25-годишната Хадиджа Парапанова: Трите семейства бежанци делят последния си залък с хората в Осиково, единственият проблем е, че не говорят български, затова искат да заминат за Германия
-
- януари 27, 2014
Жителите на малкото село Осиково в община Гърлен преди Л1есец осигуриха подслон на три семейства сирийски бежанци от лагера в „Овча купел“ в София. Приемането и настаняването на сирийските семейства стана по инициатива на мюсюлманското настоятелство в Осиково. Лично от София с кола отиде да ги вземе местният ходжа Джевджет Скендеров, а в настаняването и осигуряването на подслон, обзавеждане от първа необходимост, с дрехи и храни се от зоваха хората от Осиково и Рибново.
Месец след като сирийските семейства бяха настанени в Осиково, за техния нов живот разказва 25- годишната Хадиджа Парапанова, студентка във Висшия ислямски институт в София. Хадиджа бе човекът, който пое инициативата за набавянето на храни, покъщнина, дрехи и всичко необходимо за възрастните и децата от трите сирийски семейства. Хадиджа не крие, че вече е силно привързана към децата на бежанците и не минава ден, без да се отбие да ги види.
– Хадиджа, мина повече от месец, откакто трите семейства бежанци от Сирия, които всички са със статути,вече живеят в с. Осиково. Би ли ни разказала как ги прие местното население и как се чувстват те сега сред всички вас?
Трите семейства сирийски бежанци са вече наши добри приятели. Те пристигнаха в Осиково на 10 януари. Беше петък вечер и през деня бяха последните приготовления на предварително осигурените им къщи, където сега живеят. Те са общо 10 души – 7 възрастни и три деца. Вечерта, след като им дадохме време да се огледат къде се намират, да от- починат от дългия път и да се нахранят, ги настанихме в подсигурените им жилища, а именно – в пристройката на джамията, която е вакъфски имот, и в домовете на нашите съселяни Рефат Беев и Мустафа Атипов. Тези мъже най- сърдечно отвориха къщите си за чужденците, а в следващите няколко дни жителите на нашето село и на съседното село Рибново показаха огромната си съпричастност към тежката съдба на тези хора. Хората от двете села им осигуриха всичко необходимо – от храни до дрехи и покъщнина, лакомства и играчки за децата.
Всичко разпределихме поравно между тях и в момента те сами се грижат вече за домакинствата и прехраната на семействата си. Погрижихме се и им помогнахме да подадат документи за адресните им регистрации и за постоянен адрес, така че при тях вече всичко е законно. Към момента всички се чувстват добре и далеч по- сигурни и спокойни от деня, в който пристигнаха в Осиково. Единственият проблем, който остана, е езикът и начинът на комуникиране с тях, но когато хората носят добри сърца, се разбират с езика на човешката любов, взаимното уважение и добрите намерения.
– Хадиджа, ти си може би единственият човек в селото, който разбира езика на бежанците, човекът, пред когото те споделят своите чувства, радости, мъки, нужди и неволи. Какво разказват за себе си и какви са плановете им?
– Едното семейство е четиричленно, родители и две деца на 4 и на 7 годинки. Другото семейство имат момиченце на 9 години. Майката Лама по професия е учител по арабски и френски език, бащата Омар владее английски. Третото семейство са женени отскоро и все още нямат деца. Съпругът Юсеф е шивач, а съпругата му Несрин е учителка по музика. Заедно с тях е и братът на Юсеф – Люай, който е на 22 години. Той не е семеен, владее няколко езика, сред които английски и френски. Поне засега имат намерение да останат в България, докато получат официално регистрация за постоянен адрес, а занапред мислят да заминат за Германия. Искат да работят тук, но основният им проблем е езикът. Децата са много умни и възпитани и имат огромно желание да ходят на училище. Като цяло всички са много интелигентни и добри хора. И въпреки че са преживели толкова много, са благодарни и признателни за това, което имат. Както възрастните, така и децата им никога не пропускат да благодарят и за най- малкото нещо, което получават от жителите на селото ни. Изключително гостоприемни са. При всяко наше посещение ни канят на чай или кафе и са склонни да споделят и последния си залък, който им е останал. И трите семейства готвят самостоятелно с продуктите, които им даваме, и се стараят да поддържат чисти и спретнати жилищата, които им са предоставени в Осиково. А аз се чувствам много щастлива в компанията на трите деца Натали, Муаз и Марам, които незаслужено са станали жертва на войната в Сирия, защото са деца и не носят никаква вина за това, което се случва в държавата им. За мен е чест, че ги познавам и че имаме възможност да им доставим поне малко радост и уют.
– Знаеш,че около голямото нахлуване на бежанската вълна у нас сред обществото се създаде една неприемственост, опасения и дори предразсъдъци спрямо тези хора. Ти какво би казала на такива българи?
– Да, за себе си не крия, че се привързвам към тези хора, защото виждам техните добродетели и култура. За децата да не говорим .Смятам, че няма място за омраза, опасения и предразсъдъци. А на тези, които имат страхове, опасение и дори страдат от някакви предразсъдъци към сирийските бежанци, мога да кажа само едно – мили хора, нека всеки, който чувства, че все още е човек и носи поне малко човещина в себе си, се постави на мястото на тези хора и да бъде по-съпричастен към тяхната съдба. Не вярвайте на телевизиите, които ви внушават неистини. Нещата не стоят така, както изглеждат по телевизията. Докоснете се на живо до тяхната болка и ще видите, че те не са такива, за каквито ги мислите. Просто не се поддавайте на манипулации, защото ние, жителите на с. Осиково, ги преодоляхме и разбрахме, че не е било толкова страшно. Позволете си да погледнете тези хора в очите и да видите надеждата, която се чете в тях – надежда за един по-добър живот и за едно по-добро бъдеще, когато освен надеждата друго почти нищо не е останало.
Вестник „Вяра“
Be the first to leave a review.
