Лазар Причкапов: «Още на 4 ноември знаехме, че Тодор Живков ще бъде свален, не знаехме само изпълнителите»
-
- ноември 10, 2019
79-годишния днес Лазар Причкапов е един от малцината не само свидетели, но и живи участници в пленума от 10 ноември 1989 година, който обърна България с «хастара навън». Ако преходния етап между капитализма и комунизма някога наричахме социализъм, задния ход от социализъм към капитализъм, началото на който беше даден с пленума от 10 ноември 1989 година хората не на шега наричат «алкохолизъм»!!!.
“Още в края на 1989 година ме изключват шумно и помпозно от Българската социалистическа партия. Телевизия, радио и вестници гърмят. И аз ставам виновник за Третата национална катастрофа. Но защо никой не ме попита дали някога съм членувал в тази партия, давал ли съм молба за членство, имам ли партийна книжка? Изключиха ме от партия, в която никога не съм членувал?! – сподели за Е-79 Лазар Причкапов. В навечерието на кметските избори през 2007 година ме канят на кафе рано сутринта, преди “първи петли” на площада в Благоевград, при паметника на Гоце Делчев. От София специално дошъл за “кафето” един от лидерите на БСП. Тогава беше министър на МВР а сега пак е от лидерите, но на новосформирана партия, чиято абревиатура срича началото на кирилицата. Навиват ме да се откажа доброволно от кметската надпревара. А изборната си кампания вече я бях открил, дойдоха да ме подкрепят Нешка Робева, академик Антон Дончев и още доста свободомислещи българи. Пратеникът на “лявата централа” сто пъти ми натякваше аргумента си: “Какво ще каже Социнтерна, ако ние, левите, издигнем за кмет човек от обкръжението на Тодор Живков?” Накрая не издържах и саркастично му се сопнах: “А какво ще каже Коминтерна, ако аз се откажа, а”?
Лазар Причкапов бе любезен да сподели спомените си от онзи сакрален за България ден, когато той е първи секретар на Софийския областен комитет на БКП:
«Вечерта на 9-и ноември в къщи ми се обади Димитър Димитров (Кулата), първи заместник-завеждащ отдел „Деловодство“ на ЦК и ми предаде на другия ден в 8:30 часа да бъда в Бояна. В 8:30 часа на другия ден бях в Бояна, посочиха ми залата, в която да вляза и вътре се събрахме деветимата първи секретари на Областните комитети на БКП – на София-град – Иван Панев, на Варна – Димитър Димитров, на Бургас – Николай Жишев, на Пловдив – Панталей Пачов, на Хасково – Минчо Йовчев, на Разград – Петър Петров, на Монтана – Атанас Константинов, на Ловеч – Лазар Дончев и на София-област – аз.
Пленумът на ЦК беше насрочен за десет часа. Предварителната среща имаше някакъв замисъл, за който никой от нас не беше информиран. С малко закъснение при нас дойдоха Георги Атанасов – член на Политбюро и председател на Министерския съвет, Димитър Стоянов – член на Политбюро и секретар на ЦК, тогава втората фигура в ръководството на партията след Тодор Живков и Продан Стоянов – завеждащ отдел „Деловодство“ на ЦК. Пръв започна Димитър Стоянов. Той ни съобщи, че се е провело заседание на Политбюро, на което Тодор Живков си е подал оставката и за генерален секретар на ЦК на БКП ще бъде предложен Петър Младенов, член на Политбюро и министър на външните работи. И предостави думата на Георги Атанасов. Той ни каза, че трябва да подкрепим предложението на Политбюро за оттеглянето на Тодор Живков и предложението за Петър Младенов. Да съберем членовете на ЦК от всяка област и да парираме, ако се появят, някои становища, различни от официалното.
Да кажа, че бях изненадан, няма да е точно. И деветимата областни ръководители една седмица по-рано, на 4 ноември, бяхме присъствали на тържественото събрание по случай годишнината на Октомврийската революция в зала “Георги Кирков” в Партийния дом. Там, в своето приветствие, посланикът на СССР Виктор Шарапов за първи път не спомена ръководителя на държавата, тоест Живков, в която беше акредитиран. Всички присъстващи разбраха, че присъдата е издадена. Очакваше се да се появят изпълнителите.
В 10 часа Георги Атанасов откри пленума и предложи да се гласува точка втора на заседанието – организационни. Стана ясно, че с точка втора ще последва нещо много важно. След това Георги Атанасов даде думата на Тодор Живков, който направи встъпление в много свеж тон и изказ. От последвалите становища се разбра, че точка първа бързо се изчерпва и други изказвания са излишни и те бяха прекратени. Очевидно беше че организационните въпроси вълнуват повече пленума и че се очакват с нетърпение.
Георги Атанасов даде думата на Димитър Стоянов, който започна да чете предложението на Политбюро. Още в самото начало се информираше пленумът за желанието на Тодор Живков да се оттегли от поста генерален секретар на ЦК на БКП и за генерален секретар да бъде избран Петър Младенов.
Започнаха изказванията. В подобни случаи се определяха предварително кои да се изкажат, като допълнително се записваха и желаещи. Георги Атанасов този път не беше настоятелен да кани желаещите за изказване. Подготвените бяха четирима души: Ганчо Ганев – бивш ректор на АОНСУ, Стефан Нинов – кмет на София, Панталей Пачов – първи секретар на Областния комитет на партията в Пловдив и Минчо Йовчев – първи секретар на Областния комитет на партията в Хасково. И четиримата бяха членове на ЦК. Очаквано, те приеха предложението на Политбюро и подкрепиха кандидатурата на Петър Младенов. Само Ганчо Ганев се опита да каже нещо по адрес на Тодор Живков, но и той не разбра какво. Сигурно Георги Атанасов и президиумът са очаквали с тези четирима изказванията да приключат. Но залата се разшумя, станаха прави някои членове на ЦК и искаха да им се даде думата. Георги Атанасов, с неговия богат опит, успя да овладее нагорещяващата се обстановка. Той имаше възможност да подбира желаещи за изказване по негова преценка и да ги подрежда, за да не се стигне до нежелана обстановка и до неизвестен финал на пленума.
Изказаха се общо единадесет души. Не ги помня всички. Първите четирима вече ги споменах. Изказа се Иван Масларов, който каза, че не познава Петър Младенов и затова ще предложи Александър Лилов. Десети се изказа академик Николай Ирибаджаков. Той избра странна позиция – да се освободи Тодор Живков, но в този ден, на този пленум, да не се избира генерален секретар. Той не каза нито дума за официалното предложение на Политбюро във втората му част, тоест за Петър Младенов. Да се избере генерален секретар след един месец на нов пленум на ЦК, който да предложи програма за усъвършенстване дейността на партията. Намекна и за вариантност за генерален секретар. След изказването на Ирибаджаков Георги Атанасов обяви почивка.
Аз също вдигнах ръка, изявих желание да се изкажа и Георги Атанасов обяви, че след почивката ще се изкаже Лазар Причкапов. По време на антракта ме намери Георги Йорданов – кандидат-член на Политбюро и заместник-председател на Министерския съвет и ми предаде, че Георги Атанасов е поръчал, след като се изкажа веднага да предложа прекратяване на изказванията. Така и направих.
Въобще нямах намерение да се изказвам. Но някакво вътрешно чувство ме караше да взема думата. Не знаех какво ще кажа, как ще го кажа, но като човек имах морално задължение да благодаря на Тодор Живков за всичко, което той направи за Пиринския край. Просто бях длъжен. Не можех да повлияя върху събитията. Но имах право на мнение. Та аз се бях изграждал като личност: политически, държавнически и морално, заедно с растежа на окръга, който от беден, изостанал, с редица други проблеми, стана един от най-развитите икономически и духовно райони в България. Който както и да го оценява, да го омаловажава, да го надценява, да го отрича, да го величае, този растеж е свързан с Тодор Живков. Не искам да омаловажавам ролята на другите органи – Централния комитет, Държавния съвет, Министерския съвет, Народното събрание, Политбюро и така нататък, но ролята на първата фигура си остава решаваща.
Така започнах изказването си, след това подкрепих предложението за Петър Младенов и възразих категорично на предложението на академик Ирибаджаков. Предложих прекратяване на изказванията. Премина се към гласуване. Кой гласувал, кой не – с шумно неодобрение изказванията бяха прекратени. С това Пленумът на 10-ти ноември 1989-та година приключи. Последваха събития, които промениха хода на нашата история. Но останаха живи въпросите:
Защо Живков подаде оставка?
Имаше ли преврат на десети ноември?
Какво щеше да стане, ако Живков на пленума заемеше друга позиция и активизираше апаратен инструментариум, който все още имаше?
Силите, които ръководеха процесите по свалянето на Тодор Живков, използваха „чавдарци” за свои изпълнители. Йордан Йотов по-късно заяви, че са действали, мотивирани от желанието да спасят Живков от най-лошото. Така и не стана ясно какво е знаел Йордан Йотов повече от това, което се каза на пленума. И най-лошото означава ли съдбата на Чаушеску? Може би.
Това е хрониката на една предизвестена политическа смърт. Не на Тодор Живков, а на реалния социализъм в България. Насилствена смърт на обществен, икономически и социален организъм, който можеше да изведе България до по-добро настояще и бъдеще. Това беше началото на края. Превратът премина в античовешка, антиикономическа, антисоциална глобална перверзия. Промяната се превърна в катастрофа. Обещаното “светло бъдеще” се превърна в историческа безизходица. България се върна в колониалното си минало, лансирано като евроатлантически либерален модел. В него грабежът беше наречен приватизация, институционалната деградация стана демокрация, а разбойничеството – политика.
След десети ноември настъпи хаос. Думата разгром не може да уплътни това, което се случваше. Лавината помиташе всички политически, идейни, морални и кадрови устои на партията, и на всичко сътворено с нейно участие и под нейно ръководство. Аз бях единственият от кадрите на Софийска област, който няколко часа по-рано научи какво предстои на пленума. Изразената позиция в изказването ми беше по човешки и фактологически съобразена с реалностите. Всички последвали писания, че не съм се ориентирал, бяха клоунада на кликата от “ориентиралите се другари”. В психозата те смятаха, че си отива Тодор Живков и е дошло време за тях, за кариерата им и дребното живуркане. Не познаха. Отиде си това, което бяхме градили с много труд.
РУМЕН ЖЕРЕВ
Be the first to leave a review.
