Мики Рурк: В отношенията най-важно е доверието, без него всичко отива по дяволите!

Той можеше да бъде сред най-добрите боксьори, но реши да избере актьорската професия. Наричат го
Лошото момче с романтичната душа. Той е Филип Андре Рурк младши, известен като Мики Рурк. Роден е
на днешната дата през 1952 г. в Ню Йорк. Докато е в гимназията, се занимава главно със спорт,
особено бейзбол. В интервюта актьорът споделя, че като дете е жертва на домашно насилие и като
става по-голям мисли, че насилието е нещо нормално. Затова и се насочва към аматьорския бокс. За
кратко стига и до професионалния ринг.

Дебютът му в киното е през 1979 г. във филма на Стивън Спилбърг „1941“. Но истинският пробив на
Рурк в киното е през 1981 г., когато се снима в „Body Heat” на Лорънс Касдан. До края на 80-те Мики
играе основно второстепенни роли, но въпреки това добива популярност. Участва в „Diner” (1982) на
Бари Левинсън, „Rumble Fish” (1983) с Мат Дилън, Денис Хопър, Никълъс Кейдж и др. През 1986 г. играе
в „Девет седмици и половина“ с Ким Бейсинджър. А след тази роля освен на актьор, получава статута и
на секссимвол. В края на 80-те години на миналия век Рурк се връща за кратко към бокса, но не
изоставя напълно филмите. Участва в някои нискобюджетни заглавия, а към края на 90-те окончателно
започва да се занимава само с актьорство. Играе в над 60 филма за 40 години актьорска кариера. И
пътят му към славата е отворен. Макар че в повечето филмови ленти играе лошия. Печели много
награди, два пъти е номиниран за най-голямото отличие във филмовата индустрия – „Оскар”.

В края на 80-те успехите във филмовата кариера на Мики го съсипват психически. Той става твърде
агресивен както на снимачната площадка, така и пред журналистите. Връзките му се разпадат и Рурк
взима решение, че трябва да се върне към бокса, защото иначе ще се самоунищожи. Не е посрещнат с
особен ентусиазъм при завръщането си. Освен това получава много контузии. През 1995 г. осъзнава, че
боксът за него вече е минало и се насочва отново към актьорската професия.

Представяме ви интересни мисли на актьора:

Хората много се страхуват от тишината. Страхуват се до смърт, защото не знаят какво
означава тя. Аз обичам тишината. Тя е полезна.

Аз съм старомоден човек. В отношенията най-важното е доверието и ако то изчезне, то и всичко
останало отива по дяволите.

Седем чихуахуа – ето това е моето семейство. Аз не бих продал нито едно от тях и за 10
милиона долара. Придобих ги, когато жена ми ме напусна.

Не е въпрос на възраст. По-рано тренирах в Маями, и там имаше 75 годишен боксьор, който можеше да
срита задника на всеки 20 годишен. Възрастта е просто число.

Връщането е добра дума, пичове.

Обичам да се снимам в киното, понеже тук всичко зависи от теб. Това не е бизнес и не е политика. Ако
си добър актьор, ти ще се справиш.

Моите критерии за женска красота са прости. Това е като при покупка на конете: на мен не ми
харесва тънка шия и къси крака.

Когато ме питат: „Кой е най-добрият филм, който сте заснел?“ – аз отговарям: „Още не съм го заснел“.

Боксът е много красив, много честен спорт. Не знам, защо всички така драматизират… Боксът
не допуска грешки. Боксът е сериозна част от моят живот. Той ме е научил и на уважение, и
настойчивост, и търпение, и концентрация. Всичко, което аз сега използвам на площадката.