Топ Преса: За политиката и медиите

Медиите- „четвъртата власт в държавата“, веднага след изпълнителната, законодателната и юридическата. Каква власт действително притежават медиите? Каква е тяхната функция и роля във взаимоотношенията  с политическите сили?

В древна Атина, народът се е събирал на агората и там е дискутирал наболелите проблеми на обществото. Агората е била обществена трибуна, на която всеки е изразявал своите виждания и аргументи. В днешното модерно, забързано и  динамично време, ролята на агора е отредена на медиите. Те са обществената трибуна на съвременното общество. Без тях е почти  невъзможно да се осъществи комуникация. Правенето на политика вече е невъзможна без средствата за масова комуникация. Политиката се разпространява чрез мас-медиите. Това, което знаем за политиката в нашата държава, в голяма степен сме научили от телевизията, радиото и вестниците. Това отрежда  на четвъртата власт централна роля. А и всеки знае, че с вестник освен муха се убива и политик. Медиите освен хроникьори и вестители са  стражи и коректив на позабравилите се властници. Те с гордост се наричат Четвъртата власт, въпреки, че това не е писмено утвърдено в конституцията. Взаимоотношенията медии- власт, не винаги са гладки. Често политическата прослойка обръща гръб на пишещите, недоволни от изнесените факти. Дават обет за мълчание, отказват интервюта и коментари и смятат, че този с този бойкот ще накажат гилдията. Как обаче се наказва говорителят на обществото? Та нали без нас, медиите политиците не биха били никому известни? Та нали чрез нас техните изяви и решения стигат до народа? И от това произтича въпросът, от кого бягат и се крият обидените държавници? От новинарите, или от обществото?

В изминалите избори, медиите не само отразяваха предизборната кампания на партиите като цяло, но даваха възможност на всяка партия персонално да използва тяхната трибуна, за да могат посланията им да достигнат до възможно най- широк кръг потенциални избиратели. Но политиците са се взели толкова на сериозно, че вече гледат на себе си, като на незаменими фигури, без които обществения и държавен живот не би бил възможен. В собствените си представи, те са алфата и омегата, началото и края. Обсебени от собствения си образ,  и вярващи в супер-силата си, решиха, че нямат нужда от широко медийно  представяне. Заложиха на това сами да се презентират и резултатите от тази тактика не закъсняха.

Партии в криза, недооценени кандидат- депутати, катастрофални резултати. Политиците твърде много си повярваха, заговориха за „чеков“ журнализъм, за „свински“ журнализъм. Медиите  обаче, господа политици докладват  не само за вашите личности, за спектаклите и скандалите, които  изнасяте,  но  и за действителния свят.  Защо се тревожите, че назоваваме нещата с истинските им имена? Ние сме просто едно огледало,  което отразява вашия образ. Ако не ви харесва отражението, коригирайте поведението си и при повторен поглед към нас,  със сигурност ще видите, нещо по- приятно!