Неврокопски писател попиля пишман преподавател от ЮЗУ!

ИВАН МИХАЙЛОВ като
културен фактор – от Цанко Серафимов!

Проф. Лилия Илиева, дългогодишен преподавател в Югозападния университет в Благоевград, дава мъдрото си мнение, че е твърде неподходящо българският културен клуб в гр. Битоля, СРМ, да носи името на Иван Михайлов. Или с други думи казано, какво общо има Иван Михайлов с културата… По логиката на проф. Лилия Илиева, твърде неподходящо ще да е, че десетки читалища и училища в България носят името на Васил Левски – какво общо има Апостола с културно-просветната дейност и образованието…
Странно е, че мнението на професорката съвпада с изреченото от сърбокомунистическите ръководители на СРМ и техните български слуги от кръжока на софийските македонисти около доц. Стефан Дечев…
Защо в Битоля македонците с българско самосъзнание избраха за патрон на своя клуб името на Иван Михайлов?
Защото вече почти 100 години Иван Михайлов е символ на борбата на македонските българи за свобода и народност. Защото ВМРО бе единствения фактор, който респектираше и сръбските, и гръцките набези върху българското етническо тяло, както и отцепредателите в България. Ако надникнем в протоколите от съдебните процеси срещу българите във Вардарска Македония след 1945 г., ще видим, че две са основните обвинения срещу осъдените – „михайловист“, „ванчовист“, „ВМРО-вец“ или „сътрудник на окупатора“. И нито един от осъдените не е отрекъл, че е привърженик на Иван Михайлов и ВМРО…
Ето защо децата и внуците на жертвалите се в името на своя род горди българи в Македония са избрали за патрон на своя клуб името на Иван Михайлов – идеолог и безкомпромисен водител на вековната борба нашите братя-страдалци край Вардара.
Още в началото на революционния си път Ванчо е в постоянно обкръжение от хора от българския културен елит – проф. Л. Милетич, проф. Ал. Балабанов, акад. Антон Попстоилов, Данаил Крапчев, Симеон Радев, Йордан Бадев… Особено силно е приятелството му с проф. Никола Милев – най-ярката фигура в легалната борба, наричан „външен министър на ВМРО“… А от кореспонденцията между Иван Михайлов и Теодор Траянов разбираме за тяхното топло приятелство, за широко отворената душа на големия поет към Иван Михайлов… На Ванчо дължи Димитър Талев израстването си като публицист – през 1927 г., по волята на вожда на ВМРО, е назначен във вестник „Македония“, а след гибелта на главния редактор Симеон Евтимов през 1933 г., заема неговия пост.
Още от основаването през 1927 г. на в. „Македонска трибуна“ в САЩ с финансовата опора ВМРО и под идейното ръководство на Иван Михайлов, той е един от основните автори, който най-често публикува под псевдоним.
В годините, когато е в изгнание, Ванчо създава някои от основните си творби: „По трънливия път на македонското освободително дело“ започва да пише в Турция, а я завършва в Полша през 1940 г. А фундаменталният си труд „Македония: Швейцария на Балканите“ създава при тежка нелегалност в Австрийските Алпи. С книгата „Сталин и Македонският въпрос“(1947) Иван Михайлов нанася големия български удар срещу теорията на сталинизма по националния въпрос.
Четирите тома „СПОМЕНИ“ (предстои излизането на V том) на Иван Михайлов, с обем над 5000 страници, са мащабен уникален труд за историята на революционната борба, за народопсихологията на македонските българи през ХХ в.
Иван Михайлов води величавата борба на българите в Македония както със силата на оръжието, така и с перото. Днес той е един от основните духовни стълбове за хората в тая страдална земя.
______
Приятели, братя от Битоля, достойните българи се възхищават на вашия СМЕЛ И БЕЗПОГРЕШЕН избор на Иван Михайлов за патрон на вашия клуб!
Успех!!!