Искрен Веселинов: При спор президент – правителство народът с референдум да реши кой остава на поста

Допитването за предсрочно разпускане на кабинета да се свиква от държавния глава, загуби ли го, ще се прекратят неговите правомощия

Още акценти от интервюто:

Държавният глава трябва да има ограничена законодателна инициатива

Трябва да се подкрепя грамотната раждаемост – на образовани и работещи хора

Великото народно събрание е остаряло като институт, но не може и шепа депутати да могат да променят Конституцията

Предложението на ГЕРБ за отделните съдебни съвети си струва да се подкрепи

Ако прокуратурата е в изпълнителната власт, всяко обвинение ще се оправдава с политическа репресия

Нужно е да се постави и въпросът как да се отзовават депутати и кметове

Със заместник-председателя на ВМРО разговаря Румина Димитрова в интервю за 24 часа>>>

– Г-н Веселинов, върви се към промяна на Конституцията и дори приемане на нова. ВМРО вече лансира своите предложения, сред които са задължително гласуване на избори и образователен ценз. Кога мислите да ги внесете за разглеждане в Народното събрание?

– Внасянето на инициатива, особено що се отнася до нова Конституция, каквато е процедурата, е право на повече от половината народни представители. Тоест депутатите от ВМРО не могат да ги внесат сами. Затова ще ги поставим за обсъждане пред нашите партньори от ГЕРБ и НФСБ, и пред останалите парламентарно представени партии, за да бъдат внесени като общ пакет, който да отразява всички искания.

Предложенията ни могат да се реализират и от Обикновено народно събрание, на след като се обсъжда нова Конституция, е нормално да намерят отражението си там. Внасянето им е елемент от разговора и договарянето на подкрепа като цяло за нова Конституция, а не инициатива, която ще започнем сами. Още следващата седмица предстоят разговори с ГЕРБ.

– Лидерът Ви Красимир Каракачанов обяви, че ВМРО ще иска разширяване на правомощията на президента, независимо кой е той. Защо?

– Демократичните ни институции имат определени слабости при функционирането, които се появяват при кризи като сегашната от една страна, и като системно функциониране от друга. Все още коментираме дълбочината на промените, но в чисто исторически план ВМРО винаги е била за повече президентски правомощия и дори за чисто президентска република, при която изпълнителната власт се избира пряко от народа и има пряка връзка между нея и хората, а не както в момента се осъществява през парламента. В момента нашето виждане не среща кой знае каква подкрепа от големите политически субекти. Затова обсъждаме по-малки като обем правомощия на президента, които да позволят развързването на възела при такива ситуации като днешната и да дадат допълнителна възможност на президентската институция да бъде полезна за обществото. Например законодателна инициатива, но в ограничена форма, не да приравняваме президента на депутатите. А може би да има право на законодателна дейност за проекти, свързани с националната сигурност, като броят им да се ограничи, защото те трябва да имат допълнителна тежест, щом произлизат от президента. В разговор сме с конституционалисти по темата и търсим някакво адекватно решение, така че знакови инициативи на президента да могат да се подкрепят законодателно.

По отношение на правомощията, които г-н Каракачанов анонсира за вот на недоверие към правителството, по-скоро разсъждаваме в посока на това вотът да се осъществява от народа, а не от Народното събрание. Защото е безсмислено президентът да иска вот на недоверие от парламента, който на практика е избрал кабинета. Логично е, че той ще бъде отхвърлен, защото има правителствено мнозинство.

По-скоро промените са за ситуации като днешната, когато е очевидно, че президентът не желае диалог, макар това да е една от основните функции на институцията му. В такива случаи, когато конфронтацията между институциите е стигнала докрай, очевидно трябва да се създаде възможност народът да избира кой за него е по-надеждният управник и чия политическа теза е по-истинска – на президента или на правителството, респективно и на парламента. Обмисляме механизъм, който да позволи на държавния глава да свика референдум за предсрочното прекратяване на правомощията на кабинета и НС. И ако загуби допитването, това да води до прекратяването на неговите собствени правомощия.

– Т.е. да се създаде някакъв вид самоконтрол?

– Да, отиваме на избори за Народно събрание или за президент след референдума. Разбира се, това правомощие не трябва да бъде използвано произволно, а да бъде ограничено до един път за целия мандат на държавния глава – тогава, когато наистина има някакъв форсмажор или много сериозно обществено напрежение.

– Сред предложенията на ГЕРБ за промени в Конституцията е да се даде възможност на съдебната власт да прави законодателни предложения. Нужно ли е това?

– По-скоро сме резервирани към такава промяна. Ако се тръгне към нея, и тя трябва да бъде ограничена по някакъв начин, както говорихме за президентската. Може би трябва да бъде свързана с устройствените закони, които регламентират работата на съдебната власт. В тази посока бихме я подкрепили, но не и като общо законотворчество. Не е правилно правомощията на Народното събрание да се прехвърлят на други институции.

– А защо изпълнителната власт да има право на законодателна инициатива, а съдебната, която е третата от върховните власти, да няма?

– В парламентарните републики има сливане на властите за разлика от президентските, при тях правителството е избирано от Народното събрание, тези две институции не са напълно отделени една от друга. Първото и основното правомощие на правителството е да провежда вътрешната и външната политика на страната. Това означава огромен обем компетенции, които често са свързани с дефицити на законови решения. Това генерално правомощие за управление на делата на държавата води и до необходимостта да има законодателна инициатива. Обръщам внимание обаче, че не става въпрос за законодателна инициатива на всеки министър, а на правителството като цяло.

В съдебната власт е по същия начин. Ако говорим, че нейната компетенция са устройствените правила за функционирането на съдебната власт, за нас е допустим компромис да ѝ се даде законодателна инициатива в тази посока.

– Трябва ли да се премахне Великото народно събрание?

– Това е доста анахроничен институт. Нещо повече – ние сме жертва на тази липса на гъвкавост в Конституцията, която е заложена от онова ВНС, в което БСП имаше повече от половината от депутатите и направи почти невъзможна някаква генерална промяна в Конституцията. Отпадането на ВНС е позитивно.

Не съм съгласен обаче с начина, по който следва да се утвърждават новите промени. На първо място, ако говорим за промени в Конституцията, те трябва да се утвърждават с по-малко мнозинство, например 2/3. Но като минат четенията, промените трябва окончателно да се приемат и от народа, например с референдум. Защото народът е суверен и е редно накрая той да утвърди тези промени. Другият вариант е гръцкият, в който промените, гласувани в един парламент, трябва да бъдат потвърдени от следващия, за да влязат в сила. Но може би вариантът с допитване, който е по-широко приложим в останалите европейски държави, е по-правилен и справедлив и ще направи населението съпричастно.

– Одобрявате ли смесената избирателна система, която ГЕРБ предлага за избор на ВНС – 200 мажоритарни и 200 пропорционални? И няма ли това да е в полза само на големите партии?

– Да, това ще бъде в полза само на големите партии и в никакъв случай на представителността като цяло. Това е било и причината винаги да сме били резервирани към тази иначе доста популярна сред населението идея. Вероятно ще запазим резервите си.

– А редно ли е да се редуцира броят на народните представители в обикновения парламент на 120?

– Склонни сме да подкрепим. Когато е гласувана старата ни Конституция, сме имали девет млн. население, в момента имаме седем. Дали трябва да бъдат наполовина, или да се орежат пропорционално на намаляването на населението, е дискусионен въпрос.

– Има ли промени, които ще предложите, извън тези на лидера Ви Красимир Каракачанов?

– Предложените неща са достатъчно сериозни. Един от основните подходи при промяна на Конституцията е да има допитване до народа заедно с изборите за ВНС. Когато предлагаме хората, които нямат образование да нямат право да гласуват, нещо, което ГЕРБ или пък някой друг не споделя, е редно да го тестваме с гласа на хората и пряката демокрация да определи решенията на бъдещите конституционалисти, а не те да се водят от политически интереси. Това е едно от нещата, на които ще държим. Бихме поставили и въпроса за отзоваването на различните органи – на депутати, кметове, на президента, ако щете. Трябва да има опция хората, които са ги избрали, да могат да ги отзоват, но като крайна стъпка, а не като нещо, което се използва ежедневно.

Една от основните промени, които искаме, е да се насърчи и раждаемостта, но т.нар. грамотна раждаемост – на хората, които работят, учат, социализирани са и т.н., защото практиката през последните 10 г. е да се поощрява раждаемостта в маргиналните общности. Освен това искаме не просто да се запише, че образованието е задължително за всички до 16 г., а и че то има за цел да се постигнат стандарти за разбиране на българския език, за социализиране и ограмотяване на обществото, както и да бъде мерило за социална подкрепа. Т.е. – социалната подкрепа да се обвърже с образованието заедно с поощряването на раждаемостта и упражняването на право на глас.

– В момента има протести. Едно от исканията е прокуратурата да се извади от съдебната власт. Бихте ли подкрепили подобно предложение и до какво би довело то?

– Практиките в световен план са две – в единия прокуратурата е част от съдебната власт, в другия – от  изпълнителната. В нашата Конституция е част от съдебната. Това, което ГЕРБ предлага с абсолютно отделните съдебни съвети, е нещо преходно, при което не се дава възможност на прокурорите да влияят на кариерното развитие или друго на съдиите. Т.е. съдиите и прокурорите се разделят. Това може би е вариант, който си струва да се подкрепи. Първо, запазваме традицията, която имаме, поне формално, за принадлежност на прокурорите към съдебната власт. И второ – запазва се независимостта на прокуратурата, защото в момента, в който на нашите балкански ширини тя стане част от изпълнителната власт, всеки акт или повдигнато обвинение към политик ще бъде оправдавано с политическа репресия. Ще се изгубят измеренията кое е вярно, кое не, кое е пропаганда и кое реално наказателно преследване. Имам резерви към прякото включване на прокуратурата в изпълнителната власт, защото кабинетът често се сменя и е хубаво тя да има стабилност, устойчивост и трайна политика. Това не може да стане, ако е зависима пряко от избора на изпълнителната власт.

– Новият политически сезон наближава. Ще успеете ли да довършите проектите си, сред които е и премахването на т.нар. вечен длъжник?

– За мен това е много по-важно, отколкото нелепите понякога медийни фишеци, които съпровождат протестите. Защото то пряко ще подобри живота на няколкостотин хиляди души в страната, които са попаднали в дълговия капан. Имаме желание гласуваният на първо четене законопроект за абсолютната давност да мине. Имаме и подобрен законопроект за частния фалит, който ще бъде довършващата фаза на целия този институт. Задължително трябва да се продължи в тази посока – дължим го на хората.