С намигване за управлението на кмета Румен Томов – кратко, безметежно и усмихнато

Леко и безгрижно като водевил премина управлението на Румен Томов, който за година и половина успя да създаде редица симпатични гафове, които скриха малкото хубави неща, случили се в Благоевград и останали незабелязани за масовата публика. Човекът, който пое кормилото на областния център, със заявката да бъде различният, модерният и иновативният, не успя да надскочи себе си.

Добър и скромен като човек, уважаван от съгражданите си като бизнесмен, като кмет той изгради друг образ в очите на благоевградчани. Много скоро, след като влезе в кметския кабинет, народният фолклор роди десетки анекдоти за него, а мнозина започнаха да го наричат с обичливото и непринудено обръщение „Чичо Том”, което показваше не толкова недобронамереност, колкото липса на респект.

За тези 18 месеца безметежно управление той така и не успя да убеди благоевградчани, че на руля има силен капитан. Румен Томов не можа да влезе в ролята на управник, който взима бързи, адекватни и категорични решения в трудни ситуации и че в условия на пандемия от коронавирус намира правилни решения. Все още в Благоевград си спомнят леките му симпатични гафове, някои от най-култовите подбрахме в този текст.

Като този, в който градоначалникът раздава предпазни маски в ромската махала „Предел”. Така и никой не разбра какво правеше той там и защо се превърна в доставчик на медицински предпазни средства.

Друг подобен сюжет бяха снимките на Румен Томов с новородените лъвчета Косара и Симба. Не че се съмняваме в любовта на кмета към животните, но тази му активност изглеждаше нелепа чисто имиджово на фона на огромните проблеми в зоопарка, които все още стоят нерешени.

Още един култов момент, с който ще остане в историята, бе намерението му да накара Ансамбъл „Пирин” да работи като завод, това бе изречено на официална пресконференция. Думите му се вързаха много добре с политиката на доскорошната му заместничка Василиса Павлова в областта на културата, която направи показно как не бива да се провежда джаз фестивал насред пандемия от ковид и „успя” да съсипе всички предишни музикални събития.

Румен Томов имаше една любима мантра и тя гласеше „Държавата не ми помага”. Докато всички кметове в разгара на короновирусната инфекция помагаха финансово на здравната система – купуваха апаратура за болниците в Разлог, Петрич и Гоце Делчев, благоевградският кмет роди хита: „На нас държавата не ни помага, получили сме само 10 литра дезинфектант”. Той можеше да използва тази криза като възможност да се докаже като силен лидер, водач и обединител на благоевградчани, но Томов зае оправдателна позиция и дори в ефира на национални телевизии не спря да се оплаква, че държавата не му помагала, както и че шефът на Регионалната здравна инспекция не му вдигал телефона.

Наскоро пък Румен Томов намери спасител на Благоевград в лицето на някогашния бизнесмен и приватизатор на благоевградския Завод за метални конструкции – Димитър Тадаръков. Той сякаш това и чакаше, като разгърна мащабната си идея да осигури светло бъдеще не само на община Благоевград, но и на цялата Благоевградска област през следващите 20 години. С появата на Тадаръков избуяха редица спекулации защо се появи точно в областния център на Пиринско и какви са неговите истински намерения.

Един от знаковите мигове на Томов бе идеята да превърне моста към Младежкия дом в Генералска алея, на която да вдигне паметници на четирима генерали, свързани с освобождението на града и региона. Само по себе си това бе едно добро начинание, но то по никакъв начин на кореспондираше нито с трудните времена на пандемията, нито с дневния ред и актуалните проблеми на благоевградчани, които чакаха от своя управник бързи и мъдри решения, привличане на инвестиции, асфалтирани улици, зеленина – все обещания, с които Румен Томов спечели доверието на 19 000 избиратели и седна в кметския стол.

„Трима съдии мислят по-добре от един”, това бе друга любима фраза на кмета на Благоевград. Многократно повторена от него заради дългата съдебна сага по предсрочното прекратяване на мандата му. Тази мисъл бе винаги на върха на езика му, щом станеше въпрос за делото срещу него. Всъщност се оказа, че и тридесет да са съдиите, те мислят като един, когато законът е ясен.

През тази година и половина Румен Томов се занимаваше няколко месеца с предшественика му Атанас Камбитов, после дойде раздаването на предпазни маски, привличането на Тадаръков за спасител на Благоевград, с идеята да построи църква до кооперативния пазар в града, с Генералския мост, а накрая като истински апотеоз на управленския му водевил кацна хрумването да изгради хеликоптерна площадка.

На практика всички тези дребни, симпатични и усмихнати гафове скриха добрите намерения на кмета Румен Томов да работи всеотдайно за Благоевград. Той дойде на този пост с огромен кредит на доверие от своите съграждани, с големи надежди и очаквания. Много благоевградчани харесаха неговата почтеност, добронамереност, неговото човешко излъчване. Кметът обаче не можа да защити тези очаквания, тъй като не се вписа в тази управленска система, която изисква смелост, бързина, гъвкавост и умения да намираш решения на проблемите. Благоевградчани искаха от своя кмет да бъде визионер, модерен, иновативен, но това така и не се случи.

Сега и Румен Томов, и Благоевград се изправят пред нов избор. Томов ще трябва да избере дали отново ще се впусне в кметската надпревара. Големият въпрос е: Ще успее ли да убеди съгражданите си, че неговото управление е най-доброто нещо, което може да им се случи. Благоевградчани пък ще трябва да преценят какъв трябва да бъде следващият капитан на града, който да ги изведе през бурните води до спасителния бряг.