Всичко в живота се променя бързо! Двадесет и второ издание на Международния фестивал „Пирин фолк”

пирин фолк

Всеизвестно е  , че ако стъпиш два пъти в една и  съща река, но по различно време, тя вече не  е същата. „Панта рей” /Хераклит/ . Това се случва и  с отношенията между хората. Правилото важи и  за фестивала „Пирин фолк”, който тази година ни изненада с нови открития и   авторски песни.

От любопитство ли  или от „македонската ми коренова система”, не знам, но стоя пред екрана и  сравнявам изпълненията на участниците с видеоклиповете от сайта на фестивала. Баща ми в инвалидната количка „танцува” с ритъма на песните и  се просълзява. Любовната му история с майка ми започнала покрай тефтерчето с македонски песни. Дистанцирано от емоциите, залавям се да изследвам интуицията на вдъхновението на всички, чийто труд прави възможен този фестивал. Чувствознание или просветление? По- скоро – озарение.

Новите творби- послания са нещо повече от естетическо усвояване на действителността, защото са оплодени от дарбата на въображението и пламъка на откривателството. Присъствието на продукцията на Пирин фолк  през годините е  едно предизвикателство за почитателите, защото представянето на песни с автентична македонска основа е приоритет в борбата с чалгата.

Без претенция  за висш културологичен анализ, ще си позволя да обобщя, че в последното издание на Пирин фолк, регионалната тематика дискретно отстъпва на общонационалното звучене, искайки да ни напомни/вероятно/, че Македония /в историческата  памет/ е една от „изгубените дъщери” на  България / както и  Тракия/. Темите за Бистрица и  Пирин се преплитат елегантно с „Родна земя”, „България в мен”, „Молитва за нас”. Без да отричаме първите, ние откриваме в тяхното продължение важното, символичното, народопсихологичното.

Пирин фолк обогатява интонационната среда с нови алтернативи. Според Мартин Карбовски „Не чалгата кара една нация да изглежда проста, а обратното – простата нация по естествен път ражда чалгата”. Ясно  е  , че тиролските песни не звучат добре на турски, нито пък частушките – на арабски. Защо тогава в заведенията звучи на български език „ангажиран кючек”? Мисля, че фестивалите с изследователска насоченост към изворния фолклор, блокират „мераците на оскотелите българи” за интегрирането ни по-скоро сред ромите. Пирин фолк ни помага да се включим успешно в балканската общност. Затова артистичният директор на фестивала, Валентин Пензов, заслужава специални аплодисменти за неуморния си труд и креативност. Многостранно развита личност- мислител, композитор с доказани постижения, продуцент, артистичен директор, толерантен човек. Той се стреми да запази славянското влияние в съвременната културна действителност, грижливо пази традициите и  достиженията на своя форум.

За пореден път подборното жури, ръководено от проф. Дора Христова, ни убеди, че в България може да се постига успех като се предлага и нещо различно от стоки за пипане, а именно – духовен продукт. Благодаря за удоволствието да чуя толкова различни и  интересни песни – те се превърнаха в размисъл и  послание.

От напевната медитация и висшия фолклорен пилотаж в изпълнението на Нели Андреева получих усещане за спокойствие и  съвършенство. Красива фраза, вокална прецизност. Като независим хроникьор , от дистанцията на времето, певицата разказа за подвига на Гоце Делчев. Гражданите на Сандански са много сензитивни  в тази насока и мисля, че оцениха по достойнство професионалните й умения.

              Вили Рай…. Както винаги заразяващо витална. На шега и  с любов в мрежата я  наричат „стара чанта, ама лачена.” С присъствието си тя заявява:  „Ето ме. Тук съм. Има ме. Не остарявам, защото всеки, който има усет за магията на македонската музика, остава вечно млад. Затова – искате ли да сте млади, тропайте македонско хоро и  пейте македонски песни!”

В дъното на човешкото несъзнавано лежи един религиозен пласт. Човекът е  религиозно същество. И не е  случайно, че именно религията ни дава възможност да осъзнаем връзките с другите, с Бог и  самите себе си. Това внушение постигна Маргарита Хранова с песента- победител в конкурса за нова авторска песен. „Молитва за нас”. Професионално майсторство, извисено от всеобщата идея за благоденствие.

В стремежа си да наложат образа на БЪЛГАРКАТА – Деси Добрева, Вергиния Борисова и  Мина Пенкова – бяха избрали облекло с национална символика. Абсолютно българският фестивал! За радост в техните изпълнения имаше много силна вокална специфика, продиктувана от вътрешния им натюрел, която ги представи в самобитна светлина  и  ги разграничи от щампите на външния свят.

Мой личен фаворит е песента „България в мен”. Защо?  Поради наличието на синестезия в нея. Когато една музикална тъкан е толкова звукоизобразителна, тя поражда образи и начертава за секунди многообразие от картини.Тогава думите са излишни.Това дължим на провокативния аранжимент на Алекс Нушев и  Петър Алексиев. Особена красота открих и  в „Звездна нестинарка” на Светослав Лобошки. Бих казала, че мелодически композицията превъзхожда останалите. Лична рефлексия.

Не мога да не спомена и  тръпките на  възторг от изпълнението на Кристина Иванова от Попово.Тя се осмели да изпълни най-екстраполираната песен на този фестивал / „Полско цвеке”/. За четвърта поредна година  с тази песен се  печели първото място в конкурса за изпълнител. Вокалният педагог на девойката –    Аделина Колева – бе направила всичко възможно да разграничи нейната интерпретация от предходните. По думите на  Валентин Пензов : „Тоше Проески ни гледа от небето и  се радва.”

 Панайот Панайотов /председател на журито на конкурса „Цветен камертон”/ ме попита през 2013 година: „ Вие в Търговище каква вода пиете  , че сте толкова гласовити?”  Пророк!    През 2012 г. Невена Пейкова от Търговище спечели първо място в конкурса за изпълнител на Пирин фолк. През 2013 г. победител в същия конкурс стана Сабина Донева от Търговище, а през настоящата 2014г. – Кристина Иванова от Попово/област Търговище/.  Да не говорим за „Големите надежди”….

Нашият областен център трябва да се гордее с успехите на своите певици. Това доказва, че македонската „инвазия” се е  разпростряла и  в Североизточна България. А Търговище е  земя на музите.

Въпреки широкия възрастов диапазон на участниците/ за всекиго по нещо/, особено ме зарадваха младите изпълнители.  Деси Добрева бе много добра по отношение на психотехника и  интерпретация. Македонският изпълнител Джоко Йелич с прочувствената орнаментика на „Тугино моя далечна” и  невероятното си сценично присъствие зарадва женската аудитория. Мъжко обаяние без коментар, съчетано с фин музикален усет, даващо добра заявка за бъдещи успехи. „Твоите очи, Цветано” бе в категорията Другост. Авторът и  изпълнителят Георги Върбанов доказа, че фестивалът е  отворен за експериментиране.

Със своето мотивирано, професионално устремно присъствие, безспорен хъс и  флирт с публиката, младите хора ни показаха, че академичното и  приложното могат да се сливат и взаимно да се обогатяват в нови образци. Трио „Евридика” изпълни „Цъфнало цвеке шарено” /обработка Георги Петков/.  Оригинално!   Според Хенри Плакроуз  „Покварата при човека е неприласканото въображение, което си отмъщава за това, че е  било изоставено.” Високите художествени постижения на участниците ни показаха как може да бъде направлявана енергията на младите хора позитивно и  съзидателно.

В разговор по телефона, Валентин Пензов  бе любезен да отговори на въпросите ми за което съм му благодарна.

Какъв е  тестът за уникалност на Вашия фестивал?

Пирин фолк  е балкански фестивал, включващ съвместно творческо сътрудничество между творци от различни националности. Екипите са смесени. Този факт е  еманация на европейските ценности за единение . Подготовката на фестивала изисква силен мениджмънт  и целогодишен труд.

Не е  трудно да успееш. Трудно е  да понесеш успеха.

             Няма да говоря за себе си. От моите наблюдения установявам, че на някои изпълнители    славата им идва в повече. Но болшинството от младите участници се доказват в бъдещата си кариера. В този случай     Пирин фолк се оказва трамплин за тяхното успешно развитие. Преслава, Нелина, Десислава….  Въпросът е  в това дали славата ще те смаже. За да се задържиш на върха е  необходим непрекъснат труд. За да защитиш позицията , дадена от Пирин фолк , се изисква още повече труд. Трябва да докажеш, че я  заслужаваш. Това е  отговорност и  бреме.

От своя страна аз благодаря на спонсорите, които направиха възможно  участието на дъщеря ми Сабина Донева на фестивала Пирин фолк през 2013 г. Това бяха:

Хирургична болница „Папуров”

Сладкарница „Златната рибка”

„Електроника”- Никола Станчев

Папи – М- 94

Дом за наука и  техника

Винпром – Търговище

През изминалата година Сабина Донева участва в конкурсите” Цветен камертон”- Сливен, „Речни ноти” – Тутракан, Пирин фолк – Сандански, „Съзвездия”- Шумен, „Нова музика” – Горна Оряховица, „Морски звездички” – Варна. Тя спечели едно Гранд при, 3 първи места, едно второ място и  наградата на Кмета на Община Шумен.

Да й пожелаем успех в Третия сезон на „Гласът на България” ! Дано успехът на Пирин фолк даде добър отскок от трамплина към върховете на музиката!

 

 

{{ reviewsOverall }} / 5 Users (0 votes)
Rating0
What people say... Leave your rating
Order by:

Be the first to leave a review.

User Avatar User Avatar
Verified
{{{ review.rating_title }}}
{{{review.rating_comment | nl2br}}}

Show more
{{ pageNumber+1 }}
Leave your rating

Your browser does not support images upload. Please choose a modern one

Start typing and press Enter to search