Мелник – тъжното ехо на един „Богозидан” град

„Разделяй и владей”

Този принцип на римските императори търпи интересна метаформоза в някогашната средновековна столица Мелник на деспот Алексий Слав. Разделени и губещи. Така изглеждат все по-малкото хора в населеното място днес. В селището, наричано преди векове „Богозидания град”, сякаш е загубена вярата, че обединението прави силата. То е в Пиринска Македония, където всеки е войвода. И всеки се опитва да се спасява сам. За несполуките пък, типично по нашенски, се обвиняват другите. Но най-страшно е разделението. От една страна са местните хора, а от другата – тези, които са дошли да развиват бизнес тук. Прочутият с пирамидите си и с виното си най-малък наш град вече дълги години лежи на старите си лаври. И тъпче на едно място, без ясна визия за бъдещето и за развитието си. Никак не е случайно, че тук има проблеми с инфраструктурата, с хигиената, с облагородяването на историческите и културните забележителности. И логичният въпрос пред жителите на града е: А сега накъде?

Велико минало и тъжно настояще

И, разбира се, тук има куп непреходни и красиви неща, които не губят своята ценност през вековете – уникални скални пирамиди, красиви възрожденски къщи, омайно мелнишко вино. Всичко това го има в най-малкия ни град Мелник, където всеки камък е история и археология. Архитектурно-историческият резерват е с хилядолетна история. Археолозите вече 50 години възкресяват за нов живот множеството руини в града и околностите му, превърнал се някога в крепост на деспот Слав. Историците откриват името на населеното място в древни документи, назовано с „божествени“ епитети. „Богозидан град“ е Мелник, според грамота на сръбския крал Стефан Урош, за Константинополският патриарх е „Богопазен“ или „Богоспасен“ град – крепост. Титла, давана  на градове със  слава  на силни християнски центрове /тук е имало 70 църкви и 4 манастира/ и непристъпни твърдини.

Но всичко това е стара слава. За съжаление. В настоящето, особено в последните 30 години, градът сякаш е забравен от държавата. А Община Сандански няма финансовия ресурс, за да инвестира и да развива резервата, който всеки ден посреща гости от страната и чужбина. И главната улица, и дерето, и зелените площи, историческите и културни паметници, и канализацията трябва да се оправят. Хигиената в най-малкия ни град също не е на ниво.

„Ако сами не си помогнем, как да искаме другите да го направят?! Но всеки дърпа чергата към себе си. Богатите идват и вдигат хотели, решават, че всичко трябва да е за тях. Търсят само полза, а не да дадат нещо на града ни. Недопустимо е да се делим, но го има и между нас, мелничаните”, признават мелничани. Не се ли съберат всички заедно, Мелник нищо добро не го чака. Само обединени ще могат да искат от Община Сандански да помага повече за развитието на града им. Сега дори избор на кмет не могат да си направят, защото са твърде малко, та им се назначава кметски наместник от общинския градоначалник.

И главната улица, и дерето, и зелените площи, историческите и културни паметници, канализацията трябва да се оправят, за да се привличат повече туристи от страната и чужбина, твърдят собственици на хотелски комплекси. Мелник не разполага с никакъв собствен бюджет, разчита на финансова помощ на общинската управа. Без пари няма как да стане възходът на прочутия в миналото град.

Виното е в изобилие, завистта също, както и разделянето между хората.

Време е това разделение да спре. Да дойдат дни, в които мелничани и тези, които имат бизнес тук, да погледнат заедно към бъдещето и да положат усилия за развитието на града като туристическа дестинация. Защото има ресурс това да се случи. Всички трябва да са обединени, за да не бъдат губещи, а печеливши. 

Символ на разрухата в Мелник са и над 10 вековни къщи

Те са културни паметници с национално значение. Но и по тяхното състояние е видно отношението на местната и централната власт към най-малкия ни град. Старият турски конак се руши, а има идея от десетина години да се превърне емблематичната сграда в голям музей, който да събере всички антични ценности на Мелнишкия край. Последният проект за преобразяването на постройката е внесен в Министерството на културата преди повече от 6 месеца. Стойността му е около два милиона и половина лева. С тези пари ще се превърне някогашният конак в модерен музей, в който ще бъдат изложени всички археологически и осторически находки в целия Мелнишки край. В окаяно състояние и постройката на някогашното училище, за което Община Сандански търси инвеститор. Пазарната оценка на старото и затворено преди много години училище в най-малкия ни град Мелник е за над 400 000 лева. Тя е приета от Общинския съвет. Открита е процедура за подажбата на сградата и прилежащия терен. Предстои да се направят следващите стъпки, за да се финализира този процес. Защото в момента сградата е занемарена, руши се и става опасна. В нея дори растат дървета. Само с частни инвестиции може да се превърне в нещо добро за Мелник, тъй като Община Сандански няма как със собствени средства да ремонтира и облагороди района там. Те припомнят, че преди двадесетина години имало идея за превръщането на постройката и двора около нея в спортен интернат. Но всичко си останало само добро намерение. Не е тайна, че в момента тук няма нито здравна служба, нито аптека, нито лекар. Работен проект за укрепването и консервирането на прочутата Болярска къща в град Мелник може да спаси от рухване емблематичната сграда. Постройката се смята за най-забележителния паметник на средновековната жилищна архитектура от XIII век в България. Запазена е част от нейната конструкция, покривът се е срутил още в началото на 20-и век при земетресение. Руши се и друга уникална постройка – Пашовата къща. На ход е държавата. За да не загуби не само Мелник, но и България, късчета от великата си история.

Държавата искала Мелник да е център на международния туризъм

Когато Людмила Живкова е председател на Комитета за изкуство и култура /б.а.от 1975 г. до смъртта й през 1981 г./, с създава специална държавна програма за превръщането на Мелник, Копривщица и Несебър в центрове на българския и международния туризъм. Няколко години се работи ударно на най-различни културни и историески обекти. Археолози проучват, консервират и реставрират старинни находки. До 1992 г. са открити множество археологически паметници – къщи, църкви, манастири. Държавата отпускала достатъчно финансови средства, защото се налагало някои обекти да се обновят във времето. Почти навсякъде засели райграс. Не само край разкопките, но и в целия град било чисто и приветливо.

Крайно време е Мелник пак да стане притегателен център

Това може да се случи с изготвянето и реализирането на глобален проект, който да засегне и да реши почти всички проблеми в населеното място. Не е случайно, че се споменава във всички енциклопедии от 16-и век насам за Мелник. „Затова сме длъжни да направим така, че да го вдигнем там, където е бил – на европейско и световно равнище. Но това може да стане само с общите усилия на местните хора, на Община Сандански и на държавата”, твърди Антон Ковачев, директор на Археологическия музй в общинския център.