Делчево – царството на безвремието
-
- май 17, 2020
Четирите стени на домовете ни все още ограничават поривите на пътешествениците. За всеобща радост краят на ограниченията се приближава до нас с всяка преминала мисъл за жадувано пътешествие. А с това растат и въпросите около името на поредната дестинация. Изборът ѝ, оказва се, е по-лесен от очакваното, особено когато посещението на мястото предполага спазване на ограничителните мерки и подпомагане на малкия български бизнес. Подобна дестинация, останала скрита зад бляскавите имена на световните мегаполиси, е Делчево.
Вероятно името на селото навява асоциации с град Гоце Делчев и те не са далеч от истината, тъй като разстоянието между тях е едва 9 км. Делчево се намира в полите на Южен Пирин и затова остава незабелязано. Откриването му е истинско щастие за търсачите на приключения – най-често за мястото се разбира или от местните легенди, или от оскъдната информация в онлайн пътеводителите. Достигането му може да се осъществи само от притежателите на автомобили и воля, необходима за преодоляването на черния път дотам. Ето защо не би било преувеличено да заключим, че пристъпването в неговите предели може да остане само и единствено неописуемо преживяване от първо лице.
Реалиите на времето и цивилизацията сякаш не са успели да намерят място в гоцеделчевското село и очарованието на ефекта от географската изолация е постигнат. Самобитността е свидетелство за това. Навярно с това се обяснява замлъкването на радиостанциите и сигнала на интернет още край първите къщи и Шапковата кръчма с трогателното родословно дърво на фасадната стена. Макар и неголямо, селото притежава величествена притегателна сила, която пленява с първия поглед към низините, там, където лежи цивилизацията в своите тревоги. И сякаш тишината при съзерцаването е знак на почит към величието на онези, изградили собственоръчно къщите си още през XIX век. Едва ли за подобна гледка отвисоко е необходимо посещението на мегаполис.
Сърцето на селото още повече подчертава безвремието, настъпило както за местните жители, така и за онези чуждестранни гости, дошли тук само за да наемат или закупят новия си български дом. Силно първо впечатление прави отсъствието на асфалтова настилка по улиците. Затова стабилните обувки са препоръчителни, освен ако не изпитвате удоволствие от това затопленият от летните лъчи пясък да гали ходилата ви по някои от улиците, където няма калдъръм. Необходим е и още един поглед нагоре от земята, за да бъде усетено очарованието на автентичната възрожденска архитектура. Уникални за селото са покривите на къщите, запазени с векове. Върху тях изящно са подредени не керемиди, а специални каменни плочи, които могат да бъдат видени само на още няколко места в региона. Фасадите на къщите пък са винаги безупречно поддържани въпреки дългогодишното им битуване в нашия свят.
Не по-малко интересно е наличието на цели 27 паметника на културата в лицето на къщите, а амфитеатралното разпределение гарантира плавен преход между картините, които се простират пред очите на туристите. Всъщност именно туристите са най-рядко срещаният биологичен вид тук, затова и притесненията от зараза са сведени до минимум. Вместо това топлото посрещане от страна на сладкодумните местни хора е една от ключовите забележителности на мястото. На територията на селото има и църква, преминала през изпитанията на времето и войните.
В случай че Делчево е разпалило любопитството ви, възможностите за настаняване на пътешественици от други градове са също толкова привлекателни, колкото и гледките отвисоко. Най-нестандартната и практична възможност е престой в някоя от многобройните къщи за гости, емблематични за селото. Препятствие би могло да бъде ограничението в броя на местата. Като алтернатива идва опцията за настаняване в някой от хотелите на Гоце Делчев, стига те да отворят врати скоро след карантината. А за ценителите на автентичната кухня е препоръчително и посещението на Шапковата кръчма, другият символ на Делчево.
momichetata.com
Be the first to leave a review.
