Светилището Бабяшка чука

Светилището при с.Бабяк (Бабяшка чука) е основно култово място на войствените беси, тракийското население от района на Западни Родопи и долината на р.Места. То е разположено на висок планински връх с широк изглед към цялата Разложка котловина и околните масиви на Рила и Пирин. Било е посещавано повече от 14 века, през цялото I хил. пр.Хр. до Vв. Светилището е съществувало през епохите – къснобронзовата, ранножелязната, късножелязната и римската.

Светилището се намира на връх с височина от 1653 м.н.в.Билото е разделено на две – Голяма и малка кулминация, които са свързани с малка седловина. Близо до тях се намира и третия сектор от светилището. Площта на „Бабяшка чука“ е около 12ха.

Най-ранните следи от посещаването на „Бабяшка чука“ са от XII-XI в.пр.Хр. (края на бронзовата епоха). Долавят се по характерната украса от змии и слънца върху глинените съдове. Първият установен разцвет на светилището е в края на IX/VIII – VI в.пр.Хр. (втората половина на ранножелязната епоха). Откритите отделни комплекси показват, че са съществували отделни фази в рамките на този период. Разкрити са няколко вида глинени конструкции, които били използвани като олтари с кръгла или овална форма.

Най-ранните укрешпващи и оградни стени могат да се отнесът към ранножелязната епоха. Това личи от големите необработени каменни блокове. От същата епоха са и първите съоръжения, свързани с поднасянето на дарове – олтари от глина с различни размери и ритуални ями. Тези дарове са преди всичко фрагменти от глинени съдеве, като паницималки, букели и др.

Вторият разцвет на светилището е в периода V-I в.пр.Хр. (късножелязната епоха), в който се усвоява почти цялото проучвано пространство. Култовото пространство е обградено с лека каменна стена с лице от ломен камък. Практиките през този период са организирани около олтари с форма на големи каменни струпвания в редици или площадки. Друг тип пространства са подредени в кръг ритуални ями.

По време на изследванията на „Бабяшка чука“ са открити хиляди фрагменти от съдове и останки от извършваните тук жертвоприношения. Най-често срещаните дарове са фрагменти от глинени съдове и оръдия на труда. Открити са и предмети лично притежание – накити, фибули от сребро и бронз, монети . Има и предмети специално изработени за култа, като съдове и кани със специфична врязана украса от соларни символи.

Полаганите дарове са били в чест на Великата тракийска богиня, която покровителства земните недра, оплождащата сила и кръговрата на живота. Почитано е и мъжко божество, като през римската епоха са били почитани Хера и Зевс./belica.com