Генерал от с. Тешово командва 2-ра Тунджанска механизирана бригада в гр. Стара Загора
-
- август 28, 2019
Бригаден генерал Стоян Шопов: Най-добре си почивам в с. Тешово
Бригаден генерал Стоян Шопов встъпи на 15 август, в длъжност „Командир на 2-ра механизирана бригада”. Той прие длъжността от досегашния командир бригаден генерал Костадин Кузмов. На тържествения ритуал, който се проведе в района на Тунджанската механизирана бригада в гр. Стара Загора, присъстваха командирът на Сухопътните войски генерал-майор Михаил Попов, началникът на щаба на Сухопътните войски бригаден генерал Николай Караиванов, както и офицери и цивилни служители от командването на Сухопътните войски.
Генерал-майор Михаил Попов поздрави новия командир на бригадата и му пожела бъдещи успехи на командирското поприще.
Бригаден генерал Стоян Шопов благодари за оказаното доверие и за подкрепата на досегашния си командир, за споделения опит по време на службата и за здраво поставените основи, върху които военнослужещите от бригадата да стъпят и да продължат да надграждат. Той заяви, че личният състав притежава потенциал и способности за успешно справяне с предизвикателствата и изрази увереност, че „бригадата ще пребъде като елитно формирование от състава на Сухопътните войски“.
Церемонията завърши с преминаване в тържествен марш на формированията от бригадата и официално подписване и утвърждаване на Акта за сдаване и приемане на длъжността „Командир на 2-ра механизирана бригада”.
Бригаден генерал Стоян Шопов е роден през 1970 г. в с. Тешово, Благоевградска област, където завършва основното си образование. След завършване на средното си образование в Техникум по електротехника в град Гоце Делчев е приет в Техническия университет в София през 1988 г., но по тогавашните закони е трябвало да отбие войнишката си служба преди да поеме по студентския път. Но като наборен войник, още през следващата 1989 г. кандидатства във ВНВУ „Васил Левски”. Завършва го през 1994 г. като първенец на випуска от специалността „Мотострелкови войски”. По разпределение започва офицерската си служба като командир на мотострелови взвод в 28-и полк на 3-та мотострелкова дивизия – Благоевград. Преминавайки през почти всички командни и щабни длъжности продължава службата си във 2-ри армейски корпус в гр. Пловдив. През 2003 г. кандидатства и е приет във Военната ни академия и я завършва четвърти по успех през 2005 г. В последствие заема различни длъжности в Командването на Сухопътните войски (КСВ). Участва в три мисии в Афганистан. През 2015 г. е приет във Военният колеж на Сухопътните войски на САЩ в Пенсилвания (равнозначно на генерал-щабна академия у нас) и след завършването му през 2016 г. е назначен за началник на сектор „Подготовка и сертифициране на формированията” в КСВ. От 1 февруари 2018 г. е началник на щаба на 2-ра Тунджанска механизирана бригада, което налага за 6-ти път да сменя гарнизон и местоживеене. На 15.08.2019 г. с Указ на Президента на Република България е удостоен с висше офицерско звание „бригаден генерал” и е назначен на длъжността Командир на 2-ра Тунджанска механизирана бригада в гр. Стара Загора.
В три мисии в Афганистан е участвал бригаден генерал Стоян Шопов. Първата е била през 2009 г. като планиращ офицер в щаба на Международните сили за поддържане на сигурността (ISAF) в Кабул, Афганистан. Тогава за първи път участвах в планирането в многонационален щаб развърнат в зона на текуща операция. Разбрах цялата философия на операцията в Афганистан. Тя не е само бойна операция, направленията, в които се работи в тази държава, са няколко и са взаимно свързани и обуславящи се, обяснява бригаден генерал Стоян Шопов. Следващата му мисия е през 2011 г. като командир на екип за съветване и подпомагане на Афганистанската армия и връзката й с Многонационалните сили. През 2014 г. е в националния елемент на контингента като офицер по разузнаването и взаимодействието.
На всяка една от тези длъжности, обобщава полковник Шопов, съм придобивал много ценен опит, както в командирската така и в щабната дейност, във взаимодействието и сътрудничеството със съюзнически и коалиционни командири и щабове.
– Господин бригаден генерал, как направихте избора си да се посветите на офицерската професия?
– Питали са ме след като съм видял трудностите и несгодите на военната служба като наборен войник защо съм решил да стана офицер. Дядо ми, участник във Втората световна война, и баща ми са ми разказвали много за преживяванията си в армията. Говореха с обич и гордост за преодолените трудности. Така, че те възпитаха в мен от малък любов към армията и Родината. В Шумен като механик-водач на танк Т-55 АМ2 затвърдих своето виждане, че наистина военната професия е моето призвание. По късно в НВУ учих с желание, усещах, че това е моята професия. Преминах през всички командни длъжности в курсантската ерархия. Навсякъде, където съм кандидатствал конкуренцията е била голяма, но въпреки това съм се класирал от първия път. Това не е даром или случайно, а се дължи на разумно поставяне на целите си, предварителното планиране и много добра подготовка за тяхното постигане. В резилтат на тази методика, осъзнатият и мотивиран избор който съм правил, до момента не се е налагало да поставям под съмнение дали изборът ми да се посветя на военната професия е бил правилен.
– На кои принципи сте останали верен през годините ви в армията?
– Още от военното училище си изградих няколко принципа, които се старая да спазвам в службата си. Държа много на равнопоставеността. Съдя по хората по техните действия, по тяхното поведение към момента, с други думи да не лежат на стари лаври. Срещал съм хора, които са ми представяни като отлични офицери, сержанти и войници, а са показвали незадоволителни резултати, и обратното. Затова съм заявявал, че всеки един е като бял лист – със своето поведение, със своите действия, каквото напише на този лист, аз това чета. И ги оценявам не по това, какви са били, а как се представят в момента. Не обичам лицемерието, предпочитам откровено да се казват нещата. Защото това е начинът според думите на апостола на свободата Васил Левски да се върви напред. Не се ли кажат проблемите, не се ли посочат, няма как да ги решим. Изключително важен е личният пример. Старал съм се през цялата си служба да давам личен пример. Това мотивира военнослужещите, дава им увереност и ги кара да мислят позитивно, да се чувстват равнопоставени, като виждат, че правилата са еднакви за всички. Толерирам и държа много на активността и на инициативата. Развитието в каквато и да е област става с инициатива, с активност, да не се задоволваме с постигнатите резултати и да използваме потенциала и способностите на хората за постигане на максимални резултати. Другото е да учим хората да мислят. Когато бях наборен войник се казваше – не мисли, а действай! Аз казвам – не, на мен ми трябват мислещи, а не само действащи военнослужещи. Държа и на колективната работа, искам да чуя мненията на всички офицери от щаба, да се обсъжда, да се дебатира, да се обменят идеи.
– Как си почивате след напрегнатите дни във военната професия?
– Най-добре си почивам в с. Тешово. Там съм роден, там съм израснал и съм учил, и се чувствам най-добре. Имаме стара къща с чардак и нова вила. Излизам в планината, Бяло море е близо и ги редувам. Спортувам и поддържам форма. Но и в свободното си време държа много на самоподготовката, да не разчитам на наученото досега, защото живеем в динамично време и светът се развива и променя непрекъснато.
ЛЕЙТЕНАНТ ШОПОВ – ЕДИНСТВЕНИЯТ РЕЙНДЖЪР У НАС!
Често вместо да се каже за някой, че е военнослужещ, се употребява думата рейнджър. Само че…за да си такъв, трябва да си завършил може би най-тежкия в армията на САЩ Рейнджър курса във форт „Бенинг“, щата Джорджия. За да имаш правото и честа да носиш на лявото си рамо баджа „Ranger” е необходимо да си издържал успешно нечовешките психологически и физически изпитания, да си командвал тактическо формирование в сложна и динамична обстановка, денем и нощем, в условия на безсъние, глад, умора и психологическо напрежение. Това е направил лейтенат Николай Шопов – синът на Командира на 2 механизирана бригада бригаден генерал Стоян Шопов. Преминал е суровите изпитания в продължение на три месеца, в които е имало огромно психическо и физическо натоварване, а спането е било само по два-три часа в денонощието. И в същото време е трябвало да се взимат решения и се управляват тактически формирования в условия близки до бойните. Показател за това е факта, че от 450 обучаеми (офицери и сержанти) с изпитанията са се справили само около 70, а от 7 чуждестранни офицери само той е преминал успешно курса, като оценките за него са впечатляващи.
Всъщност лейтенант Николай Шопов е единственият българин до сега, успял да завършил Рейнджър курса.
Но това съвсем не е единственото постижение на младият българин. Докато бригаден генерал Шопов е бил на мисия в Афганистан през 2014 г., синът му Николай – курсант първа година в НВУ „Васил Левски”, е кандидатствал и е бил приет в престижната военна академия „Уест Пойнт” в САЩ, където учи упорито и печели различни отличия.
По време на обучението си лейтенат Шопов е използвал отпуските си през лятото за участие в курсове за парашутисти, за въздушен десант и други, които са характерни и необходими за служба в Специалните сили. През април се завърна от САЩ и сега служи в 68-а бригада „Специални сили” като командир на взвод за специални бойни действия.
Бригаден генерал Стоян Шопов е горд и с по-големия си син – Георги, завършил с отличие Софийската математическа гимназия, бакалавърска степен и магистратура по компютърни науки в Софийския университет. По време на обучението на баща си в САЩ, Георги е изкарал две курса, свързани със специалността му, като участва в състезания по програмиране между повече от 10 колежа и университета от САЩ, където заема първо място и записва името си на почетната витрина с наградни плакети на колежа „Дикинсън” в Карлайл, Пенсилвания.
Така, семейството и постигнатото до момента са в основата на увереността и оптимизма, с които бригаден генерал Стоян Шопов се справя със съвременните предизвикателства и несгоди на военната служба и изпълнева войнския си дълг към отечеството.
Вестник “ Топ Преса „
Be the first to leave a review.
