ДЕСЕТИ ноември 1989. Пленумът, който свали Тодор Живков от власт. Заверата и предателствата…

ЗО години от Промяната.

 

Пленумът, който свали Тодор Живков от власт.

 

ДЕСЕТИ НОЕМВРИ 1989 година по коридорите на властта

Като обикновено, на 10 ноември 1989-та Тодор Живков става рано, не изневерява на спартанския си начин на живот. Събира на кафе служителите в резиденцията в„Банкя“, където в последните години живее.  Съобщава им, че ще подаде оставка на пленума, който започва в 10 часа.

 

В 9.30 идва да го вземе началникът на УБО ген. Георги Милушев, за да го отведе на заседанието, което се провежда в резиденция „Бояна“. В колата пътуват мълчаливо. Живков е умислен.

В асансьора към третия етаж на Дом №1 в „Бояна“, който отива директно в кабинета на Генералния секретар на ЦК на БКП,  Живков обяснява на ген. Милушев за решенията на заседанието на Политбюро, взети предишната вечер. Самият Милушев научава в този момент, че Живков си е подал вече оставката пред Политбюро, а пленумът на ЦК на БКП, трябва да я приеме. „Нека дойде по-млад човек, по-енергчен“, казва Живов и  допълва: „Ще видим на пленума.“ Не споменава, че е е решено Петър Младенов да го наследи.

Заседанието на пленума на ЦК на БКП започва в 10. 00 часа 

Тодор Живков държи едночасова импровизирана реч. С нищо не подсказва, че е готов да подаде оставка – нещо, което е декларирал предишната вечер пред Политбюро. Надява се с речта да завладее пленума, както го е правил години наред. Някои вече се чули за оставката, но повечете членове на ЦК – не.

В обедната почивка Живков се оттегля заедно с медицинската сестра Ани Младенова и ген. Милушев в офис, отделен само за него. Мълчи. Не се докосва до яденето.

След това ляга да почине малко. В последните години Живков има проблеми със съня. Пие дормикум. Крие хапчетата и по джобовете, за всеки случай. В този ден на обяд таблетка му дава Ани Младенова. Все пак успява да поспи около час.

В 15.30 ч. започва втората част на пленума – решителният сблъсък.

По време на почивката Добри Джуров, Петър Младенов, Андрей Луканов, Георги Атанасов водят драматични разговори, притеснени от сутрешната реч на Живков, в която той изобщо не споменава пред пленума, че предишната вечер си е подал оставката пред Политбюро. „Съзаклятниците“ решават да действат енергично по време на второто заседание на пленума.

В началото се изказват членове на ЦК, които хвалят Живков.

Водещ на заседанието е Георги Атанасов. Минали са повече от два часа с изказвания.

В един момент на проточилата се дискусия  Георги Атанасов дава думата на Димитър Стоянов, който прочита решението на Политбюро от 9 ноември – за приетата оставка.

Живков дава знак на Георги Атанасов, че иска да говори отново, че е подготвил заключителна реч.

Георги Атанасов съобразява, че при това настроение в залата е възможно Живков да произнесе реч, с която да обърне пленума. И отказва да му даде думата.

Нещо повече – веднага поставя на обсъждане въпроса с оставката като съобщава, че тя е дадена предишната вемер пред Политбюро.. От всички постове, включително и като Председател на Държавния съвет.

Живков е шокиран. Именно тогава долната му челюст увисва, очите му блуждаят в огромното учудване, неразбиращ какво става – исторически миг, запечатан от тв камерите. Живков се опитва да каже, че е подал оставка само от партийния пост, но никой не го чува, защото Георги Атанасов не му дава микрофон. В този миг Живков разбира, че най-близките му са го предали.

 

През това време руският посланик Шарапов и Фьодоров нетърпеливо звънят на ген. Милушев, шефа на УБО. Избран ли е Младенов, питат, човекът, когото лично Горбачов е предложил за наследник на Живков.

Но се налага да чакат.

В залата на пленума тече оживена дискусия. Иван Масларов (1912-1992, главен секретар на Министерството на външната търговия, свекър на Емилия Масларова – б. а.) категорично се обявява срещу Младенов. Предлага за наследник на Живков другаря Лилов.

Думата взема философът акад. Николай Ирибаджаков (1920-2008) и иска да се отложи приемането на оставката.

Георги Атанасов реагира светкавично. Прекратява дискусията. Изказали са се 15 души. Стига!

Дава отново почивка. За допълнителна обработка на участниците в пленума, които са се разделили в мнението си дали Живков трябва да си ходи и дали Петър Младев е подходящият човек, който да го наследи..

След почивката Георги Атанасов веднага подлага на гласуване оставката на Генералния секретар на ЦК на БКП от всички постове.

Пленумът гласува.

Малко преди 18 ч. оставката на Живков е приета.

От всички постове…

Половин час по-късно ген. Милушев отвежда Тодор Живков в „Бояна“.

Ето денят ДЕСЕТИ НОЕМВРИ през погледа на Георги  ЙОРДАНОВ, член на ПБ на ЦК на БКП.

Четем стенограмата на този ден в книгата  му“Откровения“, втората част от трилогията „Притаени мигове“.

Публикуваме текста без съкращения.

6.00 ч. Спортни занимания.

7.45 ч. В Министерския съвет. Преса. По информацията до Политбюро за българо-турската среща в Кувейт.

9.45 ч. Бояна. Дом № 1 – за пленума на Централния комитет на БКП..

Николай Жишев ми каза, че идва от срещата на Георги Атанасов и Димитър Стоянов с първите секретари на областните партийни комитети. Присъствал и Продан Стоянов. Информирали ги за снощното заседание на Политбюро.

Попита ме:

– Вие единодушно ли решихте Петър Младенов да замени др. Тодор Живков?“

– Разбира се. По принцип и по традиция всички решения на Политбюро се утвърждават с консенсус на участниците в заседанието.“

Н. Жишев сподели, че решението на Политбюро ги изненадало. Някои от колегите му прибрали предварително подготвените си изказвания в чантите. Уверили Г. Атанасов и Д. Стоянов, че заедно с членовете на ЦК от областите им ще подкрепят решението на Политбюро.

10 ч. Заседание на Централния комитет в пленарната зала на Дом № 1. Присъстват и гости: Постоянното присъствие на БЗНС, поканени отговорни дейци от науката, изкуството, стопанския живот, управлението.

Др. Тодор Живков изнася доклад за по-нататъшното развитие на страната в сегашната сложна политическа обстановка. Докладът му е повторение на тезисите, публикувани на 29 октомври – датата, за която пленумът на ЦК на БКП бе насрочен. Поглежда към писмения текст, но повечето време говори свободно. Мисълта му е ясна. С поведението си не подсказва, че е разстроен или смутен след снощното заседание на Политбюро. На моменти дори се опитва да се шегува.

12.15 ч. Обяви се обедна почивка.
………………….
Следващото заседание на пленума ще бъде закрито – само за членове и кандидат- членове на Централния комитет и членовете на Централната контролно-ревизионна комисия.

Обяд в ресторанта на Дом № 2. Небивало оживление… Новината за оставката на др. Тодор Живков вече бе известна на всички.

15.00 ч. Закрито заседание на ЦК на БКП. Георги Атанасов дава думата на Димитър Стоянов, който чете решението на Политбюро от 9 ноември – за приетата оставка на др. Тодор Живков като генерален секретар на ЦК на БКП и предложението др. Петър Младенов да бъде избран за генерален секретар на Централния комитет.

Кратки изказвания в подкрепа на решението на Политбюро направиха Ганчо Ганев – бивш ректор на Академията за обществени науки и социално управление (АОНСУ), Стефан Нинов – председател на Столичния народен съвет, Пантелей Пачов и Минчо Йовчев – първи секретари на областните комитети на БКП в Пловдив и Хасково.

Иван Масларов заяви, че приема оставката на др. Т. Живков. Не познава добре Петър Младенов и предлага да се обсъди и кандидатурата на Александър Лилов.

Академик Николай Ирибаджаков заяви, че поради голямата значимост на длъжността генерален секретар на ЦК заседанието е добре да се отложи, а решението за смяната да се вземе след двайсетина дни – на следващо заседание на Централния комитет. Залата зашумя.

Георги Атанасов обяви 30 минутна почивка и съобщи, че пръв след нея ще говори Лазар Причкапов – първи секретар на Софийския областен партиен комитет.

Край масите, заредени с безалкохолни напитки и плодове – небивало оживени разговори.

При мене дойдоха академиците Ангел Балевски, Георги Джагаров и Пантелей Зарев. Бяха възбудени. Бачо Ангел каза, че „шефът“ (Тодор Живков – б.м.) им предложил някой от тях да се изкаже. „Посочих Жоро (Георги Джагаров). Той смотолеви нещо, но отказа. Зарев мълчеше. Живков ни изгледа и се оттегли, без да каже дума. Сигурно ни се разсърди…“

Заобиколиха ме и други мои приятели. Работниците – герои на социалистическия труд Ради Кузманов, Стефан Рангелов, Константин Джатев, Тенчо Кънев споделиха, че Милко Балев им казал някой от тях да се изкаже от името на работническата класа. Ради Кузманов, към когото гледаха другарите му, отсече: „Вече сме поели по тоя път. Решението на Политбюро трябва да се изпълни“…

След тях акад. Илчо Димитров пък ми сподели, че Гриша Филипов агитира да има изказвания по предложението на Николай Ирибаджаков.

Потърсих Георги Атанасов. Той бе в помощната стая. Заедно с Тодор Живков, Петър Младенов и Йордан Йотов пиеха кафе и спокойно разговаряха. Дадох знак на Георги Атанасов, че трябва да говорим. Тодор Живков ме изгледа с остър, изпитателен поглед.

Георги Атанасов изслуша разказа ми за тревогата на академиците и героите на труда, но нищо не каза…

Ангел Балевски, Пантелей Зарев и Георги Джагаров отново ме намериха. Бяха разтревожени. Джагаров бе развълнуван: „Никакво отлагане на решението! Има опасност да се пролее кръв…“

Илчо Димитров мислеше, че обстановката се усложнява: „Напрежението сред хората продължава да расте…“

Отново потърсих Георги Атанасов. Преценихме, че е добре Лазар Причкапов да предложи изказванията да се прекратят.

Срещнах се с Л. Причкапов. Той не възрази след краткото си изказване да предложи разискванията по решението на Политбюро да приключат. Така и стори.

Георги Атанасов: „Който е съгласен с решението на Политбюро… моля да гласува… Решението се приема.“

Генерал Славчо Трънски и още няколко другари поискаха да говорят, но Георги Атанасов не ги забеляза и даде думата на новоизбрания генерален секретар Петър Младенов.

Петър Младенов благодари за доверието и изказа сърдечна благодарност на Тодор Живков за повече от тридесетилетната му успешна ръководна дейност начело на партията и държавата.

След като Г. Атанасов закри заседанието на ЦК, Продан Стоянов покани Политбюро в кръглата зала за кратко заседание.

Петър Младенов предложи на Тодор Живков да се предостави за обитаване служебна вила в Бояна, лека кола и шофьор, сътрудник, охрана и две лица за здравно и битово обслужване. Сподели, че е правилно пенсията му да бъде равна на заплатата на председател на Държавния съвет и да остане член на Комисията по изменение на Конституцията.

Политбюро прие предложенията на новия генерален секретар на ЦК на БКП без възражения.

Разделихме се с бодро настроение…

20 ч. Телевизия.

21 ч. Класическа музика – CD.

Литература…

––––––––-

ЕДИНАДЕСЕТИ ноември 1989 г. Заседание на Политбюро на ЦК на БКП.

Обсъжда се пенсията на Тодор Живков.

Досега е получавал 2500 лева заплата като генерален сектерат на ЦК на БКП и още 1500 лева като Председател на Държавния съвет.

Младенов предлага пенсията на Живкова да остане колкото е била заплатата му – 2500 лева и никой не възразява.

След това се обсъжда заплатата на новия генерален секретар.

Предлага се да бъде 2500, но Младенов отказва и заявява, че 1500 лева му стигат. В крайна сметка се взима решение заплатата му да бъде 1800 лева.

Разправата

Противно на всички обещания на другарите Тодор Живков остава в резиденцията в Банкя само седмица – до 16-17 ноември. След това започва лашкането му от вила на вила. Първо – във вила „Калина“ в „Бояна“. През декември е изолиран. Достъп до него получават само внучката му Евгения Живкова и синът му Владимир.

Започват обиските в домовете на Владимир, на зет му Иван Славков, на Евгения.

По-нататък събитията се развиват с главоломна бързина.

На 18 януари 1990 година Живков е арестуван. През 1992-ра – осъден на 7 години затвор, през 1996-а – оправдан като държавен глава. Срещу него се водят общо пет дела. През 1997-а домашният му арест е заменен с подписка“.

 

––

 

През 1997-а, 8 години след историческия пленум на Десети ноември 89-та, който преобърна живота в България,  Тодор Живков ми каза в едно от интервютата, които в годините на неговия арест съм правила: 

„Не допусках, че срещу мен ще се завърти машината, за да се роди един гнусен съдебен процес. Повярвах, че ще остана председател на Комисията за промяна на конституцията. Допусках и в това отношение някои съмнения, но онова, което стана с мен, ме шокира. И досега не мога да си обясня поведението и морала на тези „герои”.

Навремето аз дори за миг не помислих да тръгна на разправа нито с Червенков, нито с Югов, макар че открито им се противопоставях.

Не отстъпих от принципите си, не можех да плюя на лицето си.

А моите съдници се отрекоха от всичко.

Ако бяха им поставили задача да се отрекат от майка си и от баща си – щяха да го направят.

И от жените и децата си щяха да се отрекат.

Такова падение!

Онова, което не ми дава покой и най-много ме измъчва, е, че много хора, в това число ръководни кадри, бяха подложени на оскърбително охулване…

 

… Обвиняваха ме, че като Председател на валутната комисия съм отговорен за изтичането на средства в чужбина. Да, валутният резерв, който аз създадох през 1962-а година, бе под мой контрол, но до 1985-а, когато прехвърлихме комисията към Министерския съвет и тя бе оглавена от Андрей Луканов. Спомням си малко след това при мен дойде Васил Коларов, тогавашният председател на БНБ, и ми каза: „Другарю Живков, похарчени са 500 милиона долара”.

След известно време пак ми каза: „Похарчени са 200 милиона долара”. Така че още преди да бъда освободен от длъжност, от резерва са били изтеглени 700 милиона долара. Оставаха 1 милиард и 300 милиона, които бяха в чуждестранни банки.

Питам сега къде отидоха тези пари? 

Още в края на 1988-а започнахме изграждането на фирмена организация. Беше утвърден Указ 56. Аз съм го подписал. Дадохме оборотни средства на фирмите. Всичко, което им бе необходимо за работа, го получиха.

И оттук започна разграбването.

Луканов наредил да се приберат оборотните средства и да се предоставят за създаването на частни банки.

Вложените в чужбина средства също бяха разграбени. (Прав се оказа.)  Всичко изчезна, потъна. Окрадоха го разбойници.

Към това трябва да се прибави и ограбването по времето на Филип Димитров, което набра още по-голяма скорост. Бяха ликвидирани контролните функции на държавата, търговските организации, митническите ограничения.

Кое ме мъчи най-много сега?

Хората, които ме заместиха, не си дадоха сметка за последиците (има предвид Петър Младенов и Луканов – б.а.). Държавността е разбита и това трябва да се каже на народа…“

 

Епицентър

Валерия Велева