25-годишната Хадиджа Парапанова: Трите семейства бежанци делят последния си залък с хората в Осиково, единственият проблем е, че не говорят български, затова искат да заминат за Германия

19-12-81-жените-бежатки-copy

Жителите на малкото село Осиково в община Гър­лен преди Л1есец осигуриха подслон на три семейства сирийски бежанци от лаге­ра в „Овча купел“ в София. Приемането и настанява­нето на сирийските семейс­тва стана по инициатива на мюсюлманското насто­ятелство в Осиково. Лич­но от София с кола отиде да ги вземе местният хо­джа Джевджет Скендеров, а в настаняването и осигу­ряването на подслон, обза­веждане от първа необходи­мост, с дрехи и храни се от­ зоваха хората от Осиково и Рибново.

Месец след като сирийс­ките семейства бяха нас­танени в Осиково, за тех­ния нов живот разказва 25- годишната Хадиджа Парапанова, студентка във Висшия ислямски инсти­тут в София. Хадиджа бе човекът, който пое иници­ативата за набавянето на храни, покъщнина, дрехи и всичко необходимо за въз­растните и децата от трите сирийски семейст­ва. Хадиджа не крие, че вече е силно привързана към де­цата на бежанците и не минава ден, без да се отбие да ги види.

–                      Хадиджа, мина пове­че от месец, откакто три­те семейства бежанци от Сирия, които всички са със статути,вече живеят в с. Осиково. Би ли ни раз­казала как ги прие мест­ното население и как се чувстват те сега сред всички вас?

Трите семейства си­рийски бежанци са вече на­ши добри приятели. Те пристигнаха в Осиково на 10 януари. Беше петък ве­чер и през деня бяха пос­ледните приготовления на предварително осигурени­те им къщи, където сега живеят. Те са общо 10 ду­ши – 7 възрастни и три де­ца. Вечерта, след като им дадохме време да се огле­дат къде се намират, да от- починат от дългия път и да се нахранят, ги наста­нихме в подсигурените им жилища, а именно – в прис­тройката на джамията, ко­ято е вакъфски имот, и в домовете на нашите съсе­ляни Рефат Беев и Мустафа Атипов. Тези мъже най- сърдечно отвориха къщи­те си за чужденците, а в следващите няколко дни жителите на нашето село и на съседното село Риб­ново показаха огромната си съпричастност към тежката съдба на тези хора. Хората от двете села им осигуриха всичко необхо­димо – от храни до дрехи и покъщнина, лакомства и играчки за децата.

Всичко разпределихме поравно меж­ду тях и в мо­мента те сами се грижат вече за домакинст­вата и прехраната на се­мействата си. Погрижихме се и им помог­нахме да пода­дат документи за адресните им регистрации и за пос­тоянен адрес, така че при тях вече всичко е законно. Към момента всички се чувстват добре и далеч по- сигурни и спокойни от де­ня, в който пристигнаха в Осиково. Единственият проблем, който остана, е езикът и начинът на кому­никиране с тях, но когато хората носят добри сърца, се разбират с езика на чо­вешката любов, взаимно­то уважение и добрите на­мерения.

–                      Хадиджа, ти си може би единственият човек в селото, който разбира езика на бежанците, чове­кът, пред когото те спо­делят своите чувства, ра­дости, мъки, нужди и не­воли. Какво разказват за себе си и какви са плано­вете им?

–              Едното семейство е че­тиричленно, родители и две деца на 4 и на 7 годинки. Другото семейство имат момиченце на 9 години. Майката Лама по професия е учител по арабски и френски език, бащата Омар владее английски. Третото семейство са женени отс­коро и все още нямат деца. Съпругът Юсеф е шивач, а съпругата му Несрин е учителка по музика. Заедно с тях е и братът на Юсеф – Люай, който е на 22 годи­ни. Той не е семеен, владее няколко езика, сред които английски и френски. По­не засега имат намерение да останат в България, до­като получат официално регистрация за постоянен адрес, а занапред мислят да заминат за Германия. Ис­кат да работят тук, но основният им проблем е ези­кът. Децата са много умни и възпитани и имат огром­но желание да ходят на учи­лище. Като цяло всички са много интелигентни и доб­ри хора. И въпреки че са преживели толкова много, са благодарни и признател­ни за това, което имат. Как­то възрастните, така и де­цата им никога не пропус­кат да благодарят и за най- малкото нещо, което полу­чават от жителите на село­то ни. Изключително гос­топриемни са. При всяко наше посещение ни канят на чай или кафе и са склон­ни да споделят и последния си залък, който им е оста­нал. И трите семейства гот­вят самостоятелно с про­дуктите, които им даваме, и се стараят да поддържат чисти и спретнати жилища­та, които им са предоста­вени в Осиково. А аз се чув­ствам много щастлива в компанията на трите деца Натали, Муаз и Марам, ко­ито незаслужено са стана­ли жертва на войната в Си­рия, защото са деца и не но­сят никаква вина за това, което се случва в държава­та им. За мен е чест, че ги познавам и че имаме въз­можност да им доставим поне малко радост и уют.

–                      Знаеш,че около голя­мото нахлуване на бежан­ската вълна у нас сред об­ществото се създаде една неприемственост, опасе­ния и дори предразсъдъ­ци спрямо тези хора. Ти какво би казала на таки­ва българи?

–                      Да, за себе си не крия, че се привързвам към тези хора, защото виждам тех­ните добродетели и култу­ра. За децата да не говорим .Смятам, че няма място за омраза, опасения и пред­разсъдъци. А на тези, кои­то имат страхове, опасение и дори страдат от някакви предразсъдъци към сирийс­ките бежанци, мога да ка­жа само едно – мили хора, нека всеки, който чувства, че все още е човек и носи поне малко човещина в се­бе си, се постави на място­то на тези хора и да бъде по-съпричастен към тяхна­та съдба. Не вярвайте на те­левизиите, които ви внуша­ват неистини. Нещата не стоят така, както изглеждат по телевизията. Докоснете се на живо до тяхната бол­ка и ще видите, че те не са такива, за каквито ги мис­лите. Просто не се подда­вайте на манипулации, за­щото ние, жителите на с. Осиково, ги преодоляхме и разбрахме, че не е било толкова страшно. Позволе­те си да погледнете тези хо­ра в очите и да видите на­деждата, която се чете в тях – надежда за един по-добър живот и за едно по-добро бъдеще, когато освен на­деждата друго почти нищо не е останало.

Вестник „Вяра“

19-12-81-мъжете-copy

Започнете да пишете и натиснете Enter за търсене