Сийка Милева: Ако закрият спецправосъдието, има риск да паднат запорите на 3 млрд. лв.
-
- октомври 4, 2021
– Прокурор Милева, преди три дни се разбра, че Евелин Банев-Брендо е освободен от украинския съд, защото е станал украински гражданин. Имате ли официално потвърждение?
– До момента не сме получили официална информация от украинските власти, така че единственото, което мога да кажа, е, че чакаме такава.
– Чуха се много критики от страна на европейските депутати, които бяха на среща с ръководството на прокуратурата миналата седмица, има и призив за засилване на мониторинга над България.
-Проведохме конструктивна среща с делегацията на Европейския парламент. По отношение на критиката следва да бъде отбелязано, че прокуратурата работи с доказателства, а не формира тезата си на база политически пристрастия. Далеч по-голяма е свободата на политиците да изразяват мнения и оценки, тъй като са различни преследваните от тях цели. Намираме се в една особена ситуация, в перманентна предизборна кампания, в която, за съжаление, част от партиите използват прокуратурата като арбитър срещу опонентите си. Градират и предизборната си тактика, нарушавайки баланса между властите, засягайки независимостта на съдебната система. Този похват несъмнено се прехвърля и към европейските институции, за да се използва отново пак за вътрешнополитически цели. Истината за работата на прокуратурата обаче е друга, защото именно поради успехите ѝ, в частност на Специализираната прокуратура, Европейската комисия даде много ясен знак, като преустанови Механизма за сътрудничество и проверка за България.
На срещата посочихме, че зачестяват атаките, които се организират срещу прокуратурата от лица, разполагащи със значителен финансов и политически ресурс, чиято наказателна отговорност е ангажирана във връзка с водени наказателни производства. Някои от тези лица, недосегаеми в периода след 1989 г., бяха изправени пред специализирания съд, което е атестат за ефективната работа на прокуратурата.
– Служебният вътрешен министър Бойко Рашков обаче отново отправи критични коментари, с които обвини прокуратурата, че пречи на разследванията срещу бивши управляващи.
– Нека бъде ясно, че прокуратурата упражнява обвинителната си функция не по политическа целесъобразност, а само въз основа на събрани доказателства. Крайно време е представителите на отделните власти да престанат да си противостоят, а още по-малко да отправят “обвинени” чрез медиите. Много често се получава така, че гръмките изявления обвинения и твърдения, не биват подкрепени с доказателства впоследствие.
Неведнъж призовахме представителите на отделните власти да спрат с атаките. Прокуратурата винаги е подчертавала важността на взаимодействието между институциите. Обратното е в услуга на конюнктурни интереси и може до доведе до отстъпление от постигнатото и до бум на престъпността.
– Има ли вече депозирани молби за напускане от служители в Бюрото по защита?
– Доколкото ми е известно, до момента, в който Бюрото по защита бе към съдебната власт, имаше вече такава нагласа сред част от служителите. Тук по-важното е да си дадем сметка кому бе нужна тази трансформация, защото дори и най-добрите намерения понякога водят в грешната посока. Напълно нормално бе тези служители в един момент да изпитват притеснения за своята работа, всъщност никой дори и не ги попита, не бе потърсено и експертно становище.
В Бюрото по защита има добре подготвени професионалисти, преминали специализирани обучения, за да носят отговорност за живота и сигурността на свидетели по дела, на техните семейства и на наши колеги, които са станали обект на заплахи или са поставени в риск заради работата им.
Прокуратурата вече изрази готовност да съдейства за прехвърлянето на Бюрото по защита към изпълнителната власт, но оттук нататък отговорността е на Министерството на правосъдието. Главният прокурор ще упражни правомощието си да поиска от Конституционния съд обявяването за противоконституционна на разпоредбата, с която се прехвърлят дълготрайните материални активи от бюрото към правосъдното министерство, защото тук предвид спецификата, става въпрос за отнемане на активи от съдебната власт, а това смятаме за недопустимо.
Дано “реформата” с този закон, оказал се най-важният за държавата, при това единственият, приет от Народното събрание наред със Закона за актуализацията на бюджета, не постави в риск живота на защитените свидетели. Дали в случая бързината, с която се прие законът, бе пряко насочена към фигурата на главния прокурор и към прокуратурата като институция, оставям всеки сам да прецени. Едва ли приемането на закон срещу конкретно лице или институция е добър пример за демокрация и върховенство на закона. Остава и под въпрос как това кореспондира с европейските ценности.
– След като САЩ съобщиха за санкциите по “Магнитски”, в прокуратурата бяха образувани преписки. Поискана бе и информация, на която са основани констатациите на компетентните органи на САЩ. Американските власти отговориха ли на българската прокуратура и докъде стигна работата по преписките?
– Чрез Министерството на правосъдието на САЩ сме уведомени, че нашите запитвания са получени и са регистрирани, но до момента няма отговор по същество. Както ви е известно, във Върховната касационна прокуратура (ВКП) бяха образувани 6 преписки, по които бяха извършени лични проверки от прокурори с оглед събиране на данни за евентуално извършени престъпления. Изискана бе и информация от ГДБОП, ГДНП, ДАНС, КПКОНПИ, НАП, Агенция по вписванията и други държавни органи, сред които Народното събрание, Министерският съвет, Министерството на правосъдието, Министерството на икономиката, Държавен фонд “Земеделие” и др. По искане на главния прокурор от органите на НАП бе разкрита данъчна и осигурителна информация. В хода на проверките са снети сведения от лицата, засегнати от санкциите, както и от други лица. До момента не са снети обяснения само от Васил Божков, който, както ви е известно, се укрива извън страната. Две от преписките вече са изпратени на съответната компетентна прокуратура, а останалите 4 преписки са присъединени към вече образувани досъдебни производства.
– Има ли движение по искането на прокуратурата за екстрадиция на Васил Божков?
-Молбата за екстрадицията на Васил Божков бе изпратена до Обединените арабски емирства (ОАЕ) още през февруари 2020 г. Впоследствие са изпратени още две допълнителни молби. Чрез министерствата на правосъдието и на външните работи по дипломатическите канали сме уведомени, че документите са предадени на компетентните съдебни власти на ОАЕ. Изпълнили сме всички техни изисквания и сме предоставили общо 19 тома с преведени на арабски език материали и доказателства в подкрепа на искането за екстрадиция. Към момента чакаме отговор.
Не е вярно твърдението, че никой не е търсил Васил Божков. Прокуратурата е изпратила две молби за правна помощ за връчване на призовки в качеството му на обвиняем, в които са посочени около 20 дати, за да има Васил Божков възможност да се яви, да му бъдат предявени обвиненията и да упражни правото си на защита. Нямаме обратна информация дали призовките са му връчени, въпреки че посочените дати в тях са отминали. Ще продължим да изпращаме призовки, като очакваме обвиняемият да се яви.
Във връзка с досъдебните производства срещу Васил Божков Специализираната прокуратура предоставя информация регулярно предвид високия обществен и медиен интерес.
– Какво ще се случи с досъдебните производства в Специализираната прокуратура, ако тя бъде закрита?
– Закриването ѝ ще доведе до правен хаос в съдебната система. Несъмнено ще бъде засегната борбата с организираната престъпност и с корупцията по високите етажи на властта.
Вероятно ще бъдат блокирани знакови дела за години напред. Постигнатото, струва ми се, често умишлено се неглижира въпреки резултатите, които постигнаха колегите от СП през годините от 2012-а насам. Има реален риск от завръщането на местни обвързаности и зависимости. Да не забравяме, че закриването на специализираното правосъдие ще влезе в противоречие и с ангажиментите, които страната ни е поела като член на ЕС към европейските ни партньори. То ще попречи и на ефективното сътрудничество с Европейската прокуратура при разследването на престъпления, засягащи финансовите интереси на ЕС. Ако се стигне до закриване на специализираното правосъдие, то може да очакваме нов разцвет на организираната престъпност. И вината за това няма да бъде на прокурорите по места.
Предвиденото в законопроекти неминуемо ще доведе до провал на дела с висок обществен и медиен интерес, по които обвиняеми или вече подсъдими са лица, разполагащи с големи финансови възможности и влияние. Съществува дори риск да се стигне и до освобождаването на замразени пари в размер на около 3 млрд. лева, вероятно придобити по престъпен начин. Това ли е целта?
– Прокуратурите по места имат ли капацитет да разследват организирани престъпни групи?
– Навсякъде в страната има подготвени колеги, изключителни професионалисти. Те обаче ще бъдат поставени пред сериозни предизвикателства в разследването на този вид дела. Неслучайно в цяла Европа са създадени специализирани структури с национална и международна компетентност, които си взаимодействат в борбата срещу трансграничната организирана престъпност.
– За хората, които не са юристи, не става ясно какъв е проблемът с подсъдността при тези досъдебни производства. Бихте ли обяснили?
– Във внесения в 46-ото НС проект за закриване на специализираното правосъдие се предвиждаше разследването на ОПГ да бъде възложено на районните прокуратури в страната. Това е едно от най-странните и абсурдни предложения. Ако законопроектът бе приет в този вид, щеше да се стигне и до отмяна на чл.72а от НПК. Тази разпоредба предвижда обезпеченото имущество по реда на чл. 72 от НПК да се управлява по реда на ЗПКОНПИ. При липсата ѝ обаче би се стигнало до хипотеза, в която не е ясно какво се случва със замразеното имущество.
– Как работи прокуратурата с МВР през последните месеци? Главният прокурор намекна, че работата на Специализираната прокуратура е намаляла от април насам.
– Факт е, че през последните месеци са налице известни затруднения в съвместната работа между прокуратурата и МВР. Разкриването на престъпления е задължение на МВР и едва след като бъде уведомена за това, прокуратурата упражнява правомощията си по разследване и ангажиране на наказателна отговорност. Пресичането на организираната престъпност не е по силите самостоятелно на нито една институция и би било ефективно само чрез взаимодействие на всички правозащитни, правоохранителни и контролни органи. Заради това призоваваме представителите на отделните власти съвместно да вложим енергията си съгласно правомощията си по противодействие на престъпността, опазване на сигурността на обществото и правовия ред, в изпълнение на очакванията на българското общество, защото една война между институциите е в интерес само и единствено на престъпността, а не на обществото.
Be the first to leave a review.
