Кресненско-Разложкото въстание 1878-1879 г. в предхождащи го събития

Спомени на секретаря на въстанието – даскал Стефан Карчев, отразени в писмо да Георги Корчев на 24.V.1938 г.

Публикуват се за първи път

Борислав СТРУМЯНОВ

Стефан Георгиев Карчев (1850-1956) е виден деец на национално-освободителните борби. Произхожда от многолюдно семейство от 27 души, а родното му село е столицата на въстанието Стара Кресна. Учил е в Солун, бил е учител в много селища, участник е във въста­нието. Като учител в с. Славовица е 8 години учител и на земеделският министър-председател Александър Стамболийски, с когото под­държа добри отношения до убийството му. Основател е на Археологи­ческия музей в Сандански. Дарява имот в родното си село за издигане на обществена сграда и сега Читалището там носи името му.

Получателят на писмото – Георги Лазаров Корчев (1875-1965) е виден педагог и общественик,организатор на ВМОРО в Горна Джумая (Благоевград). Учил е в Солун. Учители са му Гьорче Петров и Иван Гарванов. Писал е стихове и книги. Баща му Лазар е  виден просветен и църковен деец, убит през 1912 г. по време на Балканската война.

„… С голямо удоволствие – започва писмото си Стефан Карчев – прочетох първото ви писмо (от Георги Корчев) повече от един път. Интересното му съдържание ме въодушеви, облада, за владя ме и с магнетически възторг се явиха съотечествени  чувства за отговор, по повод на което заигра десницата ми да  ви пиша за Кресна и Кресненско и това, що е станало по време на въстанието…”

ХРОНОЛОГИЯ НА СЪБИТИЯТА СПОРЕД СТЕФАН КАРЧЕВ

3.І.1878 г. – 1300 души пехота и конница руска се опитва да опази от турски палежи побегналите турци към Македония – Охридско, Разложко, Мелнишко.

4-5.І.1878 г. – 300 души въстаници в с. Рила (гр. Рила) нападна ли селата Стоб и Пороминово и с успешен бой земали 70 души турски пленници.

На  12.І.1878 г. – Между Янчовия и Георгиденевия  дюкян, хан-къща, Тупаранския и сегашния Грънчарски хан в Кресна са минали черкези и са заграбили добитък. Турската стража е спрела  черкезите. Станала е битка. Един черкезин е уби, а от стражата е  ранен Ахмет Сливенски.

14.І.1878 г.  – Сражения, сбавания между 600 души турски аскер и въстаници около 300 души при селата Кочериново, Бараково, с резултат един убит християнин. За турските загуби не се знае.

22.І.1878 г.  – Се  възбудило бой-сражение в селата Стоб, Пороминово, Рила с 300 души въстаници и турски аскер.

31.І.1878 г. – Събрали се 600 души  въстаници и заградили гр. Горна Джумая (Благоевград).

5.ІІ.1878 г.  – Русите с 1100 пешаци и конници, с 4 оръдия тръгнали от Дупница и като стигнали баира над Кочериново и изхвърлили  гранати, станели сражения  в Бараково – при моста на Рилска река. Бил убит един руски войник. От изхвърлените  гранати една попаднала  в Горна Джумая, турците се уплашили и побегнали.

6.ІІ.1878 г.  – Русите пристигнали на 5.II.,а въстаници от Ораново, Градево изгорели през нощта Железнишкия мост на Струма и бегащите турци били за градени, едни взети пленници, други избити и ограбени, трети живи  в Струма се хвърлили и удавили.

Русите поставили на турското село Осеново 250 души стража, на Сърбиново (Брежани) и Крупник – по една рота  войници патрул-постове, за да пазят от изненада и грабежи. 6.ІІ.1878 г. – На ден Света Петка турците изкарали с бой хората от  черквата  „Св. Архангел Михаил”  в село Кресна и ангария ги забрали и закарали на Шейтан дере  (Ощавска  река), на моста Кресненски при хановете край Струма, за да пренасят на  ръце коли и хора и добитък на бягащите към Мелник, Серес и Солун турски семейства. Останалите хора у Кресна са бегали по Пирин и пещерите в Креснеските лозя. Бегълците турци, черкези, през Кресна за заграбили дребен и едър добитък – яма от селото.

15.ІІ.1878 г. – Турското управление било поставило 50 души турски аскер на пост в Кресна, уж да запази населението от грабежи от черкези.

23-27.ІІ.1878 г. – Турците с 1500 души редовен аскер, под командата на Осли бег от Петрич, нападнали села, убити са 12 въстаници и 15 души от аскера. Въстаниците били 130 с войвода Турулинго от Мелник.

28.ІІ.1878 г. – Изпълнили се с много въстаници селата Сърбиново до Мечкул и Кресна с войводи и се групирали.

1.ІХ.1878 г. – Турски аскер нападнал с. Сенокос, защото не давало на гръцкия владика владичината за 150 къщи и след станал бой се върнал в Кресна.

16.ІХ.1878 г. – Турски аскер ограбил с. Грънчар. Завързало се сражение. Имало жертви от двете страни.

ХРОНОЛОГИЯ НА КРЕСНЕНСКО РАЗЛОЖКОТО ВЪСТАНИЕ СПОРЕД СТЕФАН КАРЧЕВ

5.Х.1878 г. – В 10 часа по турски през нощта под водителството на 15 войводи от Сърбино потеглили 600 души въстаници, минали Мечкул и като стигнали с. Кресна, заградили 110 души турски аскер, квартирувал от 15.VІ. в двата хана на Мито и Цвето Вескови. След двудневен преграден огън, стреляно от Шивовица чука, бой между двете страни, турците се предават, чрез сигнали на бориите и изваден нож на парламентьора Стоян войводата (Стоян Карастоилов от с. Старчища, Неврокопско). Пристигат двама юзбашии по долина Янчова и уговорили предаването на аскера и на всички военни материали, складиране на орището  (хорището) пред черквата „Св. Архангел Михаил”. В този бой станали жертва 3 селяни, 1 къща, 8 юшурджии, 1 въстаник, 9 души аскер… пленени са 110 турци и хранени 38 дена с по две овни на ден, хлеб и ориз от Кресна, в Милошев и Френски хан…”

…

Хронологията на въстаническите действия е описана в подробности и ще я представим в резюме. На 6 октомври въстаници превземат Влахи, на 7 октомври с боеве са превзети Грънчар, ново село, Брезница. На 8 октомври – Моравско, Будилци, Гореме и други села в района на Малешевска планина.

През ноември турските сили се прегрупират и започват контранастъпления и усмиряват бунта в частта източно от р. Струма, но боевете продължават из Малешевска и Огражден планина и до пролетта на 1879 г.