Мъж от Добринище тръгна посред нощ към София и след часове чакане пред БНБ при -10 градуса си купи юбилейната сребърна монета с лика на Гоце Делчев

Мъж от Добринище стана един от малцината притежатели от Югозапада на новата юбилейна сребърна 10-левова монета с лика на войводата Гоце Делчев, която бе пусната от БНБ с цена от 108 лв. За да се сдобие с нея обаче, той преживя цяла одисея – часове чакане на опашка при минус 10 градуса.  Ето какво сподели той:

„Тръгнах с приятел с кола още в два и половина в полунощ от Добринище, в пет часа вече бяхме на паркинга до банката. Още като разбрах, че пускат юбилейна монета с големия български революционер и патриот Гоце Делчев, реших, че е въпрос на чест да я купя, за да я има и в Добринище, в което много тачим войводата. Искам монетата да остане спомен за моите деца и внуци. Като дойдох пред БНБ, вече чакаха около шестдесет човека още от дванадесет часа в полунощ. Сред тях имаше и нумизмати, и подставени лица на прекупвачи. Беше много студено, възможно е да е било под минус осем-десет градуса. Препоръчах на младежите около мен да се разтъпчат, да се сгреят. Повечето бяха софиянци. Тръгнах за София, защото знаех, че няма да мога да взема монетата нито в Добринище, нито в Банско, нито в Благоевград, а само тук, пред БНБ”, довери Михаил, който, за да разведри обстановката, подкани премръзналите софиянци на опашката, като вземат монетата, да идат в Добринище да се сгреят на минералната вода.

“А какъв храм имаме в Добринище, само елате да видите”, хвалеше се Михаил. Той си беше нарекъл да занесе монетата първо в храма и да запали свещичка за войводата Гоце Делчев. От над триста човека на опашката след шест и половина часа висене бяха останали само четрима от Югозапада сред които– Михаил от Добринище, колоритният дупничанин Христо Божков, който бе дошъл малко след пет часа, IT специалистът Петър Милев и журналистка от Дупница Дени Милева.

Христо Божков обясни: „Дойдох още в неделя в София, специално за юбилейната монета, за мен тя има и нумизматична стойност, и изпитвам национална гордост да имам лика на този достоен син на България в своя дом. Въпреки че останах в апартамента си тук, се успах”, кахъреше се Христо, който искал да дойде пред БНБ много преди пет часа сутринта. Той обаче извади късмет и около три часа следобед, след 10 часа висене прав и мръзнене, успя да купи две монети.

Христо се занимава със свободен бизнес и докато чакахме на опашката, сподели: „Няма работа за младите хора в провинцията, всеки иска да е на държавна хранилка, чиновник. Но няма как на шест милиона и половина народ всички да сме началници. Работя на парче, каквото намеря, само да е законно. С много неща съм се захващал. В България е невъзможно да имаш малък бизнес, много мои близки си затвориха фирмите и магазините в Дупница и побягнаха към София, която е единственият оазис в България”.

Точно в 8.30 ч. банката отвори и продажбата на заветната монета стартира, но вървеше мудно. IT специалистът от Дупница Петър Милев, който застана на реда за монета малко след шест и половина сутринта, не успя да я купи. Точно когато му идваше редът, от банката заявиха, че монетите са свършили.

Колежката му, софиянката Радостина Горанова, обаче извади късмет, защото бе дошла малко по-рано. Охраната на банката пропускаше заради пандемията по трима души през интервал от 20 минути.

Агенти на прекупвачи тичаха със закупените монети зад паркинга на БНБ, където ги чакаха. Това възмути нумизматите на опашката. След обедната почивка много чиновници от съседни сгради с папки притичваха към БНБ, а охраната ги пропускаше въпреки възмущението на чакащите, които подозираха, че чиновниците ги пререждат, за да се сдобият с монетата.

В един момент представител на банката излезе пред оставащите около стотина чакащи и заяви, че монетите са свършили, защото са продали хиляда. Хората, които бяха чакали в студа напразно, започнаха открито да негодуват, някои започнаха да подвикват: “Оставка на шефа на БНБ!”, “Мафия!”, “Измамници!”… „Излъгахте хората!”. „Осквернихтте паметта на Гоце Делчев!…”. Чакащите пресмятаха, че на опашката е имало около двеста човека, дори всеки от тях да е взел по две монети, съобщената цифра от 1000 продадени монети не се връзва.