Учителят от Сатовча: Проектът на Стефан Янев може и да ни разочарова?

ИМАМЕ НАЙ- МАЛКО ОЩЕ ТРИ ВЪЗМОЖНОСТИ
За мен, като български гражданин, който обича Родината, но мрази държавата( защото я оприличавам на властта, в моя случай не мразя политиците, а ги презирам), е настъпил момент на критично преосмисляне. От горещ привърженик на правителството на Кирил Петков вече имам много сериозни основания да не го подкрепям. Нещо повече, с това правителство, не можем да постигнем желаните резултати, да излезем от блатото. Най- малкото, че Неравенствата продължават, узаконени с данъчната политика.
Моя работа ли е да ги коментирам тези неща? Не съм политик, социолог, политолог, анализатор. Тогава защо го правя? Защо „заблуждавам“ моите читатели? Поради няколко причини:
1.Стремя се за всичко, което ме заобикаля, да изразявам позиция, която приемам като право и задължение.
2.Живял съм 40 години в „мракобесния“ комунистически режим, 32 години в многопартийната либерална “демокрация“, и мога да направя съответните изводи-Живяхме много по- добре преди, отколкото сега. България на международната сцена стоеше добре. Образованието, земеделието бяха на световно ниво.
3.Определям себе си като ляв човек. Изповядвам разбирането за справедливост, солидарност, равенство във възможностите. На времето младия Маркс, в разговор с Енгелс казва “Философите до този момент са обяснявали света, време е да започнат да го променят“(не цитирам дословно) В такъв смисъл смятам, че само един модерен ляв проект ще промени България.
4.Отношението ми към политиката е като към огъня. Бях разочарован, гневен, недоволен, “престъпен“ оптимист, разобличител. Сега вече съм наясно-парламентарната демокрация в България, не само не е представителна, а е фасадна. С този елит, повечето от който са българофоби, нищо добро за България не може да се случи. Парламентарната идея се компроментира, най- вече от партиите, които доказаха, че мислят само и единствено за тясно партийните и лични интереси.
И така. Имаме в близка перспектива 1-3 до 5(пет) години три съдбовни възможности, като народ, като държава да оцелеем и да се развиваме. Да изградим, социална, демократична и правова държава(в това се заклеха великите депутати през 1991 година. Да живеем в демокрация и благоденствие. Нали затова станахме членове на Европейския съюз. От нас зависи, дали ще се възползваме от отдадените възможности на избор. Както твърди Сартр, дори и да не избираме, ние пак избираме. Въпросът е какво избираме?
Кои са тези възможности?:
1.Новият политически проект около Стефан Янев. Този проект може да е като онези, от които многократно бяхме лъгани и разочаровани. Да си ги припомним: Най- напред правителствата на СДС- Филип Димитров и Иван Костов. След това на НДСВ Симеон Сакскобургготски, после ГЕРБ и Бойко Борисов, Слави Трифонов и сега „Продължаваме промяната“ на Кирил Петков и Асен Василев.
Ако Стефан Янев успее да мобилизира разочарованите и угнетени българи, шансът да бъде първа политическа сила е много голям. Този формат ще вземе избиратели от целия политически спектър, без изключения. Нима пенсионерите, привърженици на десните партии, на ДПС, не са разочаровани? Разбира се, най- много привърженици ще отклони от БСП и патриотичните организации.
2.Дългоочакваният ляв проект. Не е логично, в най- бедната, най- корумпирана държава, с най- нещастния народ, да няма една лява модерна социалдемократическа партия. Такива, които в момента управляват в повечето страни от Европа. Ако успеят да се обединят отломките от БСП (ако изобщо оцелее в близката една две години), леви партии и движения, не участвали в управлението на страната, и с млади политици, може да се състави един такъв проект. Защо не?
3.Последната ни възможност е Президента Румен Радев. При него и с него имаме няколко възможности:
1.Дава си оставка и основава патриотична партия. Преди две години препоръчах да го направи. Става министър председател Неговият рейтинг продължава да бъде много висок. Той ще обедини разочарованите от всички правителство до тук. Навярно всички си даваме сметка, че докато е действащ президент, това няма да се случи..
2.Възлага на негов съратник, с достатъчно голям авторитет, да оглави един такъв проект. И го подкрепи, макар, че по конституция няма това право. Но, вече след Янев.
3. Малко преди да му изтече мандата, учредява партия, която ще прокламира движение за Президентска република. Но, това може да се случи след пет години. Твърде дълъг период, в който може и да ни няма на историческата карта, като народ.
Междувременно тези дни станахме свидетели на интересен казус. Американският военен министър Остин, който беше в България, не се срещна с президента Радев. Мнозина определиха този факт, като шамар, не за България, а за самия Раде. За мен това е положителен момент. Дано президента Радев да осъзнае, че да служиш на България е много по- важно и съдбовно, отколкото да искаш да се харесаш на силните на деня. Този, който иска да се хареса на всички, никой не го обича. Да, ние сме членове на НАТО и ЕС, и трябва да се държим коректно. Но, Турция с Ердоган, Унгария с Орбан, също са членове на НАТО, но се държат като държавници. които защитават националните интереси. Нямам спомен, министър председател, външен министър да са защитавали българските национални интереси.
Да си пожелаем успех и късмет! Предупредени сте, уважаеми братя и сестри българи! Автор: Калоян Шишков – учителят от Сатовча!