Архивите са живи! Многодетен войвода строи теснолинейката

Съживяват във филм и книга Стоян Мълчанков

Заловен и откупен от турците, карат хляб с мулета на четата

Войвода, татко на шест деца, може да се нарече бащата на теснолинейката. Използвайки приятелството си с тогавашния министър-председател Александър Стамболийски и в качеството си на депутат, Стоян Мълчанков инициира строежа на влакчето от родното си село Саранбей до Добринище с идеята след време маршрутът да стигне и до Неврокоп (днес Гоце Делчев).

Мълчанков е сред най-големите радетели за по-добра свръзка и комуникация в родния си край и прокарва идеята си на най-високо ниво във властта. Условието теснолинейката да стане факт е трасето да се изгради с доброволен труд на местното население. Тогава Мълчанков тръгва от къща на къща във всички околни села, за да агитира малки и големи да се включат в мащабния строеж без заплащане. Използвайки своя авторитет сред хората, те бързо склоняват, работата тръгва и скоро влакчето вече е на пътната карта.

Това е една от малко познатите истории, свързани с позабравения, но вече излизащ от забвението войвода Стоян Мълчанков. Тя е разказана пред „България Днес“ от Ивайло Шопски – създател на Пътуващото читалище „Бащино огнище“ и автор на документалния филм „Премълчаното за войводата Мълчанков“. Той е посветен на 100-годишнината от убийството на легендарния поборник, който се почита както с множество прожекции на лентата из цяла България, така и със създаването на едноименна книга, откриване на паметник на Мълчанков в Гоце Делчев и множество други патриотични мероприятия. Събитията се организират от сдружение „За честта на пагона“, македонски научен институт и Пътуващото читалище „Бащино огнище“ на Ивайло Шопски.

Бележитият Стоян Мълчанков се нарежда сред първите борци за свободата на народа ни. Той успява през краткия си живот да съчетава революционната си дейност с тази на педагога и общественика. А вълнуващите истории за живота му са толкова много, че за заснемането на филма Шопски и неговите колеги пропътуват над 2500 км, а журналистът записва над 26 часа суров материал от интервюта и кадри с негови потомци и родолюбци, претворяващи сцени от живота и делото на комитата на ВМОРО.

Една от тях е свързана със залавянето на четата през 1909 г. при Неврокопската афера (провал на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, целяща да възстанови организацията в Серския окръг- б.а.). Тогава Стоян Мълчанков е арестуван и заедно с други дейци на десницата в революционното движение са затворени в Ени кауш в Солун. Мълчанков е измъчван и осъден на смърт чрез обесване.

„Когато го качват на парахода за остров Лесбос заедно с другите заточеници, всички са подложени на нечовешки условия. Тогава Мълчанков уговаря всички задържани да започнат да скачат едновременно. Параходът силно се разлюлява, а капитанът е шашнат. Той е французин по народност и извиква Мълчанков да се разберат.

Използвайки перфектния си френски език, Стоян Мълчанков преговаря успешно с него. А по-късно същият този френски капитан се застъпва за Мълчанков и войводата е амнистиран“, разказва Шопски. Това се случва през 1911 г. Установява се в България и учителства в Белослатинско.

В Балканската война е войвода на чета №49 на Македоно-одринското опълчение, действаща заедно с четата на Стоян Филипов в Неврокопско и Драмско. А местното население в Неврокоп издига Мълчанков на пиедестал.

„И друг път Мълчанков е залавян от турците. Тогава жителите на село Обидим и още няколко населени места наблизо събират средства и го откупуват от османската власт. Вижте колко предани и самоотвержени са били те“, разкрива още Ивайло Шопски.

Събитията се разиграват през 1903 г. по време на Илинденско-Преображенското въстание в Серския революционен окръг. При известния бой край село Обидим обединените чети на Вътрешната македоно-одринска революционна организация разгромяват османските войски. Преди това съратникът на Мълчанков Никола Груйчин, преоблечен като търговец на вълна, слиза в селото, разузнава разположението на войската и вечерта нарежда на населението безшумно да напусне селото до полунощ.

„По време на въстанието жителите на друго село, което активно подпомага войводите – Кремен, занасят 20 мулета с хляб на четата. Така и това село подкрепя със сърце и душа Мълчанков и дружината с риск за живота си“, споделя още Шопски.

И добавя: „Изключително зрелищна остава наказателната акция на Стоян Мълчанков срещу Али Чауш, който безчинствал в Неврокопско. Заедно с четата правят засада на Чауш и Мълчанков го убива. Тогава Мълчанков, който перфектно знаел и турски език, оставя бележка на турски в пазвата на своята жертва с текст: „Това ще се случи с всеки, който закача български жени“. Оттогава нещата се успокоили, а поробителите се стреснали“, добавя изследователят.

Във филма и клипа към специалната песен, посветена на войводата, участие взима Георги Мълчанков – внук на Стоян Мълчанков. Потомък на водача на Илинденко-Преображенското въстание, Георги Кондолов играе ролята на Стоян Мълчанков като учител, преподаващ на деца в школото. Снимките са направени в Шияковския манастир край Костинброд. На 1 ноември лентата тръгва по телевизионните програми. А след това филмът ще бъде качен в канала на Пътуващото читалище „Бащино огнище“ в Ютуб, за да може всички желаещи да го гледат свободно.

Спасява Ковачевица от гибел

По време на Илинденското въстание Мълчанков отива в България и събира чета от учители, дюлгери, занаятчии. Убити падат много четници, а през 1903 г. турците опожаряват село Балдево и решават да опожарят и село Ковачевица.

За спасяването на това християнско село на Стоян Мълчанков била възложена задача да изведе населението му в свободна България. Изселването става нощно време, като на много места четата на Стоян Мълчанков влизала в сражения с турците.

„Това се случва по таен път към днешен Велинград. Сред спасеното местно население се оказва и бъдещата снаха на Мълчанков. Тогава тя е невръстно дете, което е носено на ръце от майка си“, разкрива Ивайло Шопски.

Един завет остава бележит в житието на Мълчанков. Той гласи: „Най-лесно е да убиеш неприятеля – пет лева е едно куршумче, колко му е. Това не удовлетворява човека. Ще се бориш умствено за него, да му докажеш, че си повече от него. Това е борбата“.