Професор Михаил Константинов даде своето мнение за местните избори и затова ще се повтори ли безобразието с приемането на документи в столицата от 2015 година
-
- август 28, 2019
„Арена Армеец“-2015 г. беше катастрофа и най-неприятната случка в новата българска изборна история, категоричен е той
Професор Михаил Константинов даде своето мнение за местните избори и затова ще се повтори ли безобразието с приемането на документи в столицата от 2015 година. Той разкри и какви са причините преди четири години секционните изборни комисии да останат три дни в зала „Арена Армеец“.
Професорът разкрива, че ако изборните книжа се приемат отново само на едно място в столицата, този път обработката на резултатите ще е обречена на пълен провал.
Проф. Михаил Константинов
Той е роден на 5 март 1948 г. в София. През 1986 г. става доктор по математика в Института по математика и механика към БАН. Заместник-ректор на УАСГ от 1999 до 2003 г. Член на Централните избирателни комисии за парламентарни, европейски, президентски и местни избори от 1991 до 2011 г. Почетен гост и лектор в университети в Англия, Германия и Франция. Съветник на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа; сътрудник на Международната фондация за избирателни системи; координатор на ЕС за България по електронно гласуване. Преподавател в Университета по архитектура, строителство и геодезия. Автор на 600 научни труда и 40 книги по математика и теория на управлението. Председател на Съвета на директорите на “Информационно обслужване” АД.
Ето какво още каза проф. Михаил Константинов в интервю за в. Труд:
– Проф. Константинов, политолози прогнозираха, че местните избори ще са напрегнати, а премиерът Бойко Борисов каза, че ще са подли. Бихте ли коментирал тези прогнози?
– Подобни оценки се дават обикновено преди всички национални избори. Не очаквам нищо по-особено, от това, което сме виждали вече на местни избори.
– Как ще се отрази намалената на 1 лев партийна субсидия на традиционните партии и възможно ли е новите общински съвети да се окажат пълни с бизнесмени?
– Не смятам, че това ще се случи. Освен това искам да изтъкна едно голямо лицемерие, което се вихри през последните месец-два във връзка със субсидиите.
Имаме една мантра – „дайте, да чуем какво иска народът“ и се сърдим, когато народът иска нещо, а ние не му го даваме. Народът бил искал мажоритарна система, а ние не сме му я били дали, защото референдумът не бил набрал необходимите бройки гласове.
В същия този референдум, същият този народ поиска субсидиите на партиите да паднат от 11 лева на 1 лев. С една и съща бюлетина се гласуваше и за субсидията.
Така че, ако смятаме, че трябва да слушаме гласа на народа, трябва да бъдем последователни и да слушаме този глас.
Много мразя лицемерите. Особено наглите лицемери – един път така, един път иначе. Така че, нека да чуем гласа на народа – народът каза 1 лев. Изобщо не коментирам дали това е правилно, или неправилно.
– Народът обаче не каза свийте субсидията на 1 лев и разрешете безконтролни дарения за партиите…
– Когато питате народа, трябва да формулирате ясни и къси въпроси. Вие не може да питате ако така, пък онака…
Обикновеният избирател не обсъжда сложни хипотези. Питате го иска ли субсидията да стане един лев, той отговаря „да, искам“ и това е.
Референдумът е едно много интересно, но и опасно оръжие. Дори някои го наричат ядрената бомба на демокрацията и са прави.
Според мен референдумите работят в една единствена държава от белите държави и това е Швейцария. Там от 200-300 години с референдуми решават много важни неща и са свикнали да използват този инструмент. Във всички останали случаи референдумът или се проваля, или се превръща във фарс.
Виждате референдума за Брекзит до какво доведе – до пълни циркове и да унищожение на останалото от наследството на Великобритания. Освен това, в Европа наблюдавахме няколко референдума, включително и един в Ирландия, който се провеждаше „до дупка“, и за нас беше много полезен.
Властите организират референдум, хората гласуват, резултатът не се харесва на властите и властите правят нов референдум по същата тема. И това се нарича референдум „до дупка“.
Така че – много внимателно с референдумите. Референдуми на местно ниво.
Хората разбират местните проблеми – „дали да поправим покрива на училището или да поправим пътя“, защото имаме едни 50 000 лв. Това е въпрос, на който всеки може да отговори.
Ама дали да развиваме ядрена енергетика, или не, извинявам се много, но е абсолютен кретенизъм да се постави на референдум. Баба Гинка от Гинци не разбира от ядрена енергетика. А в България хората, които разбират, са разделени на две – едните казват „да има“, другите казват „да няма“. Ето защо използвам случая да призова: Много внимателно да се работи с референдумите.
– Проблемите дойдоха не от референдума, а от поправките, които този път депутатите направиха в закона за бюджета. Няма ли след изборите да съжаляват, като видят какви хора са влезли в общинските съвети?
– Аз не зная какво ще се случи. Със субсидия един лев на глас партиите няма как да са живи. Следователно, трябва да потърсят друг начин за финансиране.
Има държави, в които бизнесът помага на партиите по ясен и прозрачен начин. Пример е финансирането на партиите в САЩ. Казват, да ама там традициите са други. Да, други са традициите, като искате да чуете гласа на народа и да намалите субсидията тогава ще използвате американския модел.
Вместо да се вайкаме предварително за т.нар. „нероден Петко“, нека да видим как ще работи новата система за финансиране на партиите и ако механизмът не работи, ще го променим. В крайна сметка всеки се учи от грешките си.
– Защо беше толкова опасно на местните избори да има машинно гласуване?
– За съжаление, резултатите от машинното гласуване не отговаряха на това, което много хора в България си представяха.
Ще добавя контравъпрос – защо в Европа няма машинно гласуване? Наистина няма.
Половин Белгия, за която се говори не е пример за машинно гласуване. В Европа от 520 милиона население, 5 милиона имат достъп до машинно гласуване. Това е по-малко от един процент.
Няма повече да обсъждам плюсове и минуси, само ще кажа: ако нещо го прави под един процент от населението, значи то не е много препоръчително. Ако беше много хубаво, щяха поне половината европейци така да гласуват.
– Продължавам да не разбирам защо беше толкова голяма съпротивата срещу машинното гласуване. По-добре ли е да има огромен брой сгрешени и поправяни многократно изборни протоколи?
– За съжаление, опитът който имахме със съчетаването на машинното с хартиеното гласуване на последните избори не беше положителен. Там където се гласува машинно по света, хартиено гласуване няма.
Например, в Индия, гласуват само с машини. Разбира се, с по-прости машини, там има само „да“ и „не“, т.е. избират или не избират даден кандидат. В Бразилия също гласуват само машинно.
Освен това, аз ще повторя, че при местните избори някъде трябва да се правят до пет избора (три кмета, един общински съвет, плюс преференции) т.е. човек трябва да върти доста екрани. Това може да е непостижимо за голяма част от българските избиратели.
И това дето трябваше от догодина да се гласува навсякъде с машини е просто глупост. Не може от догодина всички избиратели да бъдат обучени да гласуват с машини.
– Ще се повтори ли и тази година това, което се случи в зала „Арена Армеец“ през 2015 г., след местните избори?
– Ето един въпрос, който е най-важният от всички – как да не повторим безобразието „Арена Армеец“? „Арена Армеец“-2015 г. беше катастрофа, най-неприятната случка в новата българска изборна история. За да избегнем явлението „Арена Армеец“, трябва в София приемането на изборните материали да се раздели на три.
На всички други избори, с изключение на местните, София е разделена на три изборни района и общо взето предаването на материалите си върви нормално и бързо.
През 2015 г. обаче, тъй като изборната комисия бе една, материалите се приемаха на едно място и катастрофата бе факт. Освен това през 2015 г. за първи път имаше преференции, които увеличиха двойно сложността на изборните протоколи.
Хората стояха три дни в залата и добре, че никой не получи инфаркт. Щото тогава вече щяхме да видим… да не казвам какво. Това, което сега трябва да се направи, е да се организира приемането на изборните материали на три места.
– Какъв беше проблемът през 2015 г. материалите да се приемат на три места?
– Просто никой не успя да прогнозира какво ще се случи. Бяха направили график, който на теория беше добър – пристигат си, когато трябва, предават си протоколите и си тръгват. Не беше предвидено обаче, че всяка комисия средно ще бъде връщана по 6 пъти!
– Защо са връщани по толкова много пъти?
– Поради абсолютно неграмотно попълване на протоколите от софийските комисии. Една комисия я върнахме 45 пъти. Рекорд като за Гинес! Връщахме ги, защото не излизаха аритметичните контроли.
Не става въпрос дали гласовете са тези, или не. Комисиите си знаят това. Става въпрос, че два плюс две трябва да е четири. Те обаче са написали в протокола, че е пет. В съседния протокол пише, че две плюс две е три.
Е, компютърът, като види това, какво прави? Светва всичко в червено и пише, че резултатът не се приема. Компютърът не иска да приеме и запише този протокол в базата данни.
В този момент Общинската изборна комисия прави единственото възможно нещо – връща протокола на секционната комисия, да си го оправи. Никой не може да оправи документ на секционната комисия. Тя отива да го оправя, връща се с нова грешка и така… 45 пъти! И питате защо са били 3 дни в залата. 45 пъти да се редиш на опашка. Това е цяло безумие.
И ако още веднъж допуснем това безумие, обработката ще се провали. Ей сега го съобщавам на всички отговорни фактори в държавата. Допуснете ли да се приемат документи само в „Арена Армеец“, провалът в София ще бъде пълен. Още повече, че хората този път няма да търпят.
През 2015 г. беше прецедент, как изтърпяха тези хора три дни, не знам. Едно, че си бяха виновни, но от друга страна ние не може да ги държим в тези условия.
Сега, ако се забави обработката, хората ще се разбунтуват, ще излязат и ще провалят преброяването. Нека тези, които управляват държавата, чуят добре – или приемаме на три места материалите в София, или пълен провал на обработката.
– На ЦИК ли е ангажимент обучението на комисиите?
– ЦИК обучава общинските комисии, издава методически указания и т.н., а пък общинските комисии обучават секционните.
– Спрямо евроизборите повече ли хора ще излязат да гласуват за местна власт?
– Предполагам, че ще са повече. На евроизборите, както знаете, излязоха да гласуват 2,1 млн. души. Очаквам на местните избори гласуващите на първи тур да приближат 3 милиона. А на втори тур кoлко ще излязат, зависи от броя на балотажите.
– БСП обявиха, че очакват със 100% да си подобрят резултата в областните градове. Постижимо ли е това?
– Аз не знам как, когато нещо е нула, можете да го увеличите двойно. Нулата, ако я увеличите двойно, си остава нула. Необходима е по-точна формлировка. Очевидно е, че резултатът на БСП през 2019 г. ще е по-добър от резултата им през 2015 г. Защото през 2015 г. те удариха дъното.
– А какви са шансовете на БСП за София?
– Това е политически коментар. Аз вече политически коментари не правя, тъй като фирмата, която представлявам, ще обработна изборните резултати. Но на всички участници в изборния процес пожелавам успех и дано изборите да бъдат спокойни и законосъобразни, и хората да бъдат убедени в техния резултат.
– Ще видим ли включване на нови политически играчи в местните избори?
– По принцип нови играчи по-скоро се появяват на друг тип избори. В новата българска история такива се появяват на парламентарни избори.
Няма да изброявам конкретни факти, знаете периодично се появяват нови политически сили, които играят по един-два мандата. На местни избори особен пробив досега не е имало от нови играчи.
Blitz.bg
Be the first to leave a review.
