Благоевградчанката Маргарита Братоева – хореограф на Ансамбъл за народни песни и танци – Сливен: Хората на изкуството в наши дни са под прага на социалния минимум
-
- март 30, 2016
Представете се на нашите читатели…
– Казвам се Маргарита Братоева. От ранна детска възраст съм започнала в самодеен детски състав в Благоевград, към пионерския дом „Пиринска китка”. Танцувала съм, като самодеец, български танци. След това завърших хореографско училище в София , в момента НУТИ национално училище за танцово изкуство. След което започна моята кариера в ансамбъл „Пирин”, като танцьор. След 25 годишна успешна кариера в ансамбъл „Пирин”, настояща пенсионерка, но както в живота се случва, затваряйки се една страница се отваля друга. Така моята реализация продължи в малко по-различна сфера, преподаване на българския танц. В момента съм асистент в Югозападния университет във факултет по изкуствата, катедра хореография. Заедно с това се опитвам да съчетавам още една дейност, която е изключително приятна. Макар, че е малко далече, хореограф в ансамбъл „Сливен”. Ансамбъл „Сливен” е професионален ансамбъл за народи песни и танци
Как се случват нещата?
– Всяка седмица пътувам. Понеделник, вторник и сряда съм на часове в университета, сряда през нощта пътувам и четвъртък и петък съм на работа там.
Не е ли уморително, това?
– Аз не случайно казах , че работата ми доставя удоволствие. Може би ще дойде момент, който да почувствам умора, но за сега…. Работата в университета с младите хора, студентите ми доставя удоволствие, а от друга страна хореографската професия е друг вид удоволствие. Там твориш занимаваш се с професионалисти, правиш танци, изработваш програми, възстановяваш стари неща. Така, че двете са много различни, макар че са в една насока, българския фолклор. За сега поне се справям, само живи и здрави да сме.
Има ли млади хора, които се интересуват от народни танци?
– Има. Едно десет петнадесет години има един бум на любители, които посещават такива клубове. Независимост кой какво работи, след работно време отива да танцува. Има школи за любители, които нямат ограничения на възраст, килограми и пол. Занимават се с хорца на фолклорна основа, отделно има състави детски самодейни, които вече си имат репертоари. Младите хора обичат да танцуват. В университета нещата стоят по друг начин. Там основното е, за жалост в цялата страна, че младите хора са по-малко от местата, които в моментна съществуват във висшите учебни заведения, не говорим за реализации на кадри, просто всяко учебно заведение се бори за млади хора. Младите хора, виждате колко малко от тях желаят да останат да се реализират и да се развиват тук в България. И не можем да им се сърдим, защото обстановката, която в е момента България и възможностите за реализация в чужбина са по-големи.
Цялото интервю четете в печатното издание на Топ Преса
Be the first to leave a review.
