. в Благоевград. През 1973 г. завършва средно образование – Политехническа гимназия „Св. Св. Кирил и Методи“ (бивша Солунска) в Благоевград, а през 1980 г. – висше образование в СУ „Св. Климент Охридски“ специалност „Математика“.
Преподавател в ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Благоевград от 1981 г. Научни интереси и преподавателска дейност в областта на дискретна математика, дискретно оптимиране, теория на графите, теория на числата, образователен мениджмънт, нови образователни технологии. Заемани административни длъжности – р-л на катедра „Информатика“, заместник-декан на ПМФ, декан на ПМФ, директор на Университетско издателство, научен секретар на ЮЗУ „Неофит Рилски“, заместник-ректор на ЮЗУ „Неофит Рилски“, Благоевград.
От 1981 г. е преподавател в ЮЗУ „Неофит Рилски“, като в периода от октомври 1981 г. до септември 1984 г. като асистент, от септември 1984 г. до юни 1989 г. – старши асистент, и в периода от юни 1989 г. до ноември 1996 г. като главен асистент.
През 1991 г. защитава дисертация за присъждане на научната степен „доктор по математика“ на тема „Отделими и доминиращи множества от променливи на функциите“.
От ноември 1996 г. е доцент, а от юни 2007 – професор в ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Благоевград.
През февруари 2012 г. защитава дисертация за присъждане на научната степен „доктор на науките“.
Специализирал в БАН, ФМИ на СУ „Климент Охридски“ (от октомври 1983 г. до февруари 1984 г.), Белгийски университет в Маастрихт (януари 1984 г.), Санкт-Петербургски държавен университет (от април до юли 1986 г.), University College of London (февруари и март 1998 г. и март 1999 г.).

Нека започнем с изминалата кандидат-студентска кампания. Успешна ли беше тя за Югозападен университет „ Неофит Рилски” и какво ще предприемете за следващата година?

Изминалата кандидатстудентска кампания беше трудна, не само за Югозападния университет, а и за всички университети в страната по една много проста причина- твърде голям брой на висшите училища, с твърде голям брой специалности, които се предлагат в тях, а малък брой кандидати. В последните няколко години броят на свободните места в държавните и частните висши училища е значително по-голям от броя на завършващите средно образование. Като се отчете и фактът, че част от завършващите предпочитат да продължат образованието си в чужбина- това ще е проблем, който ще стои пред всички висши училища в България през следващите няколко години, като според мен пикът ще бъде през 2016 г., когато според данни на Националния статистически институт завършващите ще бъдат приблизително около 35 000, а свободните места в университетите близо 68 000.
Кандидатстудентската кампания беше успешна, защото положихме твърде много усилия в посока лично да отидем на място при потенциалните наши кандидат-студенти. Най-вече визирам по-големите градове в Западна България, както и София-област и София-град, от където основно са нашите студенти. Направихме, за разлика от предишни години, допълнителни изпитни сесии, обявихме и няколко нови специалности, с цел да отговорим на нуждите на пазара. Надявам се, че за предстоящата кандидатстудентска кампания ние вече ще имаме преобразуван Технически колеж в Технически факултет, което ще доведе до допълнителен интерес към специалностите, които ще се предлагат в нашия университет. Същото се отнася и ако успешно преобразуваме Факултета за Обществено здраве и спорт във Факултет за Обществено здраве, здравни грижи и спорт, и така ще отговорим на нуждите на региона, на цяла България, а и на съседни държави да подготвяме медицински сестри и акушерки, плюс допълнителните специалности в областта на спорта, където ще има нови такива, даващи треньорски профил, а не само учителска правоспособност.

Пред младите хора има много голям избор по отношение на това къде да учат. С какво бихте накарали един 18-19 годишен младеж да се спре именно на Югозападния университет?

Югозападният университет има своя идентичност и една от тях е наличието на два много специфични факултета- Факултетът по изкуствата и Факултет Обществено здраве и спорт. Тези факултети предлагат изключително атрактивни специалности и като прибавим и така наречените класичеки специалности, предлагани от останалите факултети, всъщност се получава палитра, която покрива интересите на всеки млад човек. При наличието на повече от 60 бакалавърски програми, повече от 80 магистърски, както и повече от 40 PhD програми, много лесно един млад човек може да намери онова, което представлява интерес за него. Освен това всички магистърски и докторски програми от една година насам се предлагат на чужд език, което ни прави атрактивни не само за български, но и за чуждестранни граждани.
Другият аргумент е висококвалифицираните преподаватели, много добрата материално-техническа база, много добрите битови условия и възможностите за студентите да развиват своите таланти и умения в областта на науката, художествено-творческата и спортната дейности.

Безспорно и видимо е, че университетът се развива непрекъснато. Но някак все остава недооценен и на преден план винаги излизат УНСС и СУ, а реално преподавателите са едни и същи. На какво се дължи това?

Не мога да се съглася, че Университетът остава недооценен, защото за последните десет години Югозападният университет натрупа един изключително сериозен авторитет и това се потвърждава от максималната оценка, която за втори пореден път получаваме от Националната агенция за оценяване и акредитация. При максимална оценка 10, нашият университет е оценен с 9,3, което ни дава държавен сертификат за едно много сериозно висше училище. Освен това ЮЗУ, за разлика от други университети , през последните три години осъществява прием в рамките на приблизително 3 000 студенти, а когато 3 000 студенти запълнят почти на 100 % обявените свободни места в един университет, не бих казал, че това се нарича недооценяване. Това, че някои предпочитат да учат в сериозни висши училища , каквито са също и СУ и УНСС, е напълно нормално. Аз самият съм възпитаник на Софийския университет и се гордея с това, но ние сме един млад университет, с много бързоразвиващи се темпове и в този смисъл се надявам да преодолеем демографския срив и кризата, и да се справим с този основен проблем във висшите училища в България.

Какво казвате на първокурсниците в началото на новата академична година?

Това, което им казвам е да инвестират в себе си. Поздравявам ги за това, че са избрали да продължат обучението си в нашия университет, защото когато в една държава икономиката или политиката са в срив и има стагнация, най-добрата инвестиция за един млад човек е именно образованието. Рано или късно България ще стане нормална европейска държава и тогава вече човек наистина трябва да има съответния образователен ценз, за да може да участва в реализиране на идеята, заложена в приоритетите на ЕС- икономика, основана на знанията.

Как може да бъде спряно изтичането на кадри от България към чужбина?

Не може, а и не бива да бъде спряно, защото Европейският съюз е точно това, свободно движение на хора, стоки и услуги. Рано или късно, част от хората отишли в чужбина се връщат с натрупания опит. Освен това вече има една радостна и оптимистична тенденция в Югозападния университет- броят на нашите студенти, които по линия на образователни проекти, като Еразъм, напускат временно нашия университет, за да получат част от образованието си в чужбина, е приблизително равен на потока чуждестранни студенти, най вече от ЕС, които идват в Югозападния университет, по същите причини.

Какви идеи и цели имате занапред за развитието на Университета?

За последните шест години, времето, в което това ректорско ръководство работи, беше направено много. Занапред това, което ще правим е да поставяме все по-голям акцент на науката, за да може Университетът, така както е в Европа и в Америка, да бъде не само образователна, а и научна институция. Един от приоритетите за следващите години ще бъде изграждането на една още по-сериозна научна инфраструктура, защото университетът не е само сгради, столове и компютри, а специализирани лаборатории, такива каквито вече имаме в Химията, Физиката, Факултета за Обществено здраве и спорт и в много други факултети. Нашият университет е и един от 8-те университета, в които съвместно с БАН беше създаден Академичен център за сътрудничество.

Кой е основният Ви приоритет като ректор на Югозападния университет?

Първо, ректорът не може да има негов основен приоритет. Той може да има само свои виждания, които трябва да бъдат споделени от ректорския екип, т.е. заместник-ректорите и ръководители на отдели, декани и тези виждания да бъдат одобрени от Академичния съвет и Общото събрание на този университет. А в предходния си отговор споменах за един от основните ни приоритети, и това е изграждането на научна инфраструктура. Втори важен приоритет е все по-голям брой чуждестранни студенти да бъдат обучавани тук и да продължи тенденцията да бъдем университет, който не е университет само в рамките на България, а и на Югоизточна Европа.

Какъв е интересът на чуждестрнните студенти към университета?

До момента свършихме не малко работа. В момента броят на студентите от Гърция, Турция, Кипър се увеличава, единствено по-малък е броят на студентите от Македония, тъй като там бяха създадени много филиали на техни университети, но за сметка на това пък богатата палитра от масгистърски и докторски програми, които предлагаме ни прави атрактивни и за тях. Много добре работим в последната половин година с търговско-промишлените палати в градовете Кавала, Серес, Драма, Ксанти и Солун. Доста добри контакти поддържаме с двата големи университета в град Солун- Аристотеловият университет и Университет „Македония“. Добри са контактите ни и с университетите в Битоля, Щип и Скопие, като , разбира се, нашето сътрудничество не се изчерпа само с връзките ни с университетите от Балканите. Добре работим и със западно-европейски университети. В момента дори проф. Георгиева от Международния отдел прави всичко възможно да осъществим на практика, заложеното в сключените договори с университети от Америка, така че да реализираме идеята Югозападният университет да се превърне в привлекателно място за краткосрочни курсове на английски език за американски граждани и граждани, които не са членове на Европейския съюз.

Един от най-големите проблеми в образованието в България според мен е това, че когато напуснат университетите висшистите разбират, че теорията и практиката са две много различни неща. Те нямат никаква практика, никакъв стаж. Мисълта ми е кога бизнесът ще подаде ръка на университетите и ще гласува по-голямо доверие на младите хора, предлагайки им стажове, възможност за работа?

Не знам от къде имате такава информация, че завършващите студенти нямат никаква практика и никакъв стаж. Наистина за последните шест години на този изключително важен въпрос беше обърнато много сериозно внимание в ЮЗУ „Неофит Рилски“ и бяха постигнати реални резултати. Един от ключовите компоненти беше сериозно практическо обучение и не говоря само за такова обучение на студентите от Педагогическия факултет и неговите специалности, където отдавна има традиции в това отношение. Ние осигуряваме на нашите студенти много реални възможности за практически едномесечни и тримесечни стажове в банки, министерства, съд, следствие, прокуратура, културни институции,медии и други. В този смисъл трябва с гордост да подчертая, че Югозападният университет е , може би, единственият университет, който кандидатства за средства от ОП „Развитие на човешките ресурси“ и от подадени седем проекта , ЮЗУ спечели за шест от тях близо 1, 5 млн.лв., които ще бъдат инвестирани с цел промяна на учебните планове и програми на нашите специалности, така че те да бъдат ориентирани към практиката, към бизнеса и потребностите на обществото и ще осигурят условия за още по-добро практическо обучение и компетенции. Освен това сме един от малкото университети, които успешно работи по проекта „Студентски практики“, в същото време създаваме и платформа за дистанционно обучение.
Разбира се, не трябва да се минава и в другата крайност, защото един университет не е някакво занаятчийско училище или професионален техникум. Универсумът от знания трябва да е сериозен, фундаменталната подготовка трябва да бъде сериозна, а може би още по-добро практическо обучение ще се получи, когато в България се появят сериозни субекти,представители на бизнеса, защото , ако трябва да бъдем честни, от години насам се говори за необходимостта от пряка връзка между бизнеса и университетите, но засега всички опити, които се правя не водят до някакви реални резултати, защото няма какво да се заблуждаваме, бизнесът в България е в „кома“ и реално той няма финансовия потенциал, за да реши да инвестира в сиво вещество и в развитие най-вече на магистърски и докторски програми. А и не е работа на бизнеса да осигурява средства за бакалавърските програми, според мен.

Какво Ви даде и какво Ви взе ръководната длъжност?

Даде ми много и ми взе много, но в крайна сметка всеки сам избира, с какво иска да се занимава. Ръководната длъжност ми даде много опит, възможност да се срещам с интелигентни и ерудирани хора, възможност да вземаш пряко и реално участие в правенето на държавна политика в областта на висшето образование. Честно казно това, което ми взе е здравето, защото отстрани изглежда много лесно- ректор, служебна кола, секретарка, но в същото време ти си начело, а зад теб стоят 1 000 човека- преподаватели и служители и 15 000 студенти, за които ти носиш отговорност за това какво се случва и не се случва с тях. Само онзи, на когото не му се е налагало да уволни „жив“ човек , който има семейство, не знае какво струва това. В рамките на първия мандат се наложи да правим съкращения в областта на администрацията и се сблъскваш с толкова човешки тревоги и неволи, че един ректор много дълго време не може да спи. За мен твърдят, че съм лидер с леко авторитарен привкус, но това изглежда така, защото в крайна сметка, когато си водач на толкова много хора трябва наистина да се държиш по този начин, но какво се случва в главата на един ректор през нощта, само ректорите знаят и ще ме разберат напълно.

Кой е най-трудният Ви момент до сега като ректор и съответно най-голямата Ви гордост?

Най-трудният ми момент, мисля, че беше в рамките на първия мандат, когато трябваше да бъдат направени изключително сериозни кадрови и структурни промени в нашия университет. Нека да си припомним, че преди шест години в Югозападния университет имаше един мега факултет, в който се обучаваха 42 % от студентите в Университета. Това очевидно не беше нормално. Имаше нерегламентиран прием на студенти, след като е завършила кандидатстудентската кампания. Имаше недоразумения от типа- специалности като Логопедия и Социални дейности да бъдат в рамките на Философския факултет, психолози и социолози да бъдат в рамките на Правно-историческия факултет, кинезитерапевтите и спортистите да бъдат в Педагогическия факултет. След преструктурирането на Правния факултет се създаде един нормален Философски факултет, където има Политология, Философия, Социология и Психология и един Факултет за Обществено здраве и спорт, където естественото си място намериха Кинезитерапията, Спортът, Социалните дейности и Логопедията. Всичко това е свързано с много усилия и нерви, да промениш „рахатлъка“ на хората, които са свикнали на едно място с един началник , в една структура, в един факултетен съвет, в една катедра и цялото това преобразуване и реорганизация на структурата на Югозападния университет беше изключително труден момент.
А каква е най-голямата ми гордост? Ще прозвучи нескромно, но няма да мога да отговоря с едно изречение. Най-голямата ми гордост е, че се справихме с онова трудното, за което говорих до този момент. Второ- след 2008 г. всички университети в България бяха във финансов колапс. Ще дам пример само с нашия университет. През 2008 г. държавната субсидия за нашия университет беше приблизитаелно 15 млн. лв., а ние обучавахме 8 000 студенти държавна поръчка. Към днешна дата субсидията на Университета пак е 15 млн. лв., но ние обучаваме почти 15 000 студенти. Явно е, че държавната субсидия близо два пъти е намалена. Държавата дава 693 лв. за издръжката на един икономист или педагог, докато дава за издръжката на един ученик 1 300 лв. Не е нормално с 350 евро държава-членка на Европейския съюз да иска един университет да предлага сериозно и качествено образование, съответстващо на изискванията на 21 век. Въпреки това в Югозападния университет беше сменен манталитета на нашите преподаватели и Университета всяка година, въпреки че е държавен университет, извън тази субсидия от 15 млн. лв., осигурява собствени средства най-вече от проектна дейност между 20-25 млн. лв. Към днешна дата консолидираният бюджет е 38 млн, от които 15 млн. дава държавата, останалите си ги осигурява Университетът. В този смисъл това е нещо, с което се гордея не само аз, а и ректорският екип, Академичният съвет и всички преподаватели и служители в Университета.
Трябва да се гордеем и с това, че успяхме в тези тежки времена на криза да построим закрита многофункционална спортна зала. Напролет официално ще открием върху 10 дка една невероятна и уникална спортна база на открито, с повече от 25 площадки, съблекални, модерно осветление и техническо оборудване.
Освен това санирахме Учебен корпус 1. За да разберете за какво става въпрос- разгънатата площ е 26 000 кв. метра и те бяха санирани, и сегашните условия, при които студентите се обучават, а преподаватлите работят са вече в пъти по-добри.
Приблизително 4,6 млн.лева за 2013 г. бяха изплатени на студентите под формата на стипендии, а по разчети на нашия финансов отдел, през 2014 г. средствата за студентски стипендии ще са приблизително 6, 6 млн.лв.
С 5 % вдигнахме от 1 януари заплатите в ЮЗУ, и искам да кажа, че за последните 6 години възнагражденията тук са нарастнали със 78 %. И това наистина е така- за 6 години средно с по 13 % годишно заплатите в Югозападния университет са нараствали. Ако не греша, статистиката сочи, че Югозападният университет е на трето място по брутна работна заплата на хората. Освен това и двете студентски общежития бяха основно ремонтирани. Югозападният университет , за съжаление, разполага с малка леглова база, имайки предвид броя на студентите, но за сметка на това разполага, може би, с най-добрите в битово отношение общежития.
Онова, с което много се гордея е, че успяхме да накараме преподавателите все повече да работят по посока на това-Югозападният университет да се превърне в научна институция.
Огромен брой са спечелените проекти по много оперативни и други европейски програми. Само по програмата за трансгранично сътрудничество България-Гърция, за последните две години и половина, Югозападният университет има спечелени проекти на стойност около 11 млн. лева.

Какви са промените, които незабавно трябва да се случат във висшето образование у нас?

Ако трябва да отговоря с едно изречение, ще кажа, че е крайно време в Република България някое правителство да направи така, че да има държавна политика в областта на висшето образование, защото такава няма. Вече споменах- в нормалните европейски държави зад един студент стои значителна субсидия или спонсори гарантират средства от порядъка на 10 000 евро годишно, а от университетите в Република България се иска с 350 евро на година да се готвят качествени специалисти с висше образование. Ако трябва малко по-пространно да се изразя, онова, което трябва да се направи е да се смени политиката за финансиране на висшите училища в Република България. Трябва да спрем непрекъснато да копираме чуждия опит. Винаги съм казвал: Видяла жабата, че подковават коня, и тя си вдигнала крака- създадохме си настоятелства, защото в Европа и в Америка имало. Само че в Европа и Америка има настоятелства, защото там настоятелите са хората, които или дават техни средства за обезпечаване на дейността на съответния университет, или намират такива средства чрез спонсори, фондации и др. В нашите настоятелства, с които много добре работим, за съжаление, настоятелите не са такъв тип хора.
Също така си създадохме и рейтингови системи, защото на Запад ги имало, само че на Запад има пазар на специалисти с висше образование. Там тези рейтинги има какво да мерят, защото там има търсене, а в случая рейтинговите системи в България няма какво да мерят и освен това е грешна философията на рейтингите в Република България, а именно рейтингите да влияят върху финансирането на висшето образование. Това в Европа никъде го няма. Рейтингът мери нещо, но той не определя средствата, които стоят зад всеки от студентите. В този смисъл моята философия е, че тряба да има гарантиран един санитарен минимум за обученето на всеки бакалавър, магистър или доктор, след което рейтингите да влияят само върху бонусите, които могат да бъдат получававани от онези висши училища, които предлагат най-качествено обучение.
Има нещо, което трябва да се направи, но както казах, че няма държавна политика, в потвърждение на същото ще кажа- не беше нормално в последните години в България да съществуват 51 университета. По брой на университетите , може би, сме на едно от първите места в света. Обърнете внимание и на парадокса- броят на специалисти с висше образование на глава от населението в България пък е изключително нисък, въпреки многото университети, т.е. там сме на последните места.

И за финал, какво обича да прави в свободното си време един ректор?

В свободното си време Ректорът мисли какво трябва да направи утре , какво трябва да направи след 6 месеца, и какво след една година. Начините за релаксация,говоря за себе си, ако нещо за сега ме държи в сравнително добра кондиция , това са спортът и приятелите. И съм изключително горд със създадената спортната материално-теническа база в Университета, защото така ние даваме възможности на младите хора наистина хармонично да се развиват, защото спортът е нещо универсално и е средство за релакс.

 Ина Кокова