Отец Ангел: Всеки може да мине по пътя от „Осанна” до „Разпни го”, има изпитания, но има и Възкресение!

Отец Ангел Кочев, фото: Община Петрич

Отец Ангел Кочев е сред най-обичаните свещеници в Петричка духовна околия. Той е истински духовен наставник, мъдър и смирен божи служител, който не спира да води миряните по пътя на вярата и любовта към Господ. Над 30 години, от 1987 година, свещеникът бе архиерейски наместник и председател на централния храм „Света Богородица” в Петрич. Над 50 години служи в църквата, а от дете е израснал в този храм в града. Тази църква бе неговият живот, но преди 2 години бе изпратен от Неврокопския митрополит Серафим да служи в осветената през 2018 година църква „Свети Димитър” в село Ръждак. И там отец Ангел не спира да проповядва словото Божие. Затова решихме да поговорим точно с него – за Великден, за вярата, за Исус, за миряните, за живота.

Отец Ангел, за какво трябва да се замислим на Великден?

Навръх Великден всеки от нас трябва да се замисли за какво живее, за какво е създаден. Да си дадем отговор, че има творец. Да знаем, че едно от най-ценните неща, които имаме, е съвестта ни. Тя е тази, която е необходимо да ни води в постъпките и поведението ни в живота. Да не се унасяме към материалните неща, да не забравяме духовното. Защото изпитанията в живота са тези, които ни връщат към духовното. А ролята на Църквата е да ни даде този камбанен звън, който да ни напомня, че вярата е вродена у нас.

Вие лично как приемате Великден?   

За мен всеки ден е Великден. Този празник само ни подсеща за традицията, за подвига, саможертвата и Възкресението на Исус Христос. Историята на Христос важи за всеки от нас. Всеки може да измине пътя от „Осанна” до „Разпни го”. Трябва обаче достойно да понесем изпитанията, защото има Възкресение, има награда. Затова сме длъжни да усетим камбанния звън, небесния и духовен звън, да се замислим какво става и защо става. Исус трябва да е в нас. Един талантлив в своята сфера човек влязъл в храма и видял надпис над разпятието: Всичко това направих за теб, ти какво ще направиш за мен? И Христос го спечелил, човекът се отдал в служене на църквата. Вярата е във всеки, който престъпва прага на молитвения християнски дом. Всеки ден Бог ни праща знаци, но ние не ги усещаме и виждаме, защото сме прекалено забързани, прекалено ангажирани. И затова някои се отклоняват от правия път, тъй като не са успели да забележат божествените знаци.

Вярата у миряните по-силна ли е през последната година, която е доста сложна и трудна заради пандемията от ковид?

Вярата е в нас. Не би трябвало да й влияят житейските изпитания. Но има и хора, които се обръщат към Бог в трудни моменти. Коронавирусът е изпитание за човечеството, както и други пандемии в миналото, както войните. Но то е подсещане, че сме преминали през подобни тежки моменти в исторически план. Просто трябва да има търпение. И вяра, разбира се. Чрез вярата, която ни е дадена, идва търпението. Не можем без нея. Да вярваме в смисъла на живота, в природните закони. Да спазваме напътствията на Исус. Да не нарушаваме десетте божи заповеди. Но не бива и да се стига да фанатизъм. Ритуалът в църквата го водим ние, свещениците, но в основата му е словото. Ритуалът е един вид подсещане за християнските добродетели, той е като украшение на духовното. Всичко обаче трябва да се прави с мярка, това важи и за проповядването на вярата. Няма как насила да накараш някого да вярва в Бог. И не бива да го правиш. Всеки има свободна воля да решава.

Милосърдието не го ли загърбваме напоследък?

Има много истина и човечност, и божественост точно в милосърдието. Христос успява с малко думи да казва много. Нужно е да сме по-солидарни един към друг. Да живеем по-скромно. Да не ламтим за материални богатства. На дело да покажем вярата си, не само показно по празници и за да ни видят другите, а вътре в себе си да не носим тази непоколебима вяра в Исус и в неговото Възкресение. Да показваме милосърдие и любов, да го правим, а не само да говорим за тези неща.

Кои са най-важните завети на Исус Христос според Вас?

За мен това са вярата, търпението, смирението, покаянието и жертвоготовността. Да опитваме да се жертваме за хората и да проявяваме доброта. Да правим нещата. Когато видим някой, че е гол, не само да го кажем, а да го облечем. Да му помогнем. Да му подадем ръка. Делата да отговарят на думите. Това е много важно за човечеството, за да има по-добри за всички нас. Господ не е в смущенията и в тревогите. Господ е в тишината!

Какво ще пожелаете на българите за Великден?

Искам да пожелая на всички наши сънародници да гледат към жертвата на кръста и да не се съмняват, че има Възкресение. И да благодарят за малките неща в живота. Да правят всичко от сърце. Особено тогава, когато отправят молитви към Бога.

ilindenpres.bg