Бившата общинска съветничка Злата Ризова: Съжалявам, че подкрепих Румен Томов на балотажа
Бившата общинска съветничка Злата Ризова: Съжалявам, че подкрепих Румен Томов на балотажа, 3 м. вече е кмет, а градът продължава да опустява с невероятни темпове, къде му е стратегията за управление?
Злата Ризова е юрист, бивша съветничка в ОбС – Благоевград в продължение на 3 мандата и бе сред активните опозиционери, особено през последния мандат на екипа „Камбитов”. На последните местни избори тя бе кандидат за четвърти мандат от ПП МИР, но не успя да влезе в съвета. Отскоро в Благоевград върви слух, че ако тази година има частични местни избори, тя ще е кандидат за кмет на града.
– Г-жо Ризова, ще се кандидатирате ли за кмет на Благоевград?
– Категорично не. В днешно време е трудно някой да спечели избори, ако зад него не стои голяма партия, а ако се съглася на партийна подкрепа, аз не съм от типа хора, които могат да се съобразяват с мнението на тези, които са ме издигнали. Имам си принципи, които не могат да бъдат пречупени от никаква политическа чепарка. Колко партии биха подкрепили такъв кандидат? Не, не ставам за кмет.
– Особено през последния съветнически мандат Вие бяхте едно от камъчетата в обувката на управляващите от партия ГЕРБ, а на балотажа на местните избори миналия ноември подкрепихте настоящия градоначалник Румен Томов. Как ще коментирате управлението му 3 месеца след като той стана кмет на Благоевград?
– Предостатъчно време, за да видим, че нищо в Благоевград не се променя.
Освен че разбрахме колко са стрували на благоевградчани снежните човеци пред зала „22 септември“, нищо друго не се случи.
Всички останали грандиозни открития за разхищения бяха извадени от опозицията още по време на предишното управление. Пък и информацията, че са прахосани луди пари за „Франкофоли”, не подобрява икономическата обстановка в Благоевград. Близо 4 месеца слушаме само оправдания от страна на Румен Томов, че за всичко бил виновен предшественикът му. Да, виновен е, но на благоевградчани не са им проблем 7-те милиона лева дългове, защото всички български общини са задлъжнели, не са им проблем дупките по улиците и кучетата, проблем им е, че градът опустява с невероятни темпове. Още повече, че не говори добре за Томов, ако преди да се кандидатира, не се е запознал със състоянието на общината. Следователно всичко това би следвало да му е било известно.
Ако нещо може да спаси Благоевград, то това е силна стратегия за икономическо развитие.
А нея продължава да я няма и нямам никакво впечатление Томов да прави нещо в тази посока. Кметът дойде като положителен герой на фона на отрицателния Камбитов, но вече повече от 3 месеца продължава да се уповава единствено на тази си слава, без да осъзнава, че тя не може да е вечна.
Не става само с оправдания, трябват и действия. Къде му е на Томов стратегията за управление на този умиращ град?
Кога и пред кого обяви как смята да привлече инвеститори, да подобри качеството на живот?
Защо в момента никой в кабинетите на общината не работи, няма движение на преписки, нищо не се случва, а назначените от предишния кмет само слухтят кой къде влиза и кой с кого говори? Какво стана с щедрите предизборни обещания на Томов за реформа в администрацията? Говоря за реформа, не за
гаврата, която си направи с 5-те конкурса
за постове в администрацията, които много, ама много случайно бяха спечелени от хората, които той вече бе назначил на тези постове. Поне един от тях да не се беше справил с теста, да му мине на човек през ума, че може пък останалите 4-ма наистина да са най-подготвените, а то… Грозно е. Пълно неуважение към избирателите. Бизнесът изнемогва, хората напускат града със 100 км/час, защото нямат работа, децата ни, включително и моето, са зад граница, а кметът на Благоевград се тръшка колко скелета в гардероба бил оставил Камбитов. Поради което, като редова гражданка и негов избирател, моля кметът Румен Томов спешно да се заеме с града, ако обича, независимо още колко време ще бъде на този пост. Изпаднали сме дотам, че всеки ден ни е важен. Затова съжалявам, че гласувах за него, и сигурно много от онези 18 000 благоевградчани, които го направиха, също съжаляват.
– Защо благоевградчани биха на изборите такъв звучен шамар на ГЕРБ в лицето на Атанас Камбитов?
– Камбитов забрави, че е смъртен. Забрави, че кметът трябва да служи, защото кметът трябва да е слуга, а не господар. Камбитов беше господар тиранин. Вижте, ето оттук идва проблемът, Камбитов вече го няма и колкото и напъни да прави, той никога няма да се върне, а
страхът от „злодея” Камбитов държи „спасителя” Томов в изключителен комфорт.
Така че хайде да оставим Камбитов на компетентните органи и да се съсредоточим към сегашното управление.
– След изборите Вие като че се скрихте за 2-3 месеца, спряхте с прословутата Ви хаплива активност във Фейсбук по горещи теми, да не би да се обидихте на избирателите?
– В началото бях обидена, но това трая само 2 седмици. А по въпроса за активността, включих на пълни обороти в момента, когато мои съграждани инициираха протестите за чист въздух, което е моя болна тема. Това е много сериозен проблем за благоевградчани, познавам десетки, които през зимата не могат да дишат, защото са астматици, вижте и стряскащата статистика за онкологичните заболявания.
– В крайна сметка Румен Томов нали се опита да направи една среща между гражданите и институциите по въпроса за един от основните замърсители – Био ТЕЦ „Рубин“, значи не е чак толкова бездеен, колкото го обвинявате?
– Да, в отчаян опит да си измие ръцете, подценявайки не само нашата интелигентност, но и интелигентността на благоевградчани. Всички ние бяхме отишли там не да се заяждаме със собствениците на Био ТЕЦ-а Личеви, а да разберем от институциите какво може да се направи законово, та Био ТЕЦ-ът да спре да бълва отрова. Да, но собствениците му не могат да се владеят, 3-4 пъти си изпуснаха нервите и вместо да ги предупреди да спазват добрия тон, а ако не стане – да помоли общинската охрана да ги изведе от залата, Томов просто закри срещата. Забрави, че в предизборната надпревара използва неколкократно “Рубин”, но за да не съм голословна, ще си позволя да го цитирам с абсолютна точност: „Това е един много сериозен проблем в града. Този ТЕЦ трябва да се въведе в норми, за да работи нормално. Един кмет винаги има необходимите лостове, ако реши да свърши нещо, да го направи. Ако реши да се оправдава с контролни и държавни институции, може да се оправдава цял живот“. Това е, преди да стане кмет, сега, след като стана, позицията му е следната: „Аз на бизнеса няма да преча”. Изводите от това поведение оставям на вас.
Ако някой от вас е намерил лоста на Румен Томов, нека му го върне незабавно,
защото болничните отделения са препълнени и вече няма къде да бъдат настанявани жертвите от отровните пушеци.
– Съгласете се обаче, че не може цялата вина за мръсния въздух над Благоевград да се хвърли само на „Рубин“.
– Не, разбира се, има и други сериозни замърсители. Имам същите съмнения и за фабриката за пелети в близост до Био ТЕЦ-а. За нея разбрах, че е на грък, който преди време е бил изгонен с протест от Разлог заради същото, освен това съпругата му работи на висок пост в нашата община. Макар че на втората среща при Румен Томов един човечец, за когото после разбрах, че бил директорът на РИОСВ, заяви, че Благоевград бил чист град. Оттогава се чудя аз къде живея. И с цялото си неуважение към него се питам тоя човек срам няма ли, не му ли беше неудобно да се изсмее в очите на стотиците недоволни благоевградчани? Чудя се и толкова добър манипулатор ли съм успяла да стана, както ме обвиняват Личеви, та да подведа стотици благоевградчани да повярват в манипулативните ми твърдения, че да излязат на протест против саждите?
– Какво е комплексното решение да се изчисти въздухът над Благоевград?
– Има 3-4 лесни и евтини мерки, които не изискват много средства, а малко мисъл и воля. Първата – кметът да си намери лоста и да го приложи към „Рубин“ и фабриката за пелети. Да накара многобройната си администрация да се размърда и да провери дали има и други такива замърсители. Но не както досега – да влезе в ТЕЦ-а, да констатира, че има незаконно строителство на един силоз, и то върху общински терен, и
вместо да ги спука от глоби, да се договори със собствениците, че те ще премахнат доброволно строежа, а той ще намери начин да им продаде земята под него.
Другата мярка се казва ул. „Промишлена“, която свързва „Еленово“ с парк „Македония“. Нито Причкапов, нито Паскалев, нито Камбитов успяха да я проектират, което е условие после да бъде асфалтирана, защото мръсотията там е ужасна. По един квадрат асфалт на година да се слага, досега да е станала готова. Тази улица ще облекчи движението от кварталите към големите вериги магазини, до гарата и автогарата. Организацията на движението е проблем, който се подценява, но лошата организация на движението също допринася за замърсяването на въздуха. Проблем има и със светофарната уредба на ул. „Славянска”, шофьорите обикалят, за да я избегнат. Стар колкото и градът е и проблемът да влезеш по глухата улица до паркинга на старите хали, без това да ти отнеме поне половин час и много нерви. Улицата е без изход, движението двупосочно, осъществява се само в едното платно, защото от другото платно се акумулират „колосални” средства за „синята зона”. Аз не мога да изброя всички, но съветвам кмета да направи една среща с таксиметровите шофьори, те могат да му помогнат много с най-конфликтните точки, защото се сблъскват с тях ежедневно.
Трето – да се реши проблемът с паркирането в зелените зони, които в Благоевград са кафяви, защото зеленина няма. 2 акции на „Паркинги и гаражи“ и проблемът е решен, защото когато колите спрат върху пръстта, после я свалят с гумите върху асфалта и градът буквално прилича на кочина. Друг е въпросът, че аз бях от съветниците, които бяхме
срещу „синята зона”, и продължавам да твърдя, че тя трябва да бъде премахната.
Нито решава проблема с паркирането, нито генерира някакви средства, за какво ни е? Един лев да остане като печалба и да се инвестира в някой паркинг, разбирам, а то всичко събрано от глоби отива за заплати, и то мизерни. Хората, работещи там, мръзнат по цяла зима, работят на открито при минус 20 и плюс 40 градуса, а накрая със заработеното дори лекарствата си не могат да платят! А, да не забравя и още нещо, което може да се направи за чистотата – махалата, където живеят избирателите само с права, но не и със задължения. Тях политиците не ги закачат, защото все избори се задават. А там ромите горят какво ли не… Какво пречи да се направят 1-2 акции, да им се наложат солени глоби, после само присъствие е необходимо от страна на общинската охрана и ситуацията ще се нормализира. Казва се
частна и генерална превенция и не съм я измислила аз.
И тия приказки, че там органите на реда от страх за собствената си сигурност не смеели да ходят, са си чисти градски легенди. Много пъти съм ходила и нямам впечатление да посрещат когото и да било с вили и ножове. Още повече че немалка част от тях са образовани и интелигентни хора, които също са потърпевши от набезите на братята си. Хайде стига, аман от вечните ни оправдания!
И четвърто – информационна кампания за мръсния въздух. Някой да обясни на благоевградчани кое отопление и климатизация са щадящи природата, защото съм убедена, че повечето от нас не осъзнават какво си причиняваме сами.
– Като съветници в предишния ОбС, вие обаче гласувахте някаква екологична програма, в която бяха набелязани конкретни мерки за подобряване чистотата на града?
– Да, един много скъп документ, който се преподписваше всяка година и оставаше на книга до следващия път, когато трябваше да си извадим химикалките. Гласувахме и за зелен пояс около града, за който отпуснахме 1 милион лева. Не разбрах къде отидоха тези пари, само теменужки видях да се засаждат, ама
бая скъпи ни излязоха тези теменужки
и не мисля, че свършиха някаква работа, защото увяхваха за седмица. Другото беше обещанието да се мият редовно улиците. Благоевградчани са свидетели, че и това не се случи…
– Веднага след изборите се заговори, че Костадин Паскалев Ви е предлагал различни постове в Общинската администрация – началник на юридическия отдел, на отдела по евроинтеграция… И това ли бяха само слухове като този, че ще се кандидатирате за кмет?
– Никой нищо не ми е предлагал, от никого не съм искала да ме слага където и да е, аз да не съм фикус, та да ме слагат в този или онзи кабинет! Да, сигурно бих могла удобно да се настаня на някое бюро и да се накланям в зависимост от това накъде духа вятърът, но голямата ми уста пречи на това. И през ум не ми е минавало да го искам. И това интервю не е реваншизъм, а позиция. И много моля да не ми се слага етикетът „вечно недоволна”, много е сбъркано да бъркаш личната неудовлетвореност с взискателността. Не е порочно да имаш изисквания. Е, аз искам, взискателна съм и искам от сегашното управление полагащото се място на Благоевград сред първенците. Имаме всички дадености за това – стратегическо местоположение между София и Солун, строяща се важна магистрала, прекрасен климат, природни и културни дадености, най-добрите университети в България и хиляди студенти, които са източник на потребление и социален живот. Нужна е само здрава ръка, ясна визия и много, много работа.
Разговаря ВАНЯ СИМЕОНОВА
Be the first to leave a review.