Васил Василев: Българският политически модел е тежко болен

Васил Василев, председател на Фондация „Братя Василеви“ в интервю за Радио „Фокус“

Водещ: Какво очаквате, как прогнозирате, че ще се развият възможностите за коалиции, г-н Василев?
Васил Василев: Аз мисля, че тези които са избрани, преди всичко ГЕРБ ще положат всички усилия да направят, да сглобят една коалиция, но за мене основният извод от тези избори е, че днешният ни политически модел е „тежко болен“. Той ни е като воденичен камък на шията, не само на нас, но и на държавата и ни бута все по-назад и все по-надолу. Тази политическа система, този модел, тези хора ако щете не са в състояние да произведат нещо. Те не са в състояние да направят тези реформи, от които държавата и обществото имат нужда, защото са се сраснали със статуквото, то им е удобно, то им носи дивиденти. Повечето се плашат като дявол от тамян от някаква радикална промяна на политическата система –говорим. Вземете от етническата партия гласовете на неграмотните цигани, махнете гласовете и на тези, които нито живеят в България, нито плащат данъци тук, нито пък са загрижени за държавата. Махнете купения и контролирания вот и ще ги видите къде ще попаднат. БСП се уплашиха дори от преференциите, да не би да им объркат схемите на ръководството. Така че първо, за да имаме солидно правителство, предвидима политика, спокойствие в държавата и в икономиката. Преди всичко трябва да се разформира политическата система и може би това ще бъде най-голямата отговорност на ГЕРБ. Трябва да има мажоритарни избори, трябва да има особена взаимозависимост и взаимен контрол между властите, така както е във всички развити демокрации. Това предполага и президентска република, при която както например във Франция и САЩ държавният глава е зависим от законодателните органи, а те пък и двете страни са наистина зависими от една наистина независима пък съдебна система. Ако затова е необходима нова Конституция – нека, ако стане с преправяне на сегашната – добре, но едва след подобна реформа ще могат да започнат истинските реформи и промени с помощта, на които държавата ни да тръгне напред. Разбира се сега нищо не пречи – даже и на сегашното и на очертаващото се ново правителство. Да направят добри неща за страната. Да анулират заробващите договори в енергетиката, да възложат на Българската банка за развитие да разпределя еврофондовете. Да махнат корупцията в обществените поръчки чрез пълната им прозрачност. Да забранят износът на непреработена дървесина. Да преустановят дъмпинговия внос на хранителни продукти, който убива селското ни стопанство. Виждате, че има много неща, които те могат да направят и държавата ни наистина да излезе и да приключи с този смазващ преход.
Водещ: Г-н Василев, как трябва да се разпредели работата на едно ново правителство между най-неотложните задачи, така както ги изброихте? Доколко и как това правителство би получило широка политическа подкрепа?
Васил Василев: Аз мисля, че ГЕРБ има в ръцете си лостове, с които едновременно да започне работа за такава цялостна реформа на политическата система, която, още един път казвам, трябва да се основава единствено на взаимозависимост и на взаимен контрол между властите. И от друга страна правителството да започне с тези важни реформи в икономиката, в здравеопазването, образованието, в системата за националната сигурност, защото ние ставаме все по-застрашена страна и от една страна да гледат с една по-къса перспектива в рамките на месеци, няколко месеца, една – две години, а в същото време сериозно да работи по голямата реформа на нашата политическа система.
Водещ: В такъв случай, как и на какъв етап трябва да се осъществят тези реформи? Как в българската действителност може да се постигне именно тази взаимозависимост на контрол между властите, а не на взаимообвързаност на интересите между тях?
Васил Василев: Проблемът, който съществува при нас, това е, че законодателната и изпълнителната власт са едно и също. Тях никой не ги контролира. Президентът има ограничена власт, както знаем и той е избран по същия този модел. След като двете власти избират и третата, т.е. съдебната власт, как може да искате между тях да има взаимна зависимост и взаимен контрол. Тези връзки и тази зависимост трябва изцяло да се прекъснат, да се преустановят, а то може още един път да стане чрез сериозна, цялостна, задълбочена реформа в политическата система. Дали ще се мине през мажоритарни избори, аз смятам, че това е пътят, дали ще има Велико народно събрание, вероятно. Но това са средства. Това не е целта. Целта би следвало да бъде коренна реформа на политическата система, която да изведе държавата ни от блатото, в което е затънала.
Водещ: Как при една мажоритарна система да се избегне влиянието на т.нар. задкулисие на корпоративното влияние? Ето, виждате, че за едни избори, пропорционални, то излиза наяве, а какво остава за мажоритарни.
Васил Василев: Вие говорите …Всички, които се плашат от мажоритарни избори, говорят, че…
Водещ: Не. Не се плаша. Питам. Мисля си го, за това Ви питам.
Васил Василев: Как стоят нещата. Още един път Ви връщам към развитите демокрации, във Франция например мажоритарен ли е вотът – мажоритарен е вотът. Партиите упражняват ли влияние – упражняват влияние. Но въпреки всичко хората съвсем не са такива, толкова безчувствени или глупави, за да не могат да различат реалното и истинското от мошеничествата на един или друг. И когато няколко кандидата се изправят един до друг и когато между тях има реален дебат за това кой какво предлага на своите избиратели, и когато съществува формулата, според която ако не го харесат, те могат да го изгонят, която също е съвършено правилна логика, както всеки един работодател може да се лиши от работника, който не му върши работа. Това може действително да доведе до цялостна промяна. Защото иначе в сегашната система виждате какъв е ефектът. Няма състезание на идеи, няма сравняване на политики. Има издигане на знамена с различни цветове и имаме мнозинството от българите, отвратени от политиката. И тези хора не отиват да гласуват. Това е резултатът, който се стремим. Хората ще бъдат заинтересовани да гласуват единствено, когато могат да видят очи в очи тези, които се борят за техния глас, да могат да ги сравнят с конкурентите им и тогава да изберат този, който според тях е най-достоен да отиде в Народното събрание и да защитава техните интереси и интересите на държавата.
Водещ: Как виждате едно задължително гласуване съчетано с предложенията Ви?
Васил Василев: Не смятам, че това е формулата, която е добра в момента за България. Гласуването трябва да бъде свободно. За да отидат хората да гласуват, трябва да има интерес. Хората трябва да видят още един път различия. Не да търсят да изберат най-малкото зло, какъвто много често се оказва случаят, а те трябва да видят и да подберат действително между всички тези, които предлагат различни варианти. И по този начин ще се намали рязко и броят на неграмотните. Защото те няма да разбират за какво става дума, неграмотните гласоподаватели. А ще се увеличи много броят на тези, които са в състояние да огледат, да преценят, да претеглят мненията на кандидатите и въз основа на това да направят своя избор. Това рязко ще повиши активността на хората несамо тук, но и на българите, които са в чужбина. Тук има още един въпрос, който не сме засегнали. Това е, че не може при една такава цялостна реформа на политическата система да се взема предвид мнението на хората, които нямат нищо общо с България, които не живеят тук и не плащат данъците си оттук, които отдавна са отписали България от сърцето си, а идват само или да окажат влияние в полза на един или на друг, или да си направят една разходка до страната. Това нещо трябва да престане, защото както не може един, който не участва в една взаимоспомагателна каса, да определя как ще се харчат парите. Хората, които влагат парите си в нашата държава, те трябва да определят как ще се развива нейната политика.
Водещ: Означава ли това, че трябва да има някакъв ценз за гражданство, за местопребиваване?
Васил Василев: Това е въпрос, на който може да се отговори само ако намерим отговор на друг въпрос, а именно час по-скоро кога да се направи тази радикална реформа на политическата система. И ако по нея започне да се мисли и има консенсус и особено отговорните политически лидери в нашата държава видят, че това е единственият път за решаването на проблемите, то тогава и въпросът, който Вие поставяте за образователен ценз, може би също ще намери своето справедливо решение. За мен това не е правилно, въпреки че не може да искаш от един неграмотен човек да ти зачертае една бюлетина, защото той не знае какво има в нея. Но пак искам да кажа, това ще стане само ако се извърви пътя на радикална реформа на политическата система в България.
Цоня СЪБЧЕВА/www.focus-news.net