Една медицинска легенда от Гоце Делчев д-р Димитър Фидошев: Вярвам, че младите колеги ще се постараят да отбележим по достоен начин Столетието на болницата в гр. Гоце Делчев

д-р Димитър Фидошев

Идващата година, на 21.05.2022 год. се навършват 100 години от откриването на едно от най – авторитетните учреждения в град Неврокоп, района – околията и в целия Пирински край –  Общинската и Районна болница. Самият факт, че тя е оцеляла през толкова превратности в нашия живот – войни, политически катаклизми, икономически изпитания и продължава да е има, говори, че нейното създаване не е плод на случаен порив или нечий каприз, а една жизнена необходимост за населението.

Колко държавни ръководители като: министри, депутати, кметове, областни и околийски управители, общински съветници и служители са стояли начело на държавата, околията, града и селата през тези сто години – не се наемам да отговоря и едва ли някой може да направи това. Във всеки случай те са много повече от броя на медицинските служители в болницата, които противно на някои твърдения са се оказали, че са една съвсем скромна бройка – малко повече от 3000 души. Около 1000 от тях са лекари, зъболекари и фармацевти с висше образование. Останалите са: медицински техници /фелдшери/, мед.сестри, пом.фармацевти, лаборанти, акушерки, зъботехници, санитари, шофьори и други административно-стопански служители. Всички те са записали имената си със златни букви в Българското здравеопазване и техните имена никога няма да бъдат забравени от признателните пациенти, защото са част от живота им, от бита им. И в най- отдалеченото село да отидеш, и в най-бедната къща да влезеш ще намериш признателни пациенти, които с възхищение говорят за своите лечители. Малцина са здравните служители, които са странели от нуждаещите се хора, поради своя индивидуализъм, а също така от обществения, стопански, политически и културен живот в града и района. Напротив те са едни от първите в тези обществени прояви. Това е от първия ден на откриването на болницата до ден днешен. Ето защо медицинските служители са хора с демократични възгледи, със здрави традиции и неизменно вплетени със съдбата на българския народ. За тях е нямало значение дали лекуващите са българи, турци, евреи, гърци, албанци, каквото е било населението в града и района, или пък каква вяра изповядват, богати или бедни, учени или прости. Всички те са хора, човеци, живи същества и трябва да им се помогне при заболяване или други житейски беди.

През годините, медицинските служители се занимавали наред с лечебната и с профилактична дейност. Това са ваксинациите, борбата с въшки, бълхи, дървеници и разни др. паразити, хигиена на жилищата, отходните места, храненето, снабдяване с питейна вода, със здравна просвета в училища, черкви, джамии и др. обществени места.

Специално искам да подчертая заслугите и ролята, която изиграват в района и града на Руската „бяла“ емиграция, която идва в България и по точно в гр. Неврокоп след Октомврийската революция от 1917 г. и Гражданската война след 1920 г. Това са лекари, медицински сестри, акушерки, медицински техници, зъболекари и др. Техният принос е много голям, защото тяхното идване в България съвпада с годините на разруха и разорания след Първата световна война от 1914-1918 г.

Погребението на един от обичаните лекари в болницата д-р Александър Вампирски

През всичките тези 100 години в болницата и района са работили медицински служители с най-различни политически възгледи, вяра, убеждения и естетически нагласи. Това не е пречило на тяхната пряка работа. Заслуги за добрия психоклимат през годините имат ръководствата на болницата и околийските лекари за да бъде болницата средище на свободната мисъл без оглед на политическите пристрастия. Ето защо днес аз се обръщам към нашите колеги и всички медицински служители. Нека не позволяваме никога политиката да се налага като доминантна величина в нашата работа. Нека бъдем различни но да сме заедно в нашата отговорна работа при лечението на болните хора. Нещата, които ни сближават са много повече от тия които ни разделят.