Бюджет 22: 63,2 млрд. лв. разходи и 4,1% дефицит

Изключителен ръст в инвестиционните разходи – от 3,7 до 8,2 млрд. лв.

Разходи ще на бюджета за тази година ще достигнат 63,2 млрд. лева, или 44,2% от очаквания размер на БВП и 4,1% дефицит. По тези сметки разходите нарастват с близо 7 млрд. лева спрямо предварителния отчет за 2021 г., или с около 12,3%. Приходите в проекта за държавен бюджет за 2022 г. са заложени на ниво от 57,253 млрд. лева, дефицитът пък ще бъде 5,9 млрд. лв. (4,1% от БВП).

„За“ гласуваха 129 души (124 в залата и 5 дистанционно), а „против“ бяха 97 в зала и 2 дистанционно. В сряда на първо гласуване депутатите приеха и бюджетите на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и ДОО.

Държавата ще търси на международните дългови пазари общо 7,3 млрд. лева тази година – като 3 млрд. лева ще са за рефинансиране на стари дългове, а

4,3 млрд. лева ще са новият дълг.

Общо разходите за социално подпомагане и грижи възлизат на 20,755 млрд. лв., за здравеопазване – на 8,343 млрд. лв., за образование – на 6,407 млрд. лв., а заедно с това правителството е заложило изключителен ръст в инвестиционните разходи – от 3,7 до 8,2 млрд. лева.

Заложеният ръст на БВП за тази година е 4,8%, дефицитът ще достигне 4,1%, а безработицата е изчислена на 5%. Очаква се ръст на брутния вътрешен продукт на България от 4,8%, 5% безработица и дефицит с Covid мерките от 4,1 на сто и 2,5%, ако не се включват тези мерки.

Новият бюджет трябва да влезе в сила от началото на април. Заложена е и актуализация в средата на годината.

Споровете относно дали това е инвестиционен или проинфлационен бюджет не завърши убедително и след приемането на разчетите на първо четене. Очаква се обаче

да има съществени промени при разглеждането му на второ четене.

Упоритостта, с която финансовия министър го защити обаче е похвална. „Философията на Бюджет 2022 е, че той като цяло е инвестиционен. Ниските заплати и ниските доходи трябва да останат в миналото. Няма как конкурентното ни предимство да е това, че сме бедни и с ниски доходи. Инфлацията, която залагаме, е 5,6% на средногодишна база. Във втората половина на година ръстът на цените ще се успокои, а през първото полугодие ще е по-висок. Инфлацията в България е привнесена заради политиката на Европейската централна банка (ЕЦБ), която обаче дава индикации, че ще затегне паричната си политика и ще успокои поскъпването“, обясни Василев от парламентарната трибуна. На критиките за дълга той отговори, че дългът, който е предвиден в бюджета за тази и следващата година, е по-нисък спрямо брутния вътрешен продукт (БВП) в сравнение с разчетите на предишното правителство на ГЕРБ.

„Когато колегите от ГЕРБ питат къде са допълнителните приходи, къде са осемте милиарда, къде са спрените кранчета. Тук са. Ние правим инвестиции от 12 млрд. лева повече с дълг, който е по-малко от това, което вие сте предвидили“, допълни министърът.

От ДПС обаче предупредиха, че

инвестиционните разходи в последните години не се изпълняват

и с този бюджет ще се случи същото.

Конфликтът между бившия финансов министър от ГЕРБ Кирил Ананиев и настоящия му колега Асен Василев се задълбочи. Ананиев се закани, че всеки месец ще пита финансовия министър как ще изпълнява „гениалната“ си инвестиционна програма. По време на дуплика на Ананиев сегашният финансов министър пък отиде до него на трибуната и го помоли да представи възможностите за намаляване на разходите, след като депутатът от ГЕРБ определи проектобюджета като „социален експеримент“.