За изкуството на куткуса от село Брезница

Ралица ВАСИЛЕВА

Поредното кули­нарно пътешествие на Десислава Дими­трова от „Слоу фууд“ (Slow Food) ни от­вежда в гоцеделчев­ското село Брезница, където се прави кут­кус.

„Куткусът се прави се от много, много, много годи­ни там. Той представлява тестени зрън­ца, които се обработват по специален на­чин“, разказва Димитрова. „Цялата история около този куткус е много интерес­на. Това е част от бита им. Местните казват, че, ако за мъжете най-трудната ра­бота е да събират сено за животните, то за жените най-трудната работа е да направят въпросния куткус, защото той отнема много време, няколко дни, проце­дурата е много дълга“, твър­ди още Десислава.

По думите й приготвяне­то му е начин за спло­тяване на общ­ността, защото хората се събират и „валят“, както те казват, тези мал­ки зрънца, които постепен­но нарастват, след това се „пече“, оставя се да изсъх­не…

„Местните хора го при­познават като нещо тяхно, много характерно и тради­ционно“, допълва Димитро­ва и подчерта, че правенето на куткус е изкуство.

Куткусът тя определя като храна, подходяща както за закуска, така и за нахранва­не.

– Историята на самия кут­кус каква е? Казахте, че тя всъщност е много интерес­на.

– Местните хора предполагат, ма­кар че не могат да бъдат категорични, че това знание е донесено от Солун от евреи, които са попаднали по тези места. След това как точно е станало прехвърлянето на това знание от евреите към помаците, никой не знае, но е нещо, което те си при­познават като тяхно много характерно традиционно яс­тие. Дори си говорехме, че самото „валяне“ на куткуса е нещо като мантра, защо­то, както те казват, трябва да движиш ръцете си, ся­каш вятърът ги духа, да има едно такова „вдаване“ в това движение, в тази техно­логия. Това е само женска работа, мъже не могат да го правят, защото, може би, техните ръце не са толкова леки, че вятърът „да ги носи“ небрежно върху зърната.

– Звучи като изкуство!

– Изкуство е, да.