Олигарси, откраднали 30 млрд. лева, скачат на дарителите и Делян Пеевски

Има две породи хора. Едната са дарители – хора, които помагат на нуждаещите се, без да търсят отплата. Другата са грабителите – хора, които няма да видите да даряват, но пък за сметка на това всяка тяхна пачка е открадната от нашия джоб. Характерни за втората категория са две неща. Първо – много лаят. За да заглушат крясъците за възмездие за престъпленията им. За да делят, тъй като се хранят от разединението на обществото. А и за да отвлекат вниманието от далаверите си. Второ – като ги притиснат с неудобни въпроси, подвиват опашка и квичат жално, че са жертви.

Тази паразитна пасмина, която десетилетия наред изсмуква живителните сили на държавата, ограби само от приватизацията 30 млрд. лева (по данни на тогавашния главен прокурор Никола Филчев). След което продължи да ни ограбва. Парите ни и здравето ни. Наряза предприятията ни, за да изсмуче и от скрапа пари. Остави десетки хиляди семейства на улицата. Уби цели градове. И продължава да ни бърка в джоба със скъпи лекарства, скъп ток, скъп газ. Вероятно вече сте ги разпознали. Те не са един и двама, но на върха на тази ламя има четирима олигарси – Иво Прокопиев, Огнян Донев, Цветан Василев и Сашо Дончев. И, разбира се, човекът, който им подари златните ябълки на икономиката на страната – Иван Костов.

В последните седмици на криза, в които обществото е по-обединено отвсякога срещу вируса, покосяващ десетки хиляди животи в цял свят, разликата между първата и втората порода лъсна с особена сила. Докато едните помагат кой с каквото може в битката срещу заразата, вторите се интересуват панически само да запазят откраднатото. Като, от една страна, зоват – през медиите си и говорителите си на хранилка, платени с откраднатото от джоба ни, да се спасяват не животите на хората, а бизнеса (им). А от друга – скачат на дарителите, защото помагат на обществото. И го обединяват, а не разединяват.

За да сме по-конкретни, скачат главно срещу един. Той от години им е основен враг, защото им пречи всячески да правят далаверите си, а изданията му вадят на светло престъпленията им. Но сега още повече им вади очите. Вероятно вече сте разпознали и него – депутата и издател на „Телеграф медиа“ Делян Пеевски. Скачат му, защото не е като тях. Защото за разлика от тях се нареди в първите редици на хората, подпомагащи битката с коронавируса. Бранещи здравето ни, а не нечии далавери. Заливат го с помия, фалшиви новини и тъй като нямат вече какво да измислят – със спекулации в медиите си, че не бил ясен произходът на парите, които той дарява. Проблемът на лъжците е, че те не знаят как да извъртят вече фактите. От години средствата, с които депутатът разполага, са публично достояние. Те са декларирани надлежно всяка година и могат лесно да бъдат намерени с елементарно търсене в интернет – на сайта на КПКОНПИ например, където се събират вече декларациите на публичните личности в страната. Той е и сред най-проверяваните хора в тази държава, като всяка проверка е приключвала с един и същи извод – че произходът на имуществото му е напълно законен.

Не така стоят обаче нещата с вече споменатите лица. И е добре да се напомни кой какво открадна, защото ако откраднатите от тях пари бяха там, където им е мястото – в хазната на държавата, нямаше да се налага сега дарители да подпомагат институциите, за да се справят с бича COVID-19. Само ако малка част от заграбеното беше върнато, щеше да има пари и за респиратори, и за защитни облекла, за всичко. Вместо това крадливите олигарси бранят придобитото по престъпен начин, за да издъхва здравеопазването, но пък те да излязат от кризата още по-богати.

Златните кокошки на Иво Прокопиев – „Каолин“ и „Дамяница“

За подсъдимия олигарх Иво Прокопиев е достатъчно да припомним, че само исковете, заведени срещу него от КПКОНПИ на конфискация на незаконно придобито имущество, са за 200 млн. лева. Именно той впрочем неотдавна нададе първо вой, че не е важен животът на хората, а е важна икономиката. А докато се опитва да ни убеди, че е по-добре да се примирим пред коронавируса и да броим труповете, никога няма да го чуете да говори за златната си кокошка „Каолин“ например. Която му бе поднесена на тепсия, когато бе само на 28 г. От него няма да чуете нищо и за винпром „Дамяница“, подарена на бизнес партньора му Филип Харманджиев. Тези две грандиозни по мащаба си кражби са ярък пример, достоен за учебник по антиикономика, за това как Иван Костов и назначените от него „приватизатори“ ограбиха труда на поколения българи. От изданията на Прокопиев – флагмана му „Капитал“, пригласящия му „Дневник“ и джавкащия на опашката им сайт „Медиапул“ на говорителката на Иван Костов – Стояна Георгиева, няма да научите това, но когато е сложен на тезгяха, „Каолин“ е оценен на 31 млн. лева, а е взет от Прокопиев буквално за жълти стотинки. По същия начин Костов харизва на кръга „Капитал“ и винпром „Дамяница“ – за най-голямата винарска изба на Балканите са платени смешните 60 000 долара, при положение че само в складовете му има продукция за 4 млн. долара. След приватизацията разградският бос намери нов начин да изсмуква джобовете ни – през скъпия ток от ВЕИ-та. Днес Прокопиев излиза с тезата, че сделката за „Каолин“ е „чиста“, обещаните инвестиции от 120 млн. лева – реални, а опитът на държавата да му потърси сметка – саморазправа. Твърди също така, че разкритията, че начинът, по който добива „Каолин“, буквално загроби някога курортното градче Меричлери, били имагинерни. Сега разбирате ли защо на този човек дори не му трепна окото да призове институциите да загърбят строгите мерки, защото – видиш ли – бизнесът страдал?

Огнян Донев – фармацевтичен бос под крилото на Огнян Дойнов

Укритите данъци за 63 млн. лева на олигарха Огнян Донев, за които е подсъдим, са капка в морето, като се има предвид начинът, по който получи монопол над лекарствената индустрия в България. Златен бизнес впрочем в настоящите времена на криза. На 29 години Донев е вече доктор по икономика, защитил е в Берлин, скоростно получава първия висок държавен пост в България – съветник в Министерския съвет, и то не на кого и да е, а на самия свой адаш, най-силния човек по онова време в икономиката на живковска България – Огнян Дойнов, който е негов покровител. Първата крачка към милионите Донев прави през лятото на 1998 година, когато приватизира държавното предприятие „Унифарм“. За раздържавяването на „Унифарм“ има още двама кандидати – от Франция и Словакия, но ситуацията е точно като при „Каолин“ – сериозен западен инвеститор е прогонен, за да може РМД, контролирано от настоящ олигарх, да се докопа до предприятието. И тук става същото. Основната част от парите за съмнителната приватизация, осъществена от олигарха Донев, идват от Либия.

КТБ – 4 млрд. лева в джобовете на Цветан Василев и компания

Пет години след най-големия грабеж в най-новата ни история – фалита на пирамидата КТБ, банкерът беглец Цветан Василев продължава да държи в джобовете си между 5 и 6 млрд. лева. Той пръска парите на ужилените вложители за охолния си начин на живот в Белград, за адвокати, за тоги на олигархията и, разбира се, за медии и скъпоплатени журналисти, които да обслужват опорните му точки и да се опитват да го изкарат „жертва“ на собствения си грабеж. Според спецпрокуратурата, ако трезорът не беше фалирал през 2014 г., две години по-късно той щеше да събори държавата, като отвори дупка в размер на астрономическите за България 8 млрд. лева. „Моделът КТБ“ представлява в житейски смисъл най-голямата стопанска и обществена финансова измама, случвала се в най-новата българска история“, констатира спецпрокуратурата в обвинителния акт. Приблизително над 100 дружества са оплетени в сложната финансова схема на Василев, чрез която той точи КТБ, като на първо място в мащабната схема за измама са собствените му компании – Фирмата, както той ги нарича, и които изсмукват финансовия ресурс на вложителите. Мафиотският кръг включва 18 лица. Доказателственият материал надхвърля 1360 тома, а самият обвинителен акт е с внушителния обем от 500 страници. Банкерът беглец е подведен под отговорност за 2,4 млрд., липсващи от КТБ. А според главния прокурор Иван Гешев Василев е присвоил от трезора над 4 млрд. лева.

Сашо Дончев и газовото кранче

От тази групичка единствено Сашо Дончев не е подсъдим. Но това не означава, че няма за какво да отговаря пред обществото. Достатъчно е да припомним, че дълго време фирмата му „Овергаз“ беше на входа и на изхода на газовата тръба и печелеше пари (от джоба ни) от въздуха. По времето на Костов той буквално монополизира и бизнеса с доставка на синьо гориво до потребителите. А как изобщо стигна до тези позиции? Едва ли е нужно да споменаваме, че благодарение на дебелите си като корабни въжета руски връзки (каквито впрочем имат и тримата останали). В неговия случай – под крилото на несменяемия газов олигарх Рем Вяхирев, за чиито интереси – негови и на Кремъл, работеше, предавайки всички нас – и държавата, и най-вече гражданите. Ясно е, че Сашо Дончев няма да ви пожали и ще продължи да смуче от вас така, както вече десетилетия смука милиони буквално от плътта на обществото.

А сега да видим къде отиват част от парите, изсмукани от държавата и джоба ни? За продуцирането всеки ден, всеки час, всяка минута на фалшиви новини, обслужващи интересите на олигархията и заливащи с помия враговете им. Примерите са хиляди, но ето един пресен.

Перачка на гузни съвести

Отявлен защитник на групата на грабителите е доживотната говорителка на Иван Костов – Стояна Георгиева. В перачницата за гузна съвест, наречена „Медиапул“, тя бълва непрестанно лъжи за депутата и издател на „Телеграф медиа“ Делян Пеевски, като в последните дни целта на активното мероприятие е да се дискредитират даренията му. Целенасочените лъжи в тази посока тръгнаха от дописан от „Медиапул“ вчера материал на „Капитал“ на Прокопиев, в който се твърди, че Пеевски имал кредити в ББР. Цифрите са произволни и се менят всеки ден. В понеделник например се говореше за някакви 150 млн. лева (като бяха споменати имена и на хора, с които Пеевски никога не е имал общ бизнес), а в сряда лъжливият сайт написа, че „експозицията към бизнеса на Пеевски е нараснала на 250 млн. лв.“. С това темпо на лъжи „Медиапул“ само за седмица може да докара сумата и до 30 млрд. лева – откраднатите пари по време на Костовата приватизация. Само че е крайно време вместо за лъжи, парите да отидат там, където им е мястото – в хазната.

monitor.bg