95 години от убийството на Тодор Александров – един от най-авторитетните и легендарни водач на ВМРО – 1911 г. – 1924 г.

Той е член на ЦК на ВМРО от 1911 г. до 1924 г. По време на войните 1912 г. – 1924 г. за национално освобождение и обединение под негово ръководство вътрешната организация работи в пълен синхрон с българската армия. През 1920 г. и 1922 г. лично ръководи двете големи акции във Вардарска Македония против сръбския окупационен режим.

Работи за изграждането на ВМРО като национална българска организация. Разбира решаването на Македонския въпрос като „ Свободна и независима Македония“ и за нейното присъединяване към България при благоприятни вътрешни и международни условия. Възпят е в двете народни песни: „Нещо ще те питам, бабо“ и „Тодор Александров – Македонското сонце“. През 1999 г. при една среща в Благоевград със Зоран Тодоровски – Директор на Държавния архив в Скопие, взехме решение сп. „Македонско дело“ – излизащо в Скопие, като ежемесечник за история и политика, да го превърнем в българо-македонско списание, в което да публикуваме и ние българските историци материали с историческа тематика. В името на общото освободително дело. Тогава главен и отговорен редактор на списанието беше Владо Мокров, с когото добре се познавахме още от времето, когато бях студент на Правния факултет в Скопие.

Той се съгласи веднага, защото добре ме познаваше като организатор , лидер и идеолог на студентската патриотична организация, която се бореше против фалшификациите на българската културно-историческото минало на Македония, за българското име и за свободна и независима Македония. В скоро време в списанието бяха публикувани няколко мои научно-популярни статии с историческо съдържание. Между тях и статиите „Добойската голгота“, „Илинденското въстание в Скопския революционен окръг“, „Христо Чернопеев – македонската легенда“ и др.Възхитени от нашите български исторически статии, част от младата македонска интелигенция започнаха да публикуват исторически статии за важни исторически събития и видни личности, и то от позиции на обективната историческа истина, т.е. за българския характер на културно-историческото минало на Македония от края на Втората световна война.

Една от тези научно-популярни статии с автор историк от Македония Христо Михаилов –„Тодор Александров – Граничната скала на Македония“ по случай 125 години от неговото рождение.
Сега желаем да предложите тази статия да бъде публикувана във вестник Топ Преса по случай 95 години от гибелта на Тодор Александров на 31 август 1924 г. Тя е написана на западен български диалект, който нашите читатели разбират отлично и смятаме, че ще задоволи интересът на нашите любознателни читатели към революционното дело на този български великан. Списанието бе забранено през 2007 г. от органите на УДБА, защото това било станало вече чисто българско списание.

След трагичната гибел на Даме Груев в продължение на близо 20 години безспорен и фактически лидер на Македонското революционно движение е само Тодор Александров. Целият му живот – родното място в Штипското Ново село, непокорният дух на онзи „македоно-български Витлеем“, обкръжението на родът, влиянието на неговия директор в Скопското българско педагогическо училище и покръстител в революционното поприще идеологът на ВМОРО от Струга, Христо Дримколов Матов, учителстването в Кочан и неговата апостолска дейност през Царевоселско и Малешево, през Кратово, Струмица и Скопие – го подготвя за най-трудния и критичен период в македоно-одринското революционно движение веднъж след разпадането на организацията в началото на 1907 г., при прекъсването на Общият конгрес заради противопоставянето на т.н. „левица“. Дори също по времето на краткото си учителстване в Приморски Бургас (1906-1907 г.) Т. Александров нито за миг не е имал собствена революционна дейност. Тъкмо тогава Х. Матов, единственият останал след убийствата на Борис Сарафов и Иван Гарванов, легитимният извън закона на организацията, го повиква с телеграма Тодор Александров, за да го призове да заеме ръководната и отговорна длъжност на Гарванов.

Оттук нататък младият революционер не само активно ще участва в революционната и идеологическа дейност за освобождението на Македония, но и ще заеме една от най-отговорните позиции на Организацията, но и ще подкопае нейната политическа дейност с такъв невероятен потенциал, на които биха му завидели не само днешните македонски и български, но и по-изявени европейски политици в момента. Още през лятото на 1908 г., докато „левите“ начело на сепаратистите Яне Сандански, Тодор Паница и други подобни се задушават и прекланят пред революцията на младите турци и не само предават оръжията си, но и също е превърната в част от ударната сила на военната хунта на Пан Манила – стоманата на Тодор Александров рязко определя младотурското въстание само като „революционен фарс“, като същевременно точно посочва скритите му намерения: да ги „асимилира“ с модерни средства поробените националности в просторната империя.

И това беше истината. Ето защо Александров и Евтим Чучков не се предават на „еуфорията“ от предаването на оръжието, а правят всичко възможно в Скопие и други региони, за да се осигурят достатъчно оръжия за нуждите на организацията. Всъщност от 2 август 1909 г когато турските власти се опитват да го арестуват в Щип, той влиза в пълна нелегалност. В продължение на петнадесет години, независимо дали на свободната територия на България, или в поробена Македония, той служи с такава всеотдайност и последователност; както показаха Васил Левски, Гоце Делчев и Дам Груев в най-новата македоно-българска история. Това непримиримо, революционно чувство и конспиративно съвършенство Тодор Александров ще предаде и на своя наследник сънародник Иван (Ванчо) Михайлов – две души, които в продължение на почти цял век се превръщат в жива легенда не само за организацията, а и за целия македоно-български народ.

Значението на Афера „Валандово“

През 1911 г. Тодор Александров успява по свой начин да възстанови активната революционна освободителна дейност в Македония. Неговите чети в Солун и Кукуш, както и колежите на македонските българи в Кочан и Щип, станаха конкретният повод за заключителната подготовка и обявяване на Първата Балканска война от тогавашната официална България. В онази освободителна война, както и в междусъюзническата (Втора балканска война) и Първата световна война, непоколебимият Тодор Александров е революционен лидер, политически служител и идеолог на македонската освободителна борба. След като започна разправията си с албански революционери на среща в Цетине (Черна гора) и преминава през освобождението на пряко подчинените му чети на Кукуш и Солун, ролята му на ръководител на „разузнавателния пункт“ в Щип (фактически координатор на саботьорските акции против сръбските окупатори), активното му участие в дейностите на българската 8-ма Тунтска дивизия, до антисръбските въстания в Битоля, Охрид и Дебър от есента на 1913 г., той всъщност е безмилостен и неуморен командир и едновременно войник на широкия освободителен фронт. Защото колкото само за подсещане точно самата ВМОРО изиграва съществена роля за включването на тогавашна България в Първата световна война и чрез директно организирани от Тодор Александров „Валандовска афера“. В най-решителните операции на тази война големият македоно-български революционер от Македония е командир на партизанската дейност в тила на сръбския противник, военен съветник на 11-та македонска дивизия, която е част от българската армия и дори издател най-добрите вестници, излизащи по това време (1915-1918 г.) в освободена Македония – вестник „Родина“.

Второто установяване на ВМРО като военна сила

След пробива на Антантата край прословутото Добро поле (който беше началото на края на поредното национално бедствие за Македония и България) Тодор Александров навлиза в най-сложния, труден и драматичен период от своята македонска дейност и от съдбата на революционерската организация на макенските екзархисти ( четете българи). Още през лятото на 1919 г. заедно с българския генерал от Охрид Александър Протугеров и неговият сънародник войвода Петър Чаулев започват систематично да осигуряват и прехвърлят оръжие в поробена Македония. С това се започва с все още незарасналите рани в душата на народа и неизгасналите огнища от неговата земя послания за нова фаза в борбата на македонските българи за окончателна свобода. В същото време Александров пряко подкрепя създаването на тракийските български революционни организации, западните българи, а също и Добруджанката революционна организация. Той е един от инициаторите за създаването на Македонския научен институт и Македонската политическа организация в САЩ и Канада, изпращайки го на Йордан Шакатров специална мисия от Прилеп. След злополучния край на войните от 1912-1919 г., когато безнадеждността надвисва от двете страни на границата, Тодор Александров за втори път установява ВМРО като военна сила, а също и като приемник на Българската екзархия, която се приема на заседанието на 11-ти юни 1920. Като се имат в предвид тези нови качествени задачи, ВМРО трябва да ги прибере в своите редиците на интелигентните македонски сили, които ще бъдат революционери, просветители и свещеници. Създадено от Информационното бюро, което трябва да ръководи международната пропаганда, формирайки групата на съветниците – проф. Любомир Милетич, проф. Иван Георгов, Никола Милев, Георги Баждарев, Кирил Прличев и други .. Създава се и организация на бившите македонски дейци „Илинден“, а от способното да носи оръжие македонско население отделно от четите, се сформира въоръжена милиция, която има основната задача да окаже помощ на нуждаещите се чети. Главният му щаб е в района на Кратово, където приема и други кореспонденти.Тежки и непоносими последици от бунтовете и въстанията в България (организирани от Москва и Белград), методичната сила на сръбските поробители във Вардарска Македония, координираните действия на комунистическа Москва и нейният изпълнителен орган наречен – Коминтерна, грешната външна политика на БЗНС (Българска национална дружина), оглавявана от Александър Стамболийски, и комбинация от други фактори излязоха по-силни от желязната воля на самия Тодор Александров и неговата безгранична любов към родната му Македония и той бива физически ликвидиран на 31 август 1924 г. в Пирин планина над село Сугарево. Като по този начин основата на сградата на ВМРО се срина! И днес, след толкова години по-късно, преминавайки през много проверки, сърбокомунистическа окупация, яростно и насилствено налага родоотстъпничество, всички ние чувстваме присъствието му толкова живо не само като работа на истински трибун на свободата, но преди всичко като лична и гражданска етиката на една изминала епоха, която раждаше македонците, българите, апостолите и мъчениците на Македония и България и тяхната съвременна свобода. Свещен пример, от който бъдещите поколения на Македония и България отсега нататък ще имат все повече от изкуствената и спасяваща необходимост от изкуствената граница.

Идеални ценности, които се бореше Александров са живи.

Няколко шестдесет години по-късно някак срамежливо започна да се говори и пише за Тодор Александров – легенда в най-новата ни история, символ на ВМРО, неразривно свързана с епичните борби на македонските българи срещу сръбските поробители. Само ни напомня, че времето на сърбокомунистическите „превъзпитаващи мерки“ не са в състояние да заличат паметта на народа. Най-важното е, че духът на Тодор Александров оживява, събуждайки пламъците в сърцата на всички онези пламенни македонски патриоти, органът който ще ги изпълни с нужната енергия на патриотизъм, толко ва оскъдна в сивата ни съвременност. Защото личността на Тодор Александров обединява единомислещите хора и в двете братски държави на Р. Македония и Р. България, макар че доскоро неговото име и дело бяха табу за нашата историография. Още по-шокиращ е фактът, че личността на Александров по някакъв начин продължава да се подценява от другата страна на границата, т.е. в Република България, и това е умишлена политика, която тепърва трябва да се промени. Само малцина могат да разберат защо за ВМРО е толкова важен Тодор Александров, чието име и дело по време на комунистическия терор в Титова Югославия и Тодорживкова България бяха старателно отричани, както и отречени много достойни македонци, които дадоха своите животи за по-достоен живот.

Не са много революционерите, които се държат като него, тъй като той не се колебаеше да поеме отговорност, когато се налагаше, и винаги се ръководеше само от едно нещо – борбата за освобождението на Македония и затова той умря от ръцете на подлеци. Всеизвестно е, че се правят опити за премахване от лицето на земята сегашните суверенни държави Р. Македония и Р. България и още по-сигурно е, че името македонските българи е било (и все още е) преименувано и че иронията на Тодорживковците е още по-малка и моята държава България не се е декларирала там, освен ако не греша 16 съветски републики !!! Измислена е така наречената „югославска нация“ и само част от македоно-българския народ престава да усеща това, което е било от незапомнени времена. По-точно самите македонци и българите са принудени насилствено да се отказват от своята национална идентичност да живеят в Република Македония патриотите трябва да чувстват ръката на македонската организация. Целта и основната му роля – да се бори за народността-националността, и това е нашата свещена задача, която е от съществено значение за всеки един. ВМРО като такъв трябва да се стреми да възвърне националното достойнство на всички искрени патриоти от Р. Македония и Р. България и независимо в коя част на Балканския полуостров живеят и работят. В нашите празненства за Тодор Александров, Мара Бунева и Владо Черноземски преобладават младите хора, това ясно ни показва, че техните идеи, идеите на техните последователи, на всички онези важни и непознати които загинаха за Македония рано или късно е, че те ще се осъществят. Защото всяка една работа се печели, но тя се печели много бързо, ако се води борба.

Битката за Тодор Александров

Сто и двайсет години от раждането на Тодор Александров у нас продължават нарочно – с намерението да объркват понятията „македонец“ и „македонист“, защото много добре някои кръгове в Скопие знаят, че Тодор Александров е воювал с новите поробители на Вардарска Македонка – сърбите (днешните покровители), които ще рече – той воюваше с измислен сърбомакедонизъм.

И затова нашите съвременни управници все още се страхуват от неговото гигантско дело, преследвайки името му, неговия портрет и свещените му идеи. Но има и друга тенденция, може би по-лоша от тази – че самият Тодор Александров е неомакедонизма. Рецептата вече е издадена, за да поръча на всички онези, които са били набързо скалъпени мащабни пародиращи процеси от новите сърбокомунистически власти през 1944 г., под общ знаменател с така наречените „македонисти“. Така само за илюстрация и корифеите бяха похвалени Димитър Гузелов, братята Йордан и Димче Шкатров, д-р Васил Иванов, Георги Карев и много други, осъдени с нелепо обвинение „сътрудници на българския фашистки окупатор“. Припомнете си, преди десет години бивш югославски дипломат, роден македонец на име д-р Бранислав Синадиновски, издаде книга, озаглавена „Тодор Александров“. Не толкова открито, но той също реши, че може да извърши подобна манипулация със свещеното име на Тодор Александров, който в знанието на хората остана повече като светец, отколкото герой.

Книгата му трябваше да ни докаже, сякаш има само някои от тях, идеологически покварени от далечното минало, изхвърли славният штипски войвода от компанията на (сръбското) македонизъм!! Неговият отчаян призив за предполагаема „рехабилитация“ беше вот на безсмислици, присвоени на самия велик Тодор Александров на новоизлюпените македонци, макар че дори и че по-сложните козметични манипулации не винаги се приемат от нашите режими от Щип и Скопие са поредицата вълни от неподходящи обвинения, които при най-екстравагантните ни обвинения ни дават и на днешна Р. Македония всички онези, които ни управляват днес. Към книга за легендарния лидер на ВМРО, озаглавена „Тодор Александров – от автономия до самодържавност“, на вече починалия проф. Димитър Галев от Струмица (Бог да го благослови и вечната му памет). С богат фактически материал и без нелепите опити за модифициране на идеите, възгледите и родовата принадлежност на Тодор Александров книгата на добродетелния Димитър Галев беше жестока изкупителна жертва за „интуитивните“ учени “. Но за съжаление мразовитите студове се стопяват, тъй като никой жив не може да спре изцяло всенародното македоно-българско преклонение, преди да се роди в Щип и да бъде убит в Пирин планина Тодор Александър, Венчо Михайлов в Р.Македония, продължава непрекъснато да се говори и битката със сигурност ще бъде загубена от древния македонизъм … и спечелена от уникалната историческа истина. Ето защо непримиримите сърби в Република Македония все още треперят пред името и делото на Тодор Александров, дори епископ Кирил, иначе член на синода на МОК, е тромав член сред тях, който от своя страна каза веднъж анатема върху (не повече или не повече) Тодор Александров, наричайки го „престъпник“ и „предател“, между другото пеейки заупокойна молитва за неговото успокояване на душата. (Не) съзнателното сръбско поведение на толкова висок представител на МОК към честните македонски патриоти предизвика остра реакция заради негативния портрет на Тодор Александров, направен от размирната сръбска държава и църква, която колонизира Македония в продължение на 70 години, ако не и повече. Няма да бъде. Чистата любов на хората към него.

Представете си, че Тодор Александров не много отдавна жив, той умря, умря, без да знае наистина, че такава съдба ще го достигне. Ръката на разбойника застреля мъжа, който не се оплака от себе си, а от кого е предназначен да живее. Тодор Александров беше истински гений в живота и ще остане вечен гений на смъртта и безсмъртието и всички онези, които намаляват величието му днес, не заслужават да се бият по гърдите че са македонци.

Вестник “ Топ Преса „