Яворов пише писма на Лора и от Кюстендил

Днес се навършват 142 години от рождението на поета

Яворов е смятан за един от най-големите поети на 20 век. Той е автор на модерната българска лирика и се оказва най-добрият приятел на Дора Габе, но и  четник на Яне Сандански.

Всички знаят за неговата фатална любов с Лора Каравелова, с която той се венчава, и за най-хубавото му стихотворение „Две хубави очи”, посветено на Мина, но малцина знаят, че той е свързан и с Кюстендил.

През март 1908 г. на Кюстендилския конгрес на ВМОРО въпреки че той не присъства, на него единодушно е избран от делегатите за съветник на неговото задгранично представителство.

Яворов напуска работата си в Народното събрание в столицата и се заема изцяло с проблемите на ВМОРО, а и поезията вече не го удовлетворява и той страстно желае да участва в Освобождението на Македония.

Михаил Чаков – първият му войвода, в спомените си го определя като „големия македонски певец Пейо Яворов”. Този талантлив български поет си отиде с мъката, че не можа да види Македония освободена.

Своето желание той изплаква в последното си писмо до Тодор Александров: „И когато тя бъде свободна, нека един другар да дойде на гроба ми и да каже: „Поздрав от нашата майка – мъченица – тя е вече щастлива.”

В биографията на този едновременно твърд и нежен човек е скътано едно местенце и за град. Кюстендил. Именно тук той е посветен в четничество и от тук започва неговият бурен живот на революционер и борец за национална свобода.

Неговият крак е стъпвал на на различни места в Кюстендилския край. На 31.01.1902 г. в писмо до зет си Никола Найденов той пише: „…когато четеш настоящето писмо, аз ще бъда вече в Македония, на истинска народна и човешка служба.”

В първофевруарския следобед един файтон с двама пътници – войводата Чаков и Яворов, поема на запад от София и осъмва в Кюстендил. Двамата отсядат в къщата на акушерката Бояджийска, на мястото на днешната поликлиника в Кюстендил /където е била базата на Гоце Делчев/.

На 2-ри и 3-ти февруари четата се екипира и през това време Яворов пише в „Хайдушки копнения”: „Третята вечер, в една широка кюстендилска изба /къщата на баба Дона Ковачева/, при мъждивата светлина на газова лампа, ние вече престягаме цървули и подбираме оръжие, петнайсетина души — и толкова изпращачи около нас. Казват се най-сетне плоски напътствия и закачки, отварят се вратата като уста на тъмната нощ — и ето ни в път, за кого дълъг, за кого съвсем кратък. А след час време заобикаляне из трънаци и мочури, за да избегнем човешко око, ние поемаме черните гористи висини на Осоговската планина“.

На 4 февруари вечерта четата е вече на път. Минава през селата Богослов, Червена ябълка и на пети нощува в с. Сажденик. Тук ги сполетява и първото премеждие – в къщата, в която ще нощуват Чаков и Яворов влизат няколко аскера, но хазаите успяват да ги скрият. На 6 февруари четата минава границата.

Яворов споделя: „Аз погледнах надире към България: там дойдох на божия свят, там оставих всичко мило. Пред мене беше Турция: там отивах да търся криле, а можех да загубя и глава“.

Този преход се оказва труден за Яворов и той е оставен за няколко дни да се възстанови в с. Драгобраща. На 13 попада в плен на върховистка чета. След 2 дни е освободен и тръгва с водач обратно към границата.

”Така ние стигнахме най-после между селата Ветрен и Саза в Осоговската планина. Наскоро в един дол се показа и с. Раково. Ако бях кривнал към Ветрен, за да намеря по-равен път за Кюстендил, досега щях да бъда в България…”

Така на 19.02.1902 г. завършва първото четничество на Яворов. За това време Чаков го характеризира така: ”Яворов беше бодър и весел, шегуваше се. Ние знаехме кой е с нас и го гледахме като божество.”

До края на годината Яворов е в България и се занимава изключително с организационна дейност по македонските работи. В писмо от 19.07.1902 г. до Никола Найденов той му пише: „Аз съм избран за делегат на конгреса и от Рила, та се отказах от Чирпан.”

На 6.01.1903 г. поетът тръгва отново за Македония с четата на Гоце Делчев, но след убийството му се връща в България. На 6 май той е в Рилския манастир, откъдето изпраща до вкъщи картичка и остава до 9 май там. На 16 май отново за трети път тръгва за Македония с четата на Яне Сандански.

В годините до 18 септември 1912 г. Яворов води бурен живот, пътува в странство, пише, редактира, осигурява средства за революционната организация. Той черпи сили, упование и мъдрост от срещите си с обикновените хора и борци, дейци на съзаклятието, ятаци и четници. Безжалостен е към „патоса” на „кафеджийските герои”.

С гняв изобличава казионите тържества във Велико Търново по случай 25 г. от коронацията на цар Фердинанд – 1911 г. и той пише: ”На тържеството, което цар Фердинанд си устройва във Велико Търново, ще участвува цяла чиновнишка България, но не и българският народ“.

Погребаните надежди за свобода на Македония възкръсват отново през есента на 1912 г. На 18 септември Яворов е определен за войвода на чета в Разложко и Неврокопско и на 22.09.1912 г. тръгва за Македония и действа заедно с четата на Йонко Вапцаров.

От този период интерес представлява войводският му бележник. На първа страница е списъкът на четата: ”1-во Янаки Траянов – пом. войвода, год. 35, служил, роден в Кюстендил”.

На 3-ти октомври с четата си Яворов е отново в Рилския манастир за набиране на четници, откъдето изпраща телеграми до Лора и Хр. Матов. По време на войната Яворов участва активно във военните действия.

На 25 ноември се слага край на четничеството. Резултатите от войната в общи линии удовлетворяват дейците, но това е за кратко време. В началото на м. юни 1913 г. той изживява отново разочарование – започва Междусъюзническата война. Той отново мобилизира себе си и се отправя към фронта.

На 25 юни Лора пише на сестра му: ”Пейо замина тази заран към границата. Точно къде ще отиде не зная още, той като стигне в Кюстендил с двамата си другари – тогава ще реши накъде ще се упъти… ”На 27 юни той е вече в Кюстендил, и от там пише писмо на Лора: ”Когато пристигнах на кюстендилската гара в 3 ч. след пладне, топовете гърмяха при Гюешево и аз продължих нататък. Там към 6 ч. вечерта канонадата беше още в разгар… Очите ми бяха пълни  със сълзи… и душата ми бързаше да разкаже всичко, което виждах.”

На 7 юли Яворов пише отново писмо до Лора: ”Ту една, ту друга работа ме спираха в Кюстендил досега и ден след ден – едва утре заран в 9 ч., пак нагоре към полесраженията… през всичките тия дни, най-черните в новата история на България. Помисли си пет държави против тая бедна България – пет сили… Кюстендил ми направи впечатление с две неща: тук има много плодове и много кебапчийници”. След което на 15 юли Яворов се връща в София.

Това сподели за историческата кюстендилска страница на ИНФОМРЕЖА за живота на Яворов – Кирил Киров – бивш журналист в Окръжното кюстендилско радио след Чешките събития, който в момента живее в гр. Айтос, тъй като изложените факти не са известни на широката публика, а трябва да се знаят.