Само в Топ Преса! Главният прокурор Иван Гешев потомък на неврокопски даскал! /ВИДЕО/

Интересен и оригинален начин да честитят националния празник на българите избраха от прокуратурата на България. Оттам поздравиха всички с емоционална автентична българска песен, която има необичайна история.

От държавното обвинение пуснаха поздрав за националния празник с изпълненията на група „Годлевски Великден“ – „Песен за поп Партений“ и „Песен за България“. Записът е направен пред паметната плоча на отец Партений Гешев в с. Годлево, открита през 2017 г. по повод 180-годишнината от рождението му. Тя е дар за селото от признателните потомци от Гешевия род, от който е и главният прокурор Иван Гешев, който наскоро спомена, че коренът му е от Годлево.

Поп Партений Гешев е роден на 30 януари 1837 г. в село Годлево. Завършва килийното училище в църквата „Успение Благородично“ в родното си село. Учи в Самоков и класното епархийско училище в Пловдив. Започва просветната си дейност като даскал в килийните училища в село Кьосе Муратово, село Каменица и село Годлево. Също така и в Баткунския манастир „Св Петър и Павел“, Банско и Неврокоп (дн. Гоце Делчев). От 1869 г. е в село Плевня, Драмско (днес село Петруса, Гърция), където преподава и свещенодейства на български език и влиза в конфликт с гръцката общност. Събитията са отразени в спомените на Спас Прокопов (НАБАН, ф. 1к, оп.2.). От 1872 г. служи в Кьосе Муратово в местния храм „Света Троица“.

През август 1872 г. Васил Левски, заедно със свидния деец на Пазарджишкия революционен комитет Никола Ръжанков се среща с поп Партений и Атанасаки Хаджииванов и основават революционен комитет в селото. В ранната пролет на 1876 г. поп Партений е един от основателите и ръководителите на Революционният комитет за Априлското въстание в село Годлево.

При преждевременното му избухване в другите райони на България, заедно с 88 революционера от Разложко, той е арестуван (3 юни 1876 г.) и отведен в Мехоимия (дн. Разлог), а след това и в затвора в Неврокоп (дн. Гоце Делчев). След жестоки изтезания в продължение на 2 месеца затворниците са амнистирани и освободени поради намесата на Великите сили, срещу откуп от 20 турски лири. До края на живота си е свещеник в село Кьосе Муратово (дн Братаница), където умира на 23 март 1904 г.