Най-зловещите екзекуции

Причиняване на болезнена и унизителна смърт на друго човешко същество – последните 1000 години от историята изобилстват на примери в тази област. Изобретателността при методите за умъртвяване е толкова голяма, че резонно трябва да си зададем въпроса дали злото не е наистина водещото начало в човека. Предлагаме кратък обзор на най-зловещите способи на екзекутиране с първоначалната уговорка, че четивото не е за хора със слаби нерви:

Бронзовият бик

Методът „Бронзов бик“, наричан още „Сицилиански бик“, е изработен през VI век пр. н.е. от Перилий, леяр в Атина. Той го изобретил като дар за Фаларий, тиранин на Агригент.

Нарича се така, защото осъденият се натиква през люк в бронзов бик с реални размери, който е кух отвътре, след което люкът се заключва, а под бика се наклажда огън. По този начин екзекутираният буквално се опича до смърт. Освен това в бика има тръба, през която се чували усилени виковете на жертвата. Фаларий им се наслаждавал и твърдял, че това е „най-нежното, трогателно и мелодично мучене на бик“.

Щом получил дара, Фаларий наредил да се направи тест със самия изобретател Перилий – сложили го в утробата на металното животно, запалили огъня и зачакали да чуят първите нечовешки стонове. След това Фаларий се смилил, наредил да извадят изобретателя, след което хуманно го хвърлил в пропаст.

Разпъване на кръст

Разпъването на кръст е измислено преди 2500 години и е особено мъчителен начин да умреш. Китките на ръцете се приковават към кръста, а краката на жертвата се натрошават предварително от палачите за ускоряване на смъртта – по този начин тежестта от тялото се пренася върху прикованите китки. Постепенно раменните и лакетните стави се измятат и цялата тежест се поема от гръдния кош. При това положение вдишването е все още възможно, но издишването става с нечовешки усилия и болки. Постепенно жертвата умира от болезнено задушаване. Процесът продължава около 24 часа.

Скафизъм

Скафизмът, също така познат като „лодките“, е древен персийски метод за екзекуция, причиняващ особено мъчителна смърт и датиращ около 5 в. пр. н.е. Методът е описан от гърците, които са били основните врагове на персийците. Името идва от гръцкото ????? (skaphe) което означава „издълбан, изкопан“.

Осъденият бива съблечен чисто гол и затворен в празното пространство на две здраво пристегнати една към друга тесни лодки или издълбани дървесни дънера, като главата, ръцете и краката му остават да стърчат навън. След това бива принуден да поглъща огромни количества мед и мляко, докато не развие остро разстройство. Допълнително бива обливан с мед и мляко с цел привличане на насекоми, като специално внимание се отделя на очите, ушите, устата, лицето, гениталиите и ануса. Така овързан и натъпкан бива оставен в някое заблатено езеро или на слънце.

С времето празното пространство между лодките, респ. дънерите, започва да се изпълва с фекалиите на осъдения на смърт. Те привличат още повече насекоми, които почват да ядат от незащитената плът и да живеят в нея. Вкопаването им води до прекъсване на кръвоснабдяването, с което плътта почва да гангренясва. Според Плутарх клетникът Митридат, осъден на жестоката смърт заради убийство, агонизирал в продължение на цели 17 дни. През цялото това време над него се виел облак от мухи, оси и всякакви други хвърчащи гадини, привличани както от меда, така и от носещата се смрад на собствените му изпражнения. Накрая тялото му бъкало от червеи и ларви на насекомите, а мъчението допълвали и птиците, които, несмущавани, можели да кълват направо от плътта му.

Подобни жестоки методи за екзекуция са приписвани на индианците в Америка и на някои африкански племена. Там жертвата, намазана със сока на сладко растение или с мед, поставяли върху мравуняк, или в близост до гнездо на оси, чиито обитатели можели да го използват за храна дълго време, докато животът в него бавно угасвал в жестоки мъки.

КГБ са използвали сходна, но не смъртоносна техника за извличане на признания. Голият затворник се слага в тесен дървен ковчег, в който има стотици или дори хиляди дървеници, понасяйки страшни болки от ухапванията на насекомите.

Кървавият орел

Кървав орел е вид на изтезание и смъртно наказание, споменато в скандинавските саги и легенди – в него са съчетани жестокост и поезия, по начин на който са способни само северните народи.

Първо се разрязва гърбът на жертвата, а кожата се разпъва настрани, за да се оголи гръбначният стълб. След това ребрата на жертвата се отделят от гръбнака и се разтварят към страните. После раните се поръсват със сол, а белите дробове се отстраняват и се разпростират върху ребрата – за да оформят един вид крила на „кървав орел“. Жертвата умира бавно и мъчително от задушаване.

Наказанието се е прилагало за изключително тежки престъпления – най-вече за убийство на баща от сина.

Според скандинавските стихове и предания жертви на кървавия орел са Ела от Нортумбрия, Халфдан, Маелгуалай, Алфендж.

Сваряване жив

Жертвата се съблича, връзва се с въже и бавно се спуска с краката напред в казан с вряща течност – вода, олио, восък или киселина (има описани случаи на използване на вино и разтопено олово). Ако жертвата не изкара късмет да припадне още в началото, става свидетел на отделянето на месото от костите си.

Човек може да предположи, че този изключително жесток способ на умъртвяване се е прилагал за тежки престъпления, но историческите хроники сочат друго.

Римският император Нерон е погубил по този начин стотици християни, а през Средновековието методът е бил прилаган най-вече към фалшификатори на монети в Германия.

Последни сведения за използване на зверството са от 2002 г. в Узбекистан, където политически затворници са били убивани по този нечовешки начин.

Набиване на кол

Най-известният владетел, налагал този зверски начин на екзекуция, е румънският феодал Влад през XV в. в областта Валахия (да, той е прототипът на граф Дракула).

Сцената с набиване на кол във филма „Време разделно“ е леко подвеждаща – обикновено колът не се е набивал с чук в тялото на жертвата, защото това предизвиква почти моментална смърт. Всъщност методът е много по зверски. Колът се подострял и намазвал с мас, след което другият му край се заравял в земята вертикално. Жертвата се е набучвала на горния край – през ануса или вагината. Следва изключително бавна и мъчителна смърт, защото тялото под собствената си тежест започва бавно да се свлича по кола, който разрушава един по един вътрешните органи, докато излезе пред врата, гърлото или рамото на жертвата. Понякога мъчението продължавало по 7-8 дни, преди жертвата да умре.

Най-ранното свидетелство за тази екзекуция датира от 1772 г. пр. н.е. във Вавилон, където цар Хамураби наредил така да бъде убита жена, погубила съпруга си. За последно набиването на кол е регистрирано по време на арменския геноцид в Турция от 1915 – 1923 г.

Влачене през кил

Това е наказание, прилагано на корабите и датиращо от 8 в. пр. н.е. в Гърция и прилагано да началото на XVI век в холандския и френския флот. Провиненият се завързва с въже, спуска се през единия борд на кораба и се издърпва през кила от другата страна. Дъното на плавателния съд е обрасло с миди и други полипи, които жестоко нарязват жертвата по време на влаченето. Често в устата на провинилия се поставяли гъба, напоена частично с олио, за да може да си поема от задържания в нея въздух и да не се удави, преди да е изпитал изцяло болката от наказанието.

Римската свещ

Това е особено зловеща разновидност на изгарянето на клада. Изобретяването му се приписва на лудия римски император Нерон. Жертвата се привързва към стълб, а тялото и се намазва с борова смола. След това се запалва откъм краката и започва да гори бавно нагоре, докато жертвата издава нечовешки крясъци от болка. За болния мозък на Нерон може да се съди от факта, че той използвал десетки такива крещящи „римски“ свещи, за да осветява своите гуляи и оргии.

Смърт чрез плъхове

В „Игра на тронове“ видяхме този прост, но чудовищен метод за убийство. В най-простата си форма се състои от кофа, пълна с живи плъхове, която се привързва върху корема на обездвижената жертва. След това на дъното на кофата се пали огън. Обезумели от горещината плъховете се опитват да избягат, като прегризват пътя си през тялото на нещастника.

Плъховете имат най-силната захапка сред гризачите и това не им отнема много време или усилия. Освен болката, жертвата изпитва и неописуемия ужас от усещането на живи твари, гризещи в тялото й.

Методът е прилаган в Англия по времето на Елизабет Първа. В прочутия затвор „Кулата на Лондон“ си набавяли плъховете от река Темза. За последно ужасяващата техника е използвана по време на диктатурата на генерал Пиночет в Чили (1973 – 1990).

Смърт чрез бамбук

Азиатска жестокост в най-чист вид – жертвата се завързва хоризонтално върху дървена решетка. Под нея се засажда бамбук и се полива редовно. Той расте с няколко десетки сантиметра на денонощие и острите му върхове пробиват бавно и мъчително тялото на жертвата, докато тя издъхне в нечовешки мъки. Говори си, че методът е прилаган от японци върху американски военнопленници през Втората световна война. Иначе е изобретен през XIX в. в Цейлон.

Живодерство

Одирането на жив човек има дълга и мрачна история. Първите сведения датират от 911 г. пр. н. е. в Асиро-Вавилония. През вековете обаче данни за това нечовешко мъчение се появяват в почти всички курлтури. Прилагано е масово при жертвоприношения на ацтеките, а в Средновековна Европа това е било наказанието за предателство.

В Европа одирането е започвало от краката нагоре, а в Китай – от лицето надолу. В повечето случай жертвата е умирала сравнително бързо от кръвозагуба и шок, но има документи за изкусни дерачи, които свалят кожата, а човекът остава жив още няколко дни в страхотна агония и накрая умира от инфекция и задушаване.

/www.trud.bg