Слави Трифонов с кърваво писмо до Любо Дилов-син

Лидерът на „Има такъв народ“ Слави Трифонов написа кърваво писмо на Любо Дилов-син вчера. Повод стана отводът, който депутатът от ГЕРБ направи при гласуването на състава на парламентарната комисия по култура.

Заместникът на Дългия и шеф на групата му в НС Тошко Йорданов пое председателското й място, а Дилов обяви, че в такъв случай не иска да заседава с него. „Този председател е достоен да оглави „кенсъл културата“ и смятам, че няма да мога да бъда пълноценен в тази комисия с този председател“, мотивира се Дилов.

В писмото си Слави Трифонов припомни Дилов, че заедно са били част от легендарното предаване „Ку-ку“ и от цветното лице на ефира навремето, днес депутатът се е превърнал в номенклатурчик.

Ето и цялата позиция на Трифонов:

„В парламента за председател на Комисията по култура и медии са избрали Тошко Йорданов.

А Любен Дилов-син си е направил самоотвод да не бъде член на комисията, защото не можел да си представи, че ще каже на Тошко Йорданов „уважаеми господин председателю“.

Преди много години имаше едно телевизионно предаване, което се казваше „Ку-ку“. То беше най-цветното, различно и бих казал – велико телевизионно предаване в постсоциалистическа България в единствената тогава национална телевизия.

Аз имах честта и привилегията да бъда част от това предаване. Както и Тошко Йорданов и Любен Дилов-син. Тогава, преди толкова много години, все съм се питал какво ли ще стане с нас после. И ето, че после отдавна дойде – аз и Тошко Йорданов сме част от „Има такъв народ“, а Любен Дилов-син е част от ГЕРБ.

Между другото, преди това Любен Дилов-син беше част от СДС, а преди това беше от квотата на комсомола в „Ку-ку“.

Но да речем, че това не е толкова важно. Така решил – така направил. Никога не съм си позволявал да говоря за бившите си колеги, камо ли пък за Любен Дилов-син. Най-цветният, най-широкоскроеният, най-начетеният, най-специалният човек, когото познавах. Сега този човек е част от политическата партия на най-цветния и начетен човек – Бойко Борисов, и не иска да каже на бившия си колега Тошко Йорданов “уважаеми”.

Животът е шантава работа, нали…?

Все си мисля, че духът на „Ку-ку“ и „Каналето“ се намира в „Има такъв народ“ и няма място в такова формирование като ГЕРБ. Но явно Любен Дилов-син не мисли така. Позволявам си да пиша тези лични думи, защото ми е тъжно и ме е срам. И в политиката, и в телевизията, хората са тези, които решават кое е важно, кое е правилно, кое е морално, кое е интересно и в крайна сметка какво трябва да бъде. Бивш ми приятелю и колега, Любене, и сега ще бъде така. Да си жив и здрав и весели празници“.

Последва светкавичен отговор във Фейсбук от Любен Дилов:

Не мога да не споделя този пост по няколко причини:

– За пръв път след 2003-а, когато се разделихме, Слави споменава името ми лично. Обидата у него, че изоставих общото ни начинание тогава, беше голяма и в известна степен разбираема. Тази особена травмичност той лекуваше, превръщайки ме в Онзи, чието име не трябва да се споменава. Изоставих го, защото Той ме постави пред избора Шоуто на Слави или Гергьовден. Вероятно изборът ми е бил труден за разбиране. Да изоставиш славата и парите в името на една доста грапава политическа съдба, наистина изглежда налудно…

– От тук и втория повод да споделя поста: никога не съм бил член на друга политическа организация, освен на Движение Гергьовден. На което и Слави, и Тошко са основатели. Химнът на Движението е написан от прекрасния Ивайло Вълчев… През годините, вследствие на различни обсотятелства, Движение Гергьовден, което малък и жилав политически клуб (никога не си е поставяло за цел да се превръща в голяма партия)участваше в различни коалиции. Някои успешни – „Дядо, баба и внуче“ с Демократите и Зеделците на г-ж Мозер, например. Други – да кажем – по-скоро комични. Заедно с ВМРО (коалицията ЕТО КАК!) взехеме над 160 хил.гласа срещу свръхмобилизирания Иван Костов и дебюта на Симеон Втори през 2001. Имахме светли моменти, имаме и паденияповече от 25 години. Най-важното – ще продължаваме да ги имаме. Последните три години имаме подписано споразумение само със СДС. Винаги сме търсели съюзници в десния и консервативния спектър. Подкрепихме СДС и на европейските избори, подкрепяме ги и сега, както и в миналото, защото – въпреки всичко – смятаме, че това е по-добрата приказка за България. С ГЕРБ нямаме споразумение, но се присъединихме към коалицията, когато те имаха нужда от нас, а не ние от тях, за да се облажим от управлението. Т.е. пак сме опозиция – обичайното агрегатно състояние на Гергьовден.

– Иронията на историята е непобедима. Сега Слави превръща шоуто и телевизията си в партия. Т.е. той е поставен пред същия избор, както през 2003-а, но от самия себе си. И понеже все още не е много ясно какво окончателно ще избере, желая му кураж. Знам, че не е леко.

– Глупавите хора обсъждат други хора, умните хора обсъждат идеи. Това и казах от трибуната в парламента. Идеята за такъв председател на комисията е несъвместима с моите идеи. Не съм обсъждал Тошко Йорданов и нямам нищо против Тошко Йорданов – в крайна сметка всички състояния на народа е редно да бъдат представени в Народното събрание. Още повече, че именно аз съм го избирал за сценарист на Ку-ку на конкурс, заедно с Росен Петров и Николай Русакиев.

– Дали можеш да наречеш един човек „уважаеми“ или не можеш, до голяма степен зависи и от самия него. Присъствието и изявите в 45-ото и 46-ото народни събрания на новия председател на комисията по култура предпоставиха това ми решение. Горещо защитавах Слави Бинев, когато беше предложен за същия пост, защото в моите очи той е УВАЖАЕМИ с големи букви. И щеше да бъде свръхполезен като председател нахКомисията по култура и медии, защото е страхотен мениджър и разбира от това, което имаше да се прави. И продължава да е така, независимо от протестите на приятелите ми от артистичните гилдии тогава. Днес гилдиите мълчат. Явно те сега нямат проблем. Като нечлен на комисията и аз нямам.

– Присъединявам се към поздравленията и благопожеланията на Слави за Светло Рождество и щастлива нова година. Съдбата на Богочовека, чието Рождение ще честваме само след часове идва да ни каже, че Бог ни е дарил с най-голямото изпитание: избора. Но и Бог не ни подлага на изпитания, с които да не можем да се справим! Дори на Сина си е дал правото на избор и точно този избор е Великия символ, който една голяма част от човечество чества в нощта на 24 декември. Светла да ви е тази нощ, след която денят непрекъсанто нараства. Светли, здрави и щастливи да са ви идващите дни!