Неврокопският митрополит Серафим: Трябва да отстояваме историческата истина

„Ще преживеем много горчивини по отношение на конфликта в който се преплитат интересите по отношението на историята на Българската православна църква. Най-вече там ще бъдат горчивините, които ще приемем или няма да приемем. Времето ще покаже, но трябва да отстояваме историческата истина“, каза в интервю за Радио Благоевград Негово Високопреосвещенство Неврокопският митрополит Серафим.

По повод признаването от страна на Вселенската патриаршия и последвалото от Сръбската православна църква на православната църква на Република Северна Македония под името Охридска архиепископия, Неврокопският митрополит поясни, че  „по църковните правила следват да бъдат събрани съгласията на всички поместни православни църкви, след което Вселенският Патриарх да издаде разрешението за автокефалията (независимостта) на Македонската православна църква под името Охридска архиепископия. Процесът на събиране на съгласията ще бъде времето и удобният момент, в който ще се изразят и съответните несъгласия, относно име или териториално разположение на новата автокефална църковна област“.

Според Негово Високопреосвещенство „историята е ясна и е категорично известно, че Охридската архиепископия е създадена и носи това име с прибавянето към него – Българска и за българите. И това е било в един много дълъг исторически период“.  Отказът през 2017 година на БПЦ да стане църква-майка на църквата в Северна Македония, Митрополитът коментира като „неприемливо предложени, защото това означаваше в следващия момент  веднага да бъдем заедно с тях в изолация от целия свят. Поради това, че няма такъв каноничен ред по който да го решим ние еднолично като православна църква. Трябва да бъде събрано съгласието на всички“.

Според Митрополит Серафим „най-естественият ред е това, което тръгна през последните дни – възстановяването на общението с църковната общност на държавата Северна Македония. И в това общение, което ще изисква и време, мисля че по по-спокоен начин ще могат да се обсъждат и решават въпросите с миналото или с това, което предстои напред: имена, територия, всичко, което тепърва трябва да се установява. Трябва да се търси този начин на запазване на историческата истина и съответно постигането на едни добри, нормални, не само човешки, а и братски междухристиянски отношения. Преди всичко е това, че сме всички от едно православно семейство“.

По повод започналите национални чествания в Банско на 300 години от рождението на Паисий Хилендарски и 260 години от написването на „История славянобългарска“, Неврокопският митрополит нарече Свети Паисий Хилендарски „велик светилник на нашия народ, който освети пътя ни завинаги. За да бъдем това, което сме и днес, е тръгнало от светлината, която той запали“ и призова “Да съхраним жив този огън на вярата и родолюбието!“.

bnr.bg/blagoevgrad