Вечерни новини! Позорно и опасно е България да търси газ седмица за седмица

Позорно и опасно е България да търси газ седмица за седмица

Дебатът за енергийната сигурност на България става много емоционален. И се политизира – при това доста вредно.
Да сме запазили достойнството на България и да не клякаме пред руснаците! Аз съм за – то не трябва да клякаме пред никого така или иначе, ама нали…

Имаме тогава ли договорени дългосрочни договори за втечнен газ? Питам имаме ли, след като още март официално се отказахме от дългосрочния договор с Газпром? Не. Ще има ли арбитраж за над 1 милиард лева по клаузата “вземи или плати” с руснаците? Да. Кой ще го спечели? Не се знае, следователно риск за хазната има – но кой ще е виновен за престъпната безстопанствено тогава?

Защо не са подготвени такива дългосрочни договори за втечнен газ и е проспано първото полугодие, след като “Булгаргаз” има лиценз за търговец? Очевидно българското правителство и българския монополен доставчик не са били съгласни с новите схеми на плащане така или иначе – защо не са действали своевременно? (Ние не генерираме значими приходи в рубли и руснаците го знаят затова и конвертирането в Газпромбанк не ни засяга, а французи и италианци си плащат в договорената валута и няма казус.)

Има ли днес резервирани слотове и свободни капацитети – в Гърция и Турция? Не и – О, Боже! – те са запазени до близки до Газпром играчи и са извънредно скъпи?! А къде блеехте, господа антидържавници, близо половин година – тогава, докато все още имаше свободен капацитет в Гърция и Турция. Защо си бъркахме в носа с огромна цена за икономика, бит и политическа стабилност днес?

Защото “диверсификация” не значи да махаш източници, без да добавяш нови – самонадеяно, но и тъпанарско политическо поведение, дума да няма. Диверсификация значи да имаш повече такива източници, с което да натискаш цената надолу при преговори и да ти дава “преговорна сила”, както се казва по харвардски.

През 2020 г. ЕК ни принуди да сменим формулата на цената на газ от Газпром и Борисов, както винаги, чинно кандиса – тогава “спотът” беше модерен, а дългосрочните договори – не. И сега договорът с Газпром е 70% спот (високата настояща цена от 290 евро), и 30% нефтени деривати, търгувани на Средиземноморската борса. Това му е вината на Борисов, а не Турския поток, по който вземаме транзитни такси и пренасяме газ до гърци, австрийци и унгарци – все страни-членки на ЕС. Прословутата “гръцка връзка” нямаше как да я има преди завършването на Трансадриатическия газов коридор през 2020г. и й се губи ползата преди терминала в Александруполис да е готов след 2024 г.

А спомената спот цена – и на газ, и на ел. енергия – стана много висока още миналото лято. Днес вече е астрономическа. Защо? Защото всъщност европейците (най-вече Германия) затвориха ядрените и въглищните централи и започнаха да се газифицират извънредно – това било, видите ли, преходен етап към въглеродната неутралност! Намаляваш предлагането (производството) на ел. енергия, увеличаваш търсенето на газ – какъв да е ефектът върху цените им се пита в задачата?
Напечатаха се и трилиони евро, за да се раздават по време на пандемията и инфлацията изби – при суровини, горива, храни и услуги. Умно, много умно и най-вече безкрайно отговорно. Последваха санкции към Русия, чиито най-пряк ефект е скокът в цената на изкопаемите горива и респективно 40 на сто повече постъпления за руската хазна от газ за годината към момента. Сработиха и санкциите също, няма що.

Ситуацията у нас: засега имаме сигурни само ⅓ от потреблението ни – азерски газ на старата (нефтено базирана формула!) по дългосрочен договор. (Приятно е почти толкова, колкото да сме в топ три на износителите на ел. енергия в Европа, нищо че ни юркат от ЕК да затваряме ТЕЦ-ове и да не увеличаваме ядрени мощности – да се радваш на “назадничавостта си” малко е положението).

Ако махнем руските доставки – търсим още 2/3. От тях се надаме на 1/3 азерски, но на спот цена, тоест 290 евро за мегаватчас и дори по осреднени стойности, ще е доста висока цената.

Търсим и 1/3 втечнен природен газ, но на нормална цена и възможност за доставка и разтоварване. Цената е много важна – за да не смажем домакинства и бизнес и да не декапитализираме и без това обезкървения Булгаргаз – че и първата “сигурна” ⅓ няма да ни я дават азерите, без стабилен платец от наша страна. А това засяга финансовата стабилност на държавата и парите на данъкоплатците в крайна сметка.

Ако няма такива възможности – за количества и логистика – преговаряме с Газпром, защото се забравя, че ние не сме във война с никого все още – и Слава Богу! Ако платим на руснаците, но не пратят газ – съдим ги до дупка и продължаваме да търсим дългосрочни възможности, а не да правим хепънинг след хепънинг, докато окончателно не фалираме индустрията и не смажем средната класа с инфлация и безумни ограничения върху климатици, парно и осветление.
Няма как индустрия и бит да останат без сигурни доставки на газ, ако ще кресливите неомарксисти не да спрат да се къпят, ами направо да се мумифицират. Просто е.

Нашето газохранилище в Чирен няма какво да го коментираме – то е сезонен балансьор, а не стратегически резерв. Може да понесе едни 15 на сто от потреблението, но да не лежим на това уше, че няма да е добре.

Срамно е България да търси газ седмица за седмица. А това се очертава в последното тримесечие и след това идват пиковите потребление през януари и февруари.

Това е обидно, извънредно опасно и някой трябва да носи отговорност за престъпната безстопанственост. Именно в това всъщност е и голяма вина на предходния кабинет, който щеше да поправя попарата, надробена от предходните – престъпната безстопанственост, стратегическото късогледство и огромното лицемерие днес.