Парламентът намали членовете на КЕВР
-
- януари 27, 2022
Парламентът намали окончателно състава на КЕВР от девет на пет души. Това стана с приети на второ четене промени в Закона за енергетиката.
Членовете на регулатора трябва да притежават добра професионална репутация. Със стаж в областта на енергетиката ще трябва занапред да са двама, вместо досега четирима, от членовете на комисията. Няма да се изисква юридически стаж за един от комисарите, както и икономически – също за един член на КЕВР, както са сегашните разпоредби.
„На девет човека беше трудно да анализират предложенията за промяна на цените, да упражняват контрол, сега ги редуцирате, каква е причината“, попита Рамадан Аталай от ДПС. Много скоростно правите нещата, последствията за КЕВР, ако така се действа, ще са пълното й разтуряне, предупреди представителят на Движението.
„Ефективността на деветчленния състав на КЕВР е над два млрд. лв. загуби на БЕХ заради лобистки решения на комисията“, опонира Виктория Василева от ПГ „Има такъв народ“, един от вносителите на предложението.
„Не може да внушаваш, че КЕВР е вземала грешни решения и затова БЕХ или НЕК са търпели загуби, ако продължавате да го твърдите, ще трябва да го доказвате в други институции“, репликира Аталай.
Според ГЕРБ-СДС целта съставът на регулатора да бъде намален е овладяване и пълен контрол над комисията. Отхвърлено беше тяхното предложение членове на КЕВР да могат да номинират и президентът, българските юридически лица с нестопанска цел, регистрирани в обществена полза в сферите, регулирани по този закон, по Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и по Закона защита на потребителите, както и национално представените организации на работодателите и на работниците.
„Не знам защо не се приема да се даде възможност на повече хора да могат да номинират членове на КЕВР“, коментира един от вносителите на предложението Делян Добрев. Той дори предложи да се гласува отделно възможността държавният глава да прави свои номинации. „Крайният срок за предложения изтече и има само две кандидатури, внесени в НС, и това е още един аргумент „за“ нашето предложение, за да може да има повече конкуренция“, добави депутатът.
„Ако бяхте предложили квоти за тези лица, бих подкрепила предложението“, коментира Ива Митева от ИТН.
Васил Стефанов / ПГ „Продължаваме Промяната“/ обясни, че практика в регулатор да влизат представители на НПО и други организации в ЕС няма. Той припомни, че ГЕРБ са отхвърлили преди години точно такава идея, дошла от АБВ.
„Когато се казва истината, трябва да се казва цялата истин“, отговори Добрев. Тогава се предвиждаше всички тези организации да дават предложенията си на депутатите и те, ако ги припознаят, да ги внесат, разясни той.
Цончо Ганев от „Възраждане“ смята идеята за неудачна, защото никой няма да носи отговорност за това, което лицето би причинило на КЕВР. Той получи и наказание „забележка“ от председателя на Народното събрание Никола Минчев за обида към Настимир Ананиев от ПГ „Продължаваме Промяната“ и поиска обяснение за санкцията.
Емил Георгиев от „БСП за България“ посочи, че доверието в КЕВР е много ниско, затова се налагат промени. Има три месеца мораториум и трябва да направим такива промени, които да гарантират за в бъдеще по-справедливи цени за битовите и небитовите потребители, отбеляза той.
В дневния ред е първото четене на изменения в Закона за пазарите на финансови инструменти, както и първото четене на Законопроект за покритите облигации. Седем депутати участват дистанционно в заседанието.
В началото на заседанието Деян Петков положи клетва като народен представител от „Има такъв народ“ /ИТН/. Той заема мястото на Радостин Василев, докато той изпълнява функциите на министър на младежта и спорта.
В сряда парламентът прие оставката на депутата от ИТН Александър Тодоров, който е номиниран за изпълнителен директор на Българския спортен тотализатор.
Председателят на ДПС Мустафа Карадайъ поиска от председателя на Народното събрание Никола Минчев на сайта на парламента да се промени статусът на зададения от Карадайъ въпрос към вътрешния министър Бойко Рашков. Той твърди, че не е получил отговор, въпреки че на интернет страницата пише, че Рашков е отговорил.
„Моля да припомните на министрите, че, съгласно Конституцията, НС упражнява парламентарен контрол и министрите са длъжни да отговарят на питанията на народните представители“, коментира Карадайъ.
Екатерина Захариева прочете декларация от името на ПГ ГЕРБ-СДС по повод днешния 27 януари – денят, в който през 1945 г. е освободен лагерът Аушвиц.
„Холокостът е най-тежкият урок по история. Урок, който трябва да бъде помнен, разказван и никога да не бъде забравян, урок, който възпитава способността ни да поемем отговорност за последствията от дела, на които не сме били свидетели, но които са белязали всички нас“, заяви Захариева
„Днес почитаме паметта на милионите невинни жертви на Холокоста, спомняме си за погубените човешки животи при тоталитарния нацистки режим, който в периода на Втората световна война се опитва да унищожи едни от най-базовите човешки ценности – многообразието и толерантността“, посочи тя.
В декларацията се отбелязва, че усилията на глобалната демократична общност, насочени към мир и просперитет, трябва винаги да бъдат ръководени от взаимното уважение и зачитане на различията.
Захариева припомни, че през 2018 г. страната ни е станала член на Международния алианс за възпоменание на Холокоста. В тази връзка са били предприети редица законодателни инициативи за ефективното преследване на антисемитски и други расистки прояви.
„Спасяването на българските евреи през 1943 г. е забележително събитие, доказващо човечността и толерантността на българския народ и волята му за справедливост“, посочи Захариева.
Тя припомни, че тогава 43-ма народни представители, начело с Димитър Пешев, застават открито срещу натиска за депортирането на българските евреи, въпреки заплахата за личната си сигурност и политическа кариера.
„Благодарение на усилията на народните представители, категоричната позиция на Българската православна църква, на общественици, на професионални организации, на обикновените граждани, държавният глава цар Борис Трети се съобразява с обществения натиск и отказва депортирането на повече от 48 хиляди евреи – български граждани към лагерите на смъртта. Това не са фашисти, нито в България е имало фашистки режим“, каза Захариева.
В декларацията се изтъква, че обективният прочит на историята е признак на зрелостта на една демокрация.
https://www.vbox7.com/play:eb61840b48
dariknews.bg
Be the first to leave a review.
