Пирин Фолк през погледа на зрителите: С нищо няма да запомним тазгодишния фестивал в Сандански, песните бяха хвани едната, оплюй другата

И тазгодишния Пирин фолк вече е в историята, така започва писмото си нашият читател Бисер Балтаджиев…. И тазгодишния Пирин фолк няма с нищо да се запомни. Поне не с нещо хубаво. Е, нищо ново под слънцето. В последните години си е все така. Традицията продължава. Просто се отбива номера. Да се каже, че фестивала се е провел. Няма ги запомнящите се мелодии от 90-те, няма ги имената… И това, което каза водещата, че сме имали на разположение 365 дни да слушаме новите песни на Пирин фолк са си абсолютно празни приказки. Това се доказа и от малкото зрители в Летния театър. Помня през 90-те нямаше празно място. Колкото хора имаше вътре, толкова поне имаше и извън Летния театър-пред портите, покрай оградите, по дърветата дори. Твърдя го, защото съм го виждал с очите си. Камера на БНТ нито веднъж не показа последните редове. Защо ли? Вероятно обаче г-н директора отново е бил щастлив, че е организирал силен фестивал. Толкова е бил щастлив, че чак се шашна и когато излезе да връчи първата награда, не знаеше на къде да тръгне. То пък една първа награда…

Песните като цяло бяха хвани едната, наплюй другата. Единственото, макар и бледо изключение правеше песента на Деси Добрева. Отново Светльо Лобошки напомни за себе си. Направи ми впечатление, че 90 % от песните бяха композирани от македонски автори. Направо ми се набиха в очите и в ушите фамилии завършващи на „ски”. Къде са българските автори бе, хора? И всяка втора песен беше по текст на Христина Димова. Нищо лично, обаче има и други поети. Това малко ми напомня на времето, когато „Симекс” правеше фестивала. Повечето песни бяха по музика и/или аранжимент на Димитър Динев и по текст или на Катя Ерменкова, или на Катя Кирянова. Но това им го прощавам, защото песните ги биваше. А, нали това е най-важното. Иначе добрия композитор Пламен Велинов беше леко прекалил с духовите инструменти в аранжимента на песента на Джина Иванова. Песента страшно много приличаше на военен марш. Нищо чудно, че не беше пусната на галаконцерта, въпреки авторството на Тончо Русев и Евтим Евтимов. Имаше и странна песен. Това беше песента на Георги Върбанов, който добре се накрещя. Поне за три години напред. Сещам се преди няколко години пак така крещя нещо за Мизия, Тракия и Македония. И после пропусна няколко издания. Сигурно за да събере глас. Можем да го очакваме най-рано през 2017 г.

Хубави песни може и да нямаше, но красиви водещи бол. Да се чуди човек защо.

И още нещо. Уважаеми г-н директор, присъствието на двама македонци в журито съвсем не го прави международно, както постоянно твърдяха водещите. Дори и балканско не го прави… Така че, моля ви, не се изхвърляйте.

Македонски певци, македонски автори, македонско жури, македонски водещи… Това Пирин фолк ли беше или Филиграни?

Накрая бих искал да кажа, че трагедията Пирин фолк тази година се превърна в комедия. А в какво ще се превърне комедията ще видим догодина.