Пикасо: Винаги правя това, което не мога, за да мога да се науча да го правя!

Пабло Пикасо – всеки от нас е чувал това име. Световноизвестният художник е роден на 25 октомври 1881 г. в Малага, Испания, където прекарва детските си години, преди да замине за дълго във Франция.

По време на продължителния си активен период като артист Пикасо създава над 20 000 творби, включително картини, рисунки, скулптури…

Никак не е случайно, че го считат за една от най-влиятелните личности в изкуството през 20-ти век, оставил след себе си следи не само в съзнанието на хората, любители на изкуството, което е и едно от най-големите му постижения.

Сред широката публика Пикасо е познат най-вече с творбите си от течението на кубизма, но истинските ценители на изкуството знаят, че той е умеел да твори в най-различни стилове. По-голямата част от своя съзнателен живот художникът прекарва във Франция, а изкуството му се поделя условно на няколко различни периода. В някои от тях рисува монотонни и меланхолични творби. В други пък картините му се изпълват с повече цвят и живот. Истината за Пикасо е, че цял живот той е творил, съществувал, мечтал и обичал човешкото създание. Чрез своето изкуството се е опитвал да изобрази тази своя любов, която е горяло в сърцето му през всичките тези години. Великият художник умира на 91-годишна възраст на днешната дата през 1973 г. Наследството му от картини обаче остава завинаги.

Представяме ви някои мисли на художника Пикасо:

Когато нямам повече синьо, слагам червено.

Има художници, които превръщат слънцето в жълто петно, но има други, които с помощта на тяхното изкуство и на тяхната интелигентност превръщат жълто петно в слънце.

Отне ми четири години да рисувам като Рафаело, но цял живот, за да рисувам като дете.

Всяко дете е творец. Проблемът е как да се запази такъв, когато порасне.

Винаги правя това, което не мога, за да мога да се науча да го правя.

Рисувам нещата така както мисля за тях, а не така както ги виждам.

Всичко, което човек може да си представи, е истинско.

Изкуството е премахване на ненужните неща.

Лошите художници копират. Добрите художници крадат.

Да имитираш другите е неизбежно. Позорното е да имитираш себе си.

Изкуството отмива от душата праха на ежедневието.

Изкуството не е естетична операция. То е магия, изградена като посредник между странния враждебен свят и нас.

Това е като при Бог. Бог наистина е художник. Той е изобретил жирафа, слона, котката. Той няма истински стил. Просто отива и се опитва различни неща.

Когато бях малък, майка ми казваше: Ако станеш войник, ще стигнеш до генерал. Ако станеш свещеник, ще бъдеш папа. Аз исках да бъда художник и станах Пикасо.