90-годишна изселничка със сълзи се върна в Родопите и отсече: Камъкът си тежи на мястото

90-годишна изселничка със сълзи на очи се върна у дома в Родопите. Дълги години баба Селиме е работила в тъкачния цех в родното й село Богатино, преди „Голямата екскурзия“ на комунистическия режим да я прогони в Турция. Възрастната родопчанка пропътува преди броени дни стотици километри от Бурса до Богатино, за да вдиша въздуха на родния край, да прегърне близки и познати.

Тя е родена през 1931 г. в многодетно семейство в друго китно родопско селце – Млечино. На 18 години се омъжва в съседното село Богатино. Със съпруга си Ахмед, починал преди 5 години, са били сплотено семейство и са отглеждали с голяма любов и всеотдайност своите наследници. Има трима синове, една дъщеря и 20 внуци и правнуци.

„Любовта към родната къща и родната земя не се забравя никога. Тук винаги е красиво и спокойно. Потъваш в уюта на родния край. Камъкът си тежи на мястото“, казва 90-годишната Селиме Шентюрк от Бурса. На млади години жената е тъкала вълнени одеяла за войниците ни на фронта през Втората световна война, занимавала се е и с тютюнопроизводство и животновъдство. Разказва, че през 1989 г. е била прогонена от родната си страна в Турция. Заедно със семейството си заминават при сина си Нермин в Бурса, който се е изселил през 1978 година.

„Много бе трудно да напусна родния си край и да започна нов живот далеч от дома си. Сега обаче не съжалявам. Работихме много и купихме апартамент в изселническия квартал „Кестел“, разказва баба Селиме. Съветът й към младите хора е да работят, да обичат родния си край и да уважават по-възрастните.

Започнете да пишете и натиснете Enter за търсене