Репортерски лъжи без граници: Пеевски няма сестра

Всъщност, Пеевски няма сестра. И ако другарката Полин Адес-Мевел, която ръководи балканския офис на организацията, е пропуснала този факт, то проблемът е изцяло в нейния телевизор. Кажете си, г-жо Мевел, какви мотиви имате да обслужвате частни интереси! Фейковете са огромен товар. Не е редно да го носите сама на плещите си. Очевидно е, че сте подведена и излъгана от тези, които подхвърлят сламки на „репортерите без граници”, въз основа на които да напудрят фалшивия си доклад. Тези хора действат преднамерено и хитро. Те не дискредитират себе си, защото са дълбоко анонимни. Дискредитират цялата организация. Да беше веднъж, бихме го приели за някаква случайност. Но това е системна подривна дейност с опасни последици.

Репутацията на „Репортери без граници” се срина окончателно, когато тази организация подведе международната общественост, че едно чисто криминално престъпление в България – изнасилването и убийството на русенската телевизионна водеща Виктория Маринова, има общо с нейната работа. Тази лъжа лъсна на сайта на организацията и въпреки че бе многократно опровергана и отречена, обслужи същите интереси, които сега заблуждават всички, освен поръчителите и тяхната клика, че докладът в българската му част е „голямата работа”. Не, не е. И след него издателят Делян Пеевски пак няма да има нито сестра, нито пък колекция от „ежедневни вестници, телевизионни канали и новинарски сайтове”, които да контролира. По сестринска линия обаче действат група издания и присламчените към тях „репортери без граници”, които изливат в голямата фуния лъжи. А го правят, защото са наясно, че от отсрещната страна им се предоверяват и никой няма да си направи труда да провери информацията.

Фактите сочат, че още в самото начало докладът на „Репортери без граници” стъпва на непроверена информация. Не може организация с претенции за професионализъм да подходи толкова наивно, дилетантски и на сляпо доверие, когато й подхвърлят непроверени неща. Издателят на „Телеграф медиа” стои с името си зад четири български издания – „Телеграф”, „Монитор”, „Политика” и „Меридиан мач”, както и зад електронното издание на групата – Агенция „Монитор”. В доклада фигурират само две от тях, а издателската ни група е сбъркана. За сметка на това е пришита несъществуваща връзка на издателя Пеевски с други издания. Доказателства някакви? Няма. Затова и изданията не са назовани, а са изсипани ангро – с голямата лопата. Изводът за тези „връзки” е поднесен конспиративно и манипулативно. Не е тайна обаче, че има и такива издания – навързани като броеница. Прозрачно еднакви и еднотипни. Уж на различни издатели. Зад тях стоят истински олигарси издатели като Иво Прокопиев, Сашо Дончев и Огнян Донев. Чували ли сте за тях, г-да „репортери”? А писали ли сте за тях? Не си спомняме да сме чели доклад, в който да са посочени тези зависимости.

За разлика от „безграничните” репортери, ние знаем отлично какви интереси прокарват „Капитал” и „Дневник“ на Иво Прокопиев, „Сега” на Сашо Дончев, „Медиапул“ на Стояна Георгиева, „Клуб Z” на Огнян Донев, българската секция на „Дойче веле“, „Свободна Европа“ на Иван Бедров и Полина Паунова, „Биволъ” на Атанас Чобанов и Асен Йорданов и разните там „снайпери“ и други тотални фалшификати, пръснати онлайн. И няма да спрем да показваме на обществото кой се крие зад маските на тази поръчкова журналистика.

Всъщност, докладът, при всичките му претенции за актуалност, още в самото начало стъпва на непроверена информация. Ще проверите ли все пак името на издателската ни група? Май сте в грешка. Очевидно е кои са „вестниците, които никога не идват” при „Репортери без граници” – нашите.

Ако ви остане време, преди да рефрешнете някой стар доклад по записки и опорни точки на „Прокопиев и сие” и догодина, заповядайте, ще ви придружим до който пожелаете РЕП. За да ви покажем купчините „Прас-Прес” на хумористите Христо Комарницки, Чавдар Николов и Чавдар Георгиев. Ще ви разкажем кой от тях къде е работил, откъде си е получавал заплатата и кого е карикатурил по поръчка. Изводите ще оставим на вас. В доклада си говорите за „любими мишени” и това май е единственото, с което ще се съгласим. Да, тези хумористи на заплата стрелят по мишени. Но патроните им са халосни, а сатиричния им вестник не се купува. Затова комично наивното им, уж забранено издание, се връща за брак. Защото „репортерите без граница” могат да лъжат за прозрачни и непрозрачни връзки, могат да прокарват олигархичните интереси, но не могат да накарат читателите да им вярват, така както на нас.

Ако „Репортери без граници” искат да са в едно легло с български олигарси със статут на подсъдими, не можем да ги спрем, а няма и да им светим. Те си решават с кого да си лягат и с кого да майсторят доклади недоносчета. На тяхна отговорност.

И последно – за протокола: безгранични или безгръбначни репортери? Как е по-правилно да се каже?