Да си спомним за Джоко Росич

Джоко Росич е сред големите български актьори, който участва в над 110 филма. Десетилетия наред играе редица неповторими роли. Дрезгавият му и чувствен  глас няма как да се забрави от тези, които са го чували. Майка му е българка, а баща му е сърбин. През 1951 г. емигрира в България по политически причини.

Завършва икономика и школа по радиожурналистика в София (1961), след което работи 17 години като журналист. Снима се в български, унгарски и сръбски филми. Понякога е наричан „легендарният каубой“. Носител е на орден „Кирил и Методий“ първа степен.

Едни от най-известните филми, в които е участвал, са „Осмият“, „Езоп“, „Демонът на империята“, „Михаил Строгов“, „На всеки километър“, „Гоя“, „Антихрист“, „Баща ми бояджията“, „Иван Кондарев“, „Сватбите на Йоан Асен“, „Войната на таралежите“, „Камионът“, „Хан Аспарух“, „Време разделно“, „Под игото“, „Капитан Петко войвода“, „Зарево над Драва“ и др.

През февруари 2010 година получава наградата „Златен век“ на Министерството на културата за големите му заслуги и принос към българското кино. На днешната дата през 2014 г. Джоко Росич умира от рак в болница „Лозенец“, няколко дни преди да навърши 82 години.

Вижте някои любопитни мисли на големия Джоко Росич:

„България няма да се свърши, българският народ няма да се свърши, за Бога Господи”

“Тези, които отидоха в чужбина са слаби хора. Силните останаха тук.”

„Моята житейска философия се основава на известната българска поговорка „Човек може и с 2, и с 200“. Затова не се оплаква от пенсията си, помества се в неговите си 2 и продължава да смята, че е галеник на съдбата.“

„Когато някой ми каже „Абе, няма вече добри хора”, това е толкова смешно, отвратително, нихилистично…“

„Всяко натрупване на капитала е мръсно. То е свързано с престъпления, с кръв, с далавери, с корупция…Вземете Хенри Форд и онази негова крилата фраза: „Не ме питайте за първия милион, за останалите ще ви дам сметка цент по цент“.“

Но така е с човека. Той никога не пораства. Само остарява. И цял живот гони своите детски желания, своите детски комплекси, своите детски любови …

„Моята теза е, че нито една майка не е родила престъпник. Майките не раждат престъпници, майките раждат бебета. Те сучат така сладко и мило, както сучат всички бебета, а какво ще стане с тях след това зависи с кого са, къде са, кои обстоятелства и хора ще им влияят. За това казвам – дайте ми едно момче на три години и ми кажете какво да го направя след 17 години и аз ще го направя.“

„Едно нормално семейство в България и в Сърбия има по едно или две деца, рядко са тези, които имат три деца. Докато другият етнос ражда с геометрична прогресия и се увеличава. Само в рамките на моя живот – 70 години, албанците се увеличиха многократно и казаха: „Ние сме 90 на сто, вие се махайте!”.Аз тогава питам – в Кърджалийско мюсюлманите също са мнозинство и след още 20-30 години те могат да кажат: „Извинете, ние тук сме повече, вие си гледайте работата.”
Това, което стана е едно изнасилване. Аз наричам тази ситуация бременна. Тя е бременна с нещата, които тепърва ще стават. Тя е бременна с последствията. А за да бъде бременна трябва да има полов акт, а той става или по любов, или чрез изнасилване. Този полов акт не е по любов. Това е изнасилване.“

„Аз се отвращавам, когато чуя как в парламента ни се използват неприлични думи, когато постоянно се използват такива крайни изрази като „това е лъжа“, „това е провал“. Такива изказвания не подхождат на един парламент. Парламентарният език трябва да има една друга реторика, трябва да има интелигентност на изказа, а не просто някакъв махленски език.“

„Никъде другаде няма Балкански полуостров. Това е най-доброто място и за живеене, и за работа, и за любов.“

Утрешният ден – нов и непреживян, той ти носи следващото удоволствие.

Хубавите неща рано или късно ще се случат. Историята на човечеството не познава безкрайни кризи. Има упадък, има стагнация, а после следва възходът. Това са обективни закони.

„Не сте ли забелязали, че когато някъде се решава някакъв въпрос – има една типична българска дума ‘Трябва да се…’, а никой не казва това кой, с какви средства и кога трябва да направи това нещо.”

„Все по-рядко пишем и получаваме писма. Получавам писмо от майка ми. Тя е писала с мастило и понеже е била тъжна, се е разплакала и сълзата е паднала на хартията и се е размазало. Как по компютъра да изпратя сълза на мама? Няма нужда да заменим компютъра с писмо. Но не трябва да изхвърляме онова, което е било до нас.“

За какво му е на един мъж да прави каквото и да било в живота си, ако няма една жена до него, която да му каже: Браво, страшен си!

„Знаете ли кой е най-еротичният образ, запечатан завинаги в съзнанието ми? Беше във времето, когато рядко ни попадаха лъскави списания. В едно такова видях реклама, не помня на какво, на която жена в гръб с фино кафяво палто и кожени ботуши е направила типичната при ходене чупка в ханша. Дискретно и побъркващо! Красотата на жената е в лакирания палец, надничащ от сандала, в тембъра, в погледа. Когато първата ми жена ме попита какво съм намерил в новата, с какво я превъзхожда, се замислих и се опитах да ѝ обясня как в антракта, дори когато сме на театър и пушим навън, с всяка фибра на кожата си чувствам, че до мен стои жена. Жената трябва да бъде жена с всяко вдишване и издишване. Когато се храни, когато спи, когато се движи. Атмосферата на жената е навсякъде. Не е в демонстративното разголване, то е за мъжете без въображение.“

Когато една жена спре да навестява мислите ти, значи си се излекувал. Има загуби, които не се лекуват. Не е истина, че душата е безсмъртна. Всичко умира, остава само направеното, съграденото. Другото – престанеш ли да го мислиш и преживяваш – умряло е. Но пък тъгата е най-красивото, най-градивното свойство на душата.

Ако човек е сам на света, няма как да е щастлив, няма от какво да е щастлив. Човек трябва да изгради живота си така, че хората да не го мразят. Да не казват „този е никой“. Няма по-голямо щастие от това да си заобиколен от хора, които те обичат и уважават.

На този свят няма сила, която да спре майка, защитаваща децата си, и млад мъж, бранещ любовта си.

Днес всичко се е юрнало нанякъде. Като ми кажат „Ще ходя в Германия или Швеция“, питам „Що?“. Отговарят „Щото там е хубаво“. Чакайте, бе хора! Там не е било вечно хубаво, направили са си го. Което ще рече „Абе, копелета, дайте да запретнем ръкави, и при нас ще стане хубаво.

„Може да звучи като клише, но е вярно: „Всяка възраст си има своята хубост. Аз не мога да се оплача от годините си, от състоянието си. Неотдавна, като ме питаха какво е да си на 81 години, казах: това означава да си свободен, тотално свободен човек. Както никога не си бил, да не зависиш от нищо и от никого.“

Източници: beu.bg; 10te.bg; jenite.bg и интервюта пред други медии.