Благоевградчанин от кв. „Грамада“ стана хит в интернет с критика към църквата

Младият семинарист Ботьо Димит­ров съветва свещениците да помагат на бедни и гладни и да работят със зависимите от алкохол и дрога

Благоевградчанинът Ботьо Димитров – възпитаник на IV ОУ „Димчо Дебелянов“ и При- родо-математическа гимна­зия „Акад. С. П. Корольов“, а в момента семинарист в IV курс на Софийска духовна се­минария „Св. Йоан Рилски“, разби Българската правос­лавна църква, вадейки на по­каз тоталното й безхаберие по отношение на социалната дейност, която би трябвало да е в нейната основа. Димитров изложи в няколко страници главния порок на църквата – да си затваря очите пред бед­ните и онеправданите, в есе, с което участва в организи­рания наскоро конкурс на те­ма „Дяконията като начин на служене в Православната църква“. Основният организа­тор на конкурса – сайтът milostiv.bg, качи на титулната си страница единствено него­вата разработка и тя се раз­пространява лавинообразно в интернет. Коментарите под нея са еднотипни – момчето е право, а църквата трябва да спре да мисли за часовници и джипове и да помисли за българите.

Според младия семина­рист църковната институция е забравила заповедта на Иисус Хритос „да любим един другиго, както Той ни възлю­би“. „Мястото на църквата днес е да бъде сред болните, гладните, бедните хора. Прек­расно ще е, ако тя работи с приютите за деца и възрас­тни, със заведенията за ле­чение на хора, изпаднали в алкохолна, наркотична и дру­ги зависимости. А в родната ни църква, колкото и неприя­тно да ми е да го призная, со­циалната дейност не е гол­яма“, критикува Димитров.

Сред първите задачи, кои­то няма да накърнят по ника­къв начин бюджета й, младе­жът посочва необходимостта храмовете й да бъдат приго­дени за трудноподвижни хо­ра. Не по-малко спешно е църквата да осигури подслон и храна на част от сирииските бежанци, търсещи подкре­па у нас.

„Отношението, което по­казахме българите към тях и показваме, ми е толкова странно… Те бягат от война, нямат нищо с тях, идват у нас, като мислят, че тук ще им по­дадем ръка, а ние…“! В също­то време църквата има на разположение толкова имо­ти и манастири да приеме хо­ра в бедствие. Единствено във Видинска епархия някол­ко манастира обявиха готов­ността си да подслонят бе­жанци безвъздмезно. Там би могло да се подслонят нуж­даещи се семейства, да им се даде покрив, топлина и хра­на, докато си стъпят на кра­ката, както се казва, и се ус­покоят от преживяното. Предполагам, че всяка епа­рхия има възможност да приюти по няколко човеци. Така ще се помогне на хора­та, а българските граждани ще се уверят, че църквата не е заспала, че не гледа само за облагите си, а е жива и е в помощ на всеки нуждаещ се човек“, мотивира се благоев­градчанинът.

Все така убедително той развива и тезата си за откри­ване към църквите на социал­ни кухни за бедни хора – та­кива в Атинска архиеписко­пия към 2009 г. е имало бли­зо 200, приюти за бездомни – „щом не държавата, поне ние да направим нещо , цен­трове за социална подкрепа, които да раздават храна и дрехи на бездомни, и офиси за подкрепа на емигранти и бежанци. Специално внима­ние е отделено и на нуждата от редовни посещения на свещеници в българските зат­вори, социална подкрепа на безработни и несемейни май­ки, основаване и обгрижване на старчески домове, бол­ници и медицински центрове като в Румъния, където се об­служват неосигурени лица.

факт е, че сред всичките тези логични дейности цър­квата не прави почти нищо в страната ни, изключенията са само отец Иван и приютът му в Нови хан, детският летен лагер в Хаджидимовския ма­настир и няколко неделни училища.

Показателно е и, че през последните 25 години висши­те духовници се грижат само за себе си и собственото си благополучие и вместо да по­магат на народа, затъват в гей скандали и абсурдни анате­ми като заклеймяване на кон­церти, гей паради и др.

Младият благоевградча­нин, представил за пръв път комплексно и недвусмислено идеята си за това каква трябва да е първостепенната задача на църквата, е сред най-активните семинаристи в България и почти няма орга­низирано духовно мероприя­тие на училището му, на кое­то той да не е сред лекторите и проповедниците. От 2 г. младежът е и сред админис­траторите на православния блог „Добротолюбие“, създа­ден съвместно със студенти от Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Освен този блог, младежите поддържат и още един – пос­ветен на паметта на Неврокопски митрополит Борис, чийто гроб е пред катедрал­ния благоевградски храм „Въ­ведение Богородично“.

Вестник „Струма“