За изкуството на куткуса от село Брезница
-
- юни 3, 2016
Ралица ВАСИЛЕВА
Поредното кулинарно пътешествие на Десислава Димитрова от „Слоу фууд“ (Slow Food) ни отвежда в гоцеделчевското село Брезница, където се прави куткус.
„Куткусът се прави се от много, много, много години там. Той представлява тестени зрънца, които се обработват по специален начин“, разказва Димитрова. „Цялата история около този куткус е много интересна. Това е част от бита им. Местните казват, че, ако за мъжете най-трудната работа е да събират сено за животните, то за жените най-трудната работа е да направят въпросния куткус, защото той отнема много време, няколко дни, процедурата е много дълга“, твърди още Десислава.
По думите й приготвянето му е начин за сплотяване на общността, защото хората се събират и „валят“, както те казват, тези малки зрънца, които постепенно нарастват, след това се „пече“, оставя се да изсъхне…
„Местните хора го припознават като нещо тяхно, много характерно и традиционно“, допълва Димитрова и подчерта, че правенето на куткус е изкуство.
Куткусът тя определя като храна, подходяща както за закуска, така и за нахранване.
– Историята на самия куткус каква е? Казахте, че тя всъщност е много интересна.
– Местните хора предполагат, макар че не могат да бъдат категорични, че това знание е донесено от Солун от евреи, които са попаднали по тези места. След това как точно е станало прехвърлянето на това знание от евреите към помаците, никой не знае, но е нещо, което те си припознават като тяхно много характерно традиционно ястие. Дори си говорехме, че самото „валяне“ на куткуса е нещо като мантра, защото, както те казват, трябва да движиш ръцете си, сякаш вятърът ги духа, да има едно такова „вдаване“ в това движение, в тази технология. Това е само женска работа, мъже не могат да го правят, защото, може би, техните ръце не са толкова леки, че вятърът „да ги носи“ небрежно върху зърната.
– Звучи като изкуство!
– Изкуство е, да.
Be the first to leave a review.
