Генерал от с. Тешово командва 2-ра Тунджанска механизирана бригада в гр. Стара Загора

Бригаден генерал Стоян Шопов: Най-добре си почивам в с. Тешово

Бригаден генерал Стоян Шопов встъпи на 15 август, в длъж­ност „Командир на 2-ра механизирана бригада”. Той прие длъжността от до­сегашния командир бригаден генерал Костадин Кузмов. На тържествения ритуал, който се проведе в ра­йона на Тунджанската механизирана брига­да в гр. Стара Загора, присъстваха командирът на Сухопътните войски ге­нерал-майор Михаил Попов, началникът на щаба на Сухо­пътните войски бригаден ге­нерал Николай Караиванов, както и офицери и цивилни служители от командването на Сухопътните войски.

Генерал-майор Михаил Попов поздрави новия ко­мандир на бригадата и му пожела бъдещи успехи на командирското поприще.

Бригаден генерал Стоян Шопов благодари за оказа­ното доверие и за подкре­пата на досегашния си ко­мандир, за споделения опит по време на службата и за здраво по­ставените основи, върху кои­то военно­служещите от бригада­та да стъ­пят и да продължат да над­граждат. Той заяви, че лични­ят състав притежава потенциал и способности за успешно справяне с предизвикател­ствата и изрази увереност, че „бригадата ще пребъде като елитно формирование от състава на Сухопътните войски“.

Церемонията завърши с преминаване в тържествен марш на формированията от бригадата и официално под­писване и утвърждаване на Акта за сдаване и приемане на длъжността „Командир на 2-ра механизирана брига­да”.

Бригаден генерал Стоян Шопов е роден през 1970 г. в с. Тешово, Благоевградска област, където завършва основното си образование. След завършване на средно­то си образование в Техни­кум по елек­тротехника в град Гоце Дел­чев е приет в Техническия университет в София през 1988 г., но по тогавашни­те закони е трябвало да отбие вой­нишката си служба преди да поеме по студентския път. Но като наборен вой­ник, още през следващата 1989 г. канди­датства във ВНВУ „Васил Левски”. За­вършва го през 1994 г. като първенец на випуска от спе­циалността „Мотострелкови войски”. По разпределение започва офицерската си служба като командир на мотострелови взвод в 28-и полк на 3-та мотострелкова дивизия – Благоевград. Пре­минавайки през почти всич­ки командни и щабни длъж­ности продължава службата си във 2-ри армейски корпус в гр. Пловдив. През 2003 г. кандидатства и е приет във Военната ни академия и я завършва четвърти по успех през 2005 г. В последствие заема различни длъжности в Командването на Сухопът­ните войски (КСВ). Участва в три мисии в Афганистан. През 2015 г. е приет във Военният ко­леж на Сухо­пътните вой­ски на САЩ в Пенсилвания (равнознач­но на гене­рал-щабна академия у нас) и след за­вършването му през 2016 г. е назначен за началник на сектор „Подготовка и сертифици­ране на фор­мированията” в КСВ. От 1 февруари 2018 г. е началник на щаба на 2-ра Тунджан­ска механизирана бригада, което налага за 6-ти път да сменя гарнизон и место­живеене. На 15.08.2019 г. с Указ на Президента на Репу­блика България е удостоен с висше офицерско звание „бригаден генерал” и е назна­чен на длъжността Командир на 2-ра Тунджанска меха­низирана бригада в гр. Стара Загора.

В три мисии в Афганистан е участвал брига­ден генерал Стоян Шопов. Първата е била през 2009 г. като планиращ офицер в щаба на Международните сили за поддържа­не на сигурността (ISAF) в Кабул, Аф­ганистан. Тогава за първи път участ­вах в планирането в много­национален щаб развърнат в зона на текуща операция. Разбрах цялата филосо­фия на операцията в Афга­нистан. Тя не е само бойна операция, направленията, в които се работи в тази дър­жава, са няколко и са взаим­но свързани и обуславящи се, обяснява бригаден гене­рал Стоян Шопов. Следва­щата му мисия е през 2011 г. като командир на екип за съветване и подпомагане на Афганистанската армия и връзката й с Многонацио­налните сили. През 2014 г. е в националния елемент на контингента като офицер по разузнаването и взаимо­действието.

На всяка една от тези длъжности, обобщава пол­ковник Шопов, съм придоби­вал много ценен опит, както в командирската така и в щабната дейност, във вза­имодействието и сътрудни­чеството със съюзнически и коалиционни командири и щабове.

– Господин бригаден гене­рал, как направихте избора си да се посветите на офи­церската професия?

– Питали са ме след като съм видял трудностите и несгодите на военната служ­ба като наборен войник защо съм решил да стана офицер. Дядо ми, участник във Втората световна война, и баща ми са ми разказва­ли много за преживявания­та си в армията. Говореха с обич и гордост за преодоле­ните трудности. Така, че те възпитаха в мен от малък любов към армията и Ро­дината. В Шумен като меха­ник-водач на танк Т-55 АМ2 затвърдих своето виждане, че наистина военната про­фесия е моето призвание. По късно в НВУ учих с жела­ние, усещах, че това е моята професия. Преминах през всички командни длъжнос­ти в курсантската ерархия. Навсякъде, където съм кан­дидатствал конкуренцията е била голяма, но въпреки това съм се класирал от първия път. Това не е даром или случайно, а се дължи на разумно поставяне на цели­те си, предварителното пла­ниране и много добра подго­товка за тяхното постигане. В резилтат на тази методи­ка, осъзнатият и мотивиран избор който съм правил, до момента не се е налагало да поставям под съмнение дали изборът ми да се пос­ветя на военната професия е бил правилен.

– На кои принципи сте ос­танали верен през годините ви в армията?

– Още от военното училище си изградих няколко прин­ципа, които се ста­рая да спазвам в службата си. Дър­жа много на рав­нопоставеността. Съдя по хората по техните действия, по тяхното поведе­ние към момента, с други думи да не лежат на стари лаври. Срещал съм хора, които са ми представяни като отлични офицери, сержанти и войни­ци, а са показвали незадоволителни резултати, и об­ратното. Затова съм заявявал, че всеки един е като бял лист – със своето по­ведение, със своите дейст­вия, каквото напише на този лист, аз това чета. И ги оце­нявам не по това, какви са били, а как се представят в момента. Не обичам лице­мерието, предпочитам от­кровено да се казват неща­та. Защото това е начинът според думите на апостола на свободата Васил Левски да се върви напред. Не се ли кажат проблемите, не се ли посочат, няма как да ги ре­шим. Изключително важен е личният пример. Старал съм се през цялата си служба да давам личен пример. Това мотивира военнослужещи­те, дава им увереност и ги кара да мислят позитивно, да се чувстват равнопоста­вени, като виждат, че прави­лата са еднакви за всички. Толерирам и държа много на активността и на инициати­вата. Развитието в каквато и да е област става с иници­атива, с активност, да не се задоволваме с постигнатите резултати и да използваме потенциала и способности­те на хората за постигане на максимални резултати. Другото е да учим хората да мислят. Когато бях наборен войник се казваше – не ми­сли, а действай! Аз казвам – не, на мен ми трябват ми­слещи, а не само действащи военнослужещи. Държа и на колективната работа, искам да чуя мненията на всички офицери от щаба, да се об­съжда, да се дебатира, да се обменят идеи.

– Как си почивате след на­прегнатите дни във военна­та професия?

– Най-добре си почивам в с. Тешово. Там съм роден, там съм израснал и съм учил, и се чувствам най-добре. Имаме стара къща с чардак и нова вила. Излизам в пла­нината, Бяло море е близо и ги редувам. Спортувам и поддържам форма. Но и в свободното си време държа много на самоподготовката, да не разчитам на научено­то досега, защото живеем в динамично време и светът се развива и променя непре­къснато.

ЛЕЙТЕНАНТ ШОПОВ – ЕДИН­СТВЕНИЯТ РЕЙНДЖЪР У НАС!

Често вместо да се каже за някой, че е военнослу­жещ, се употребява думата рейнджър. Само че…за да си такъв, трябва да си завър­шил може би най-тежкия в армията на САЩ Рейнджър курса във форт „Бенинг“, щата Джорджия. За да имаш правото и честа да носиш на лявото си рамо баджа „Ranger” е необходимо да си издържал успешно нечо­вешките психологически и физически изпитания, да си командвал тактическо фор­мирование в сложна и дина­мична обстановка, денем и нощем, в условия на безсъ­ние, глад, умора и психоло­гическо напрежение. Това е направил лейтенат Николай Шопов – синът на Команди­ра на 2 механизирана брига­да бригаден генерал Стоян Шопов. Преминал е суровите изпи­тания в продълже­ние на три месеца, в които е имало ог­ромно психическо и физическо на­товарване, а спа­нето е било само по два-три часа в денонощието. И в същото време е трябвало да се взимат решения и се управляват тактически форми­рования в условия близки до бойните. Показател за това е факта, че от 450 обучаеми (офи­цери и сержанти) с изпитанията са се справили само около 70, а от 7 чуждестран­ни офицери само той е пре­минал успешно курса, като оценките за него са впечат­ляващи.

Всъщност лейтенант Нико­лай Шопов е единственият българин до сега, успял да завършил Рейнджър курса.

Но това съвсем не е един­ственото постижение на младият българин. Докато бригаден генерал Шопов е бил на мисия в Афганистан през 2014 г., синът му Нико­лай – курсант първа годи­на в НВУ „Васил Левски”, е кандидатствал и е бил приет в престижната военна ака­демия „Уест Пойнт” в САЩ, където учи упорито и печели различни отличия.

По време на обучението си лейтенат Шопов е използ­вал отпуските си през лято­то за участие в курсове за парашутисти, за въздушен десант и други, които са ха­рактерни и необходими за служба в Специалните сили. През април се завърна от САЩ и сега служи в 68-а бри­гада „Специални сили” като командир на взвод за специ­ални бойни действия.

Бригаден генерал Стоян Шопов е горд и с по-големия си син – Георги, завършил с отличие Софийската мате­матическа гимназия, бака­лавърска степен и магистра­тура по компютърни науки в Софийския университет. По време на обучението на баща си в САЩ, Георги е из­карал две курса, свързани със специалността му, като участва в състеза­ния по програми­ране между пове­че от 10 колежа и университета от САЩ, където заема първо място и за­писва името си на почетната витрина с наградни плаке­ти на колежа „Ди­кинсън” в Карлайл, Пенсилвания.

Така, семейство­то и постигнатото до момента са в основата на уве­реността и опти­мизма, с които бригаден генерал Стоян Шопов се справя със съвре­менните предиз­викателства и нес­годи на военната служба и изпълнева войнския си дълг към отечеството.

Вестник “ Топ Преса „

Започнете да пишете и натиснете Enter за търсене