ГОДИНАТА НА ВИРУСА (АНАЛИЗ)
-
- декември 28, 2020
Няма и грам съмнение, че годината 2020 след рождението на Христа ще бъде запомнена по целия свят като годината на коронавируса. Впрочем още през февруари в този вестник писахме, че думата на тази година ще бъде „коронавирус“. И понеже коронавирусите, които атакуват човека, са десетки, уточняваме: става въпрос за ТОРС-Ковирус-19, или китайския вирус, по формулировката на отиващия си американски президент. Понеже започнахме, а и ще завършим с коронавируса, ще продължаваме да чакаме обяснението на един факт, който удобно се забравя.
Не е нужно човек да е професионален конспиролог, за да се запита: „Кое предизвика свръхреакцията на китайските власти на появата на коронавируса в провинция Ухан в края на 2019 и началото на 2020 година?“. Една година след това събитие светът още се чуди какъв точно е този вирус, откъде се пръкна, какви са му мутациите и докъде ще стигне? А властите в Китай, на разлома на 2019 и 2020 година, очевидно вече знаеха какво чудовище вършее в многомилионната им провинция. Та въпросът е, откъде знаеха? И нека да допълним едни данни за вируса. В момента официалната смъртност на глава от населението в Китайската народна република е 345 пъти по-ниска, отколкото е тя в Република България. И не, няма грешка: триста четиридесет и пет пъти! Съвсем друг е въпросът доколко можем да вярваме на тези данни.
Американските избори
Най-тежката политическа жертва на ковируса през 2020 г. стана президентът Доналд Тръмп и оглавената от него антиглобалистка вълна. Не че на него не му спретнаха класическа постановка в духа на 1960 г. (когато пак така избраха Джон Кенеди), но умножена поне по 10. Спретнаха му я, разбира се. Но ако Тръмп беше подходил малко по-сериозно към коронакризата, нещата вероятно щяха да са доста по-различни за него и на 3 ноември, и в месеците преди това. И наистина, в началото на годината победата на Тръмп изглеждаше сигурна. И все пак въпреки всичко според официалните данни Тръмп спечели над 74 милиона гласа, което е вторият най-висок резултат в историята на САЩ за всички времена. Първият резултат, разбира се, е на Джо Байдън от над 81 милиона гласа на същите тези избори. Това бяха президентски избори номер 59 в историята на САЩ за последните 232 години. Все пак предстои да видим как ще мине официалният трансфер на властта в САЩ на 20 януари 2021 г. Защото Доналд Тръмп е човек, от когото могат да се очакват всякакви изненади.
Тези американски избори се запомниха и с най-високия дял гласове, подадени по пощата, в историята на САЩ. Но и гласуването с машини (което там е традиционно) и гласуването по пощата, трябва да се признаят за провал. И не защото са непременно верни твърденията на Тръмп за масови фалшификации при тези техники за гласуване. Дали и доколко е имало такива неща, вероятно никога няма да разберем, защото американските съдилища отказаха да се занимават с тях. А само те са по закон компетентни да го направят. Друга е причината. И гласуването по пощата, и гласуването с машини в САЩ през 2020 г. бяха провал, защото половината американци вярват, че е било така. А изборите имат смисъл само ако голямото мнозинство от хората повярва в тяхната честност. Тази година това не се случи във втората най-голяма демокрация на света (първата е Индия). А дали то ще се случи у нас догодина? Ще повярват ли хората, че победителят наистина е победил? Не знаем със сигурност, но е много вероятно да не стане така. И тогава няма да има голямо значение кой е виновен. Последствията ще са за всички нас, а невинни няма да има.
Протестите
Независимо как ги оценяваме, протестите през лятото и началото на есента бяха сред най-значимите политически събития у нас. Началниците на протестърите си бяха поставили две амбициозни цели. Първата беше да свалят правителството на ГЕРБ с премиер Бойко Борисов и да предизвикат предсрочни избори, които да бъдат организирани от служебен кабинет, втори в мандата на президента Румен Радев. Ако властта се беше поддала на натиска и ако Борисов беше хвърлил оставка (както два пъти досега), щеше да стане именно така. И днес щяхме да имаме 45-о поред обикновено народно събрание в историята на България, а премиер щеше да бъде… (тук всеки може вместо точките да сложи името на любимия си кандидат или кандидатка). Втората цел на протеста беше да се свали от поста му главният прокурор Иван Гешев. Как именно се сваля главен прокурор, никой не се нае да обясни. Не се наема и днес. Може би се разчита на слабите нерви на действащия главен прокурор, който трябва да бъде свален. На този пост обаче не трябва да бъдат избирани хора със слаби нерви. А и изглежда, че нервите на сегашния главен прокурор са си съвсем наред.
След като не успя да постигне бързо двете си цели (а едната, както видяхме, беше непостижима по условие), протестът се разпадна. А и както отбеляза шефът на една голяма болница у нас, някои от протестърите, палещи медицински маски, бързо се оказаха пациенти на въпросната болница. При това поразени от несъществуващия според тях коронавирус. Дано Господ им помогне да оцелеят. Не съм сигурен обаче дали и Той ще успее да им налее разум в главите. Така или иначе ръководството на протеста, в лицето на разни токсични тройки, бивши омбудсманки и не особено успешни политици и политички от близкото и далечно минало, се разрои и започна взаимно да се обвинява за провала. Нищо ново под слънцето, както е казано в Еклисиаста, библейската книга на Пророка.
Кой тогава спечели от протестите? Отговорът в тясно политически смисъл ще го научим вечерта на 28 март 2021 г., ако президентът на републиката не се отметне от думите си за датата на изборите. Според предварителните демоскопски проучвания бенефициент на протеста може да се окаже един политически субект, който не взе участие, но ги подкрепяше. Както едно време едни хора не бяха чели Солженицин, но го заклеймяваха. Опитът на САЩ, Италия и Украйна (и не само) показа, че политическите проекти с генезис в шоубизнеса могат да бъдат успешни, и то не само временно. Известен опит в това отношение имаме и ние с емблематичната фигура на един покоен шоумен, фехтовчик и народен представител в два парламента.
Иначе протести през 2020 г., при това много по-интензивни от нашите имаше и в Европа, и в САЩ. Дали те постигнаха нещо съществено, ще кажат анализаторите. Аз лично не мисля, че постигнаха кой знае какво, но пък те бяха полезни по принцип, за да държат властта на крачка от пълното оливане. След което, както учи историята, падат главите и на виновни, и на невинни. А неуспеха на протестите български през тази година аз го отдавам на други причини, а не само на това, че ръководството им се оказа калпаво и се разбяга.
Протестърите поругаха български исторически сгради и символи, поругаха църквата, където според народното предание са погребани костите на Левски, и най-скверното: подиграха се с храната. Това според българските традиции и не само е най-тежък грях. Българите казват, че никой не е по-голям от хляба. И са безкрайно прави. Две неурожайни години стигат, за да разбере целият свят тази най-популярна българска поговорка. С цената на безброй жертви ще разбере. Дано никога повече не видим българи да се гаврят с хляба. Няма по-голям грях от такава гавра и този грях ляга върху целия народ.
Кога и как ще се избираме?
Кога ще се избираме, вече каза президентът: на първата възможна според Конституцията на Република България дата: 28 март 2021 г., неделя. Щото изборите трябва да са в почивен ден, а той у нас по традиция е неделя. Предишните избори бяха на 26 март 2017 г., така че на 26 март 2021 г. 44-тото народно събрание ще се разпусне със или без указ на президента. Възможни са и изключения, например ако почне война, или ни връхлети грандиозно природно бедствие, да не дава Господ. Последната пък възможна дата е 23 май (общо възможните дати са 9). Ако изборите се насрочат за тогава, ще я караме два месеца без парламент, досущ както през 2001 г. Представям си какъв рев и плач ще настъпят тогава, когато този елементарен конституционен факт стане ясен и на будната и умна опозиция.
Разбира се, кога ще избираме 45-ото народно събрание трябва окончателно да се реши не от дребни политически сметки, а от президента в съответствие с епидемиологичната обстановка. При това най-късно до 28 януари трябва да се реши. Досега повечето политически сили вече критикуваха обявената дата 28 март именно поради медицински съображения. Но и от страх, че малките и особено новите политически субекти няма да са готови за избори тогава. Но същите тези малки политически субекти трябва да знаят, че ако изборите са по-късно, то известно време ГЕРБ ще управлява без парламент, както вече казахме. И не че е нещо, но в условията на всеобщо недоверие и подозрителност, това ще докара мнозина до политическа истерия.
Буквално в първите дни след Нова година трябва да се съберат представители на парламентарните и извънпарламентарните политически сили и на президентството, както и изборни и медицински експерти. Те трябва спешно да постигнат съгласие за датата на изборите (ако президентът се съгласи на друга дата) и за начините за произвеждането им в условията на продължаваща коронакриза. Трябва сериозно да се обмисли възможността за гласуване в два последователни дни – събота и неделя, както вече направиха или обмислят да направят други държави. Трябва да се проучи чуждият опит в това отношение. Трябва да се обмислят неща като дезинфекция на машините и плотовете за гласуване, носене на индивидуални химикалки от вкъщи (или осигуряването им от секционните комисии), гласуване на карантинираните избиратели и на тези, които лежат в болниците.
За членове на подвижните изборни секции и за секциите в болниците, които ще контактуват със заразени избиратели, може да се назначат или ваксинирани граждани, или такива, изкарали болестта. Не на последно място трябва да се преосмисли технологията на предаване и на обработка на изборните книжа в районните изборни комисии (РИК) и после в Централната изборна комисия (ЦИК). Заседанията на РИК и ЦИК, които предстоят в последните 60 дни преди изборите, трябва да бъдат провеждани в максимална степен онлайн, за да не се натръшкат от ковид членовете им и така да се провалят изборите. А ЦИК при сключването на договора с фирмата, доставяща машините за гласуване, трябва да включи клаузи и съответни процедури за медицинска сигурност. Трябва процесът на подготовка и обучение на изборните комисии да се изнесе максимално онлайн. Списъкът с необходими действия и мерки за сигурност може да бъде продължен. Не е трудно също да се види, че времето за някои от тези действия изтече. Вчера и онзи ден изтече.
Изобщо, ако не убедим българите, особено по-възрастните, че всички здравни мерки са взети, може изборната активност да е рекордно ниска и новоизбраното Народно събрание да стартира с много ниска степен на доверие. Активността може да стигне до около 30%, колкото беше наскоро в Румъния.
Във връзка с пандемията отново активно се говори за дистанционно гласуване: по пощата и по интернет. Тук имам някои дребни забележки. Първо, да се поучим от САЩ. Второ, нещо, което работи в Европа (гласуване по пощата в скандинавските страни и Австрия), може да даде странни ефекти у нас. Както например опорочаване на тайната на вота и на свободното волеизявление на избирателите. И, трето, гласуване по мрежата значи и хакване по мрежата. Хакването на мрежа за гласуване е детска игра за хакерите, които си играят с компютрите на Пентагона като прасе с тиква.
Ще бъде жалко, ако политиците ни се изпокарат по всички тези наболели въпроси, в които няма какъвто и да е частен политически интерес, и не вземат необходимите мерки. Но пък и не бих се изненадал много, ако стане именно така.
А кого ще изберем?
Изминалата 2020 година ще предопредели каква ще бъде икономическата и политическата 2021 година. Колко партии ще влязат в 45-ото народно събрание? Кой ще бъде първи, кой втори и кой – трети? Ще успее ли първата политическа сила (очертава се да е ГЕРБ, но може да е и БСП) да състави кабинет? Помним, че изборите на 12 май 2013 г. ги спечели ГЕРБ, но не успя да състави кабинет и дойде правителството на г-н Орешарски, излъчено от БСП и ДПС и подкрепено от златния пръст на „Атака“. Пак ли ще се случи нещо такова? Че ще бъде съставен кабинет е ясно, но колко ще изкара един такъв кабинет? Аз лично смятам, че догодина ще има избори само два пъти, както си е по закон. Но пък Израел направи 4 пъти избори за 2 години, а те са най-интелигентната нация.
В момента у нас няма партия без сериозен проблем. Не е ясно какви са електоралните щети, които ГЕРБ понесе и ще продължи да понася до датата на изборите. БСП е в тежка организационна криза и не се вижда как ще си мобилизира избирателите, особено по-възрастните, и то в условията на коронакриза. За ДПС е важно дали и доколко ще си върне загубените преди 4 години 100 хиляди гласа, които тогава отидоха при г-н Местан. За новите партии пък изобщо не се знае до каква степен декларираната от избирателите подкрепа в социологическите анкети ще се превърне в реални гласове.
Важно е и какво ще се случи на президентските избори на 7 ноември 2021 г. Ще се кандидатира ли сегашният президент и ще го подкрепи ли БСП? Ще се кандидатира ли сегашният премиер? Противно на ширещото се мнение, ролята на българския президент далеч не е само церемониална. Първо, с негов указ се назначават хора на възлови места в държавната власт и най-важното – в силовите структури. Следователно тези назначения най-малкото се съгласуват с президента. А и част от тях са направо президентски предложения и това е част от задкулисната търговия с власт. В рамките на закона, разбира се.
Второ, в критични моменти като острата политическа криза през 1997 г., когато бяхме изправени пред гражданска война, ролята на президента може да бъде решаваща. Тогава президент беше г-н Петър Стоянов и той се справи отлично. Но винаги ли ще бъде така? Има и трето. Президентът е фактически началник на Националната служба за охрана, която освен всичко останало знае и много от личните тайни на властниците. Щом службата ги знае тези тайни, би трябвало да ги знае и началникът й. С тези тайни понякога се обяснява уж странното поведение на някои български политици и общественици.
През 2021 г. светът, Европа и България трябва да се справят с пандемията, или поне да излязат от сегашните й окови. В момента, когато пиша този текст (27 декември), България е на 12-о място по смъртност на глава от населението в света. А на старта на пандемията бяхме след 60-о място. Защо се изкачихме с цели 50 места в тази тъжна класация? Няма как да върнем назад историята и да видим какво би се случило, ако през есента и лятото на тази година се бяхме държали, ако не много по-умно, то поне не толкова глупаво. Но то е така, на този свят за всичко се плаща. И не е вярно, че най-евтиното нещо било сиренето в капана за мишки. Най-скъпото е, защото мишките го плащат с живота си. Американските индианци казват, че най-добре скроените мечти на мишките и хората остават често неосъществени. Неосъзнатата мечта на всеки народ е да оцелее в потока на времето. Досега ние, българите, успявахме в тази своя мечта. Ако сме единни, ще успеем и в бъдеще.
Be the first to leave a review.
