Сестрата на Крали Марко вдигнала крепостта Момина кула
Късноантичната и средновековна крепост „Момина кула“ е разположена в един от най-тесните и живописни участъци на река Места, в пролома Момина клисура, между източното подножие на Пирин и западното подножие на Дъбрашкия дял на Западните Родопи.
Проломът свързва Разложката котловина и Гоцеделчевската котловина, като започва при устието на пиринската Безбожка река и завършва при с. Господинци.
Момина кула е на 15 км от Гоце Делчев и само на 1 километър от отклонението за село Буково. Крепостта е малка, около 600 квадратни метра, но привлича погледите на преминаващите по международното шосе за Гърция. Размерите й разкриват, че функциите й са били по-скоро на наблюдателна и стражева кула с малък гарнизон, който
е бдял над древния път по долината на Места
която се вие в подножието на крепостта. С единствения възможен подход към входа на крепостта, който умелият средновековен фортификатор е изградил, се е получило така, че използвайки естествената защита на голямата отвесна скала, отбраната е възможна с минимум усилия. Все повече са нашенците и чужденците, които катерят планината, за да видят крепостта и да се потопят в миналото. Много от посетителите тръгват по стръмната пътека, примамени и от мита за млада и красива жена, застигната от тежка съдба. Във фолклорния епос той присъства с множество вариации. Според една легенда, кулата е построена от юначната сестра на Крали Марко. Тя била толкова силна, че носила камъните чак от връх Нисторица. Според друг древен сюжет, Момина кула е построена от сестрата на цар Иван Шишман – Кера Тамара, която успяла да избяга от султан Мурат Първи. Има и трети мит, който се носи от поколение на поколение сред местните хора. Някога турски бей решил да вземе българка за жена. Тя трябвало да смени и вярата си. Момата обаче отказала и побягнала нагоре към гората. Преди да я настигнат преследвачите, пратени от бея, момата се хвърлила от кулата в пропастта и загинала. Оттогава е името Момина кула. Родеенето на тези легенди с реални исторически личности може да се използва като културен мост към Средновековното и възрожденското наследство на региона. За целта крепостта „Момина кула“ трябва да се социализира и промотира.
Be the first to leave a review.