Митът за мързела на хората в Гърция е абсолютен фейк
„Ясо филе, ена колокетаки, уан узакис пломарис, гут поли гут ке хтаподи ена, дзадзики и… (гледа втренчено в бутилката вода, която посочва с пръст), това бе. „Неро“, пита любезният келнер? Да, бе, неро, подвикват от другия край на масата. Това цицко (всичко)? Пита на свой ред сервитьорът. Цицко, цицко, филе. Каталавес? (разбираш ли), избухва в смях българската компания, пристигнала да потопи в гръцкото море галона с бира. Келнерът усмихнато клати глава в знак на разбиране, докато разстила хартиените покривки върху масата.
„Цеце, виде ли ма, как ни слугуват“, продължава загорелият от слънцето българин и дърпа от кутията цигара.
На съседната маса двойка французи поръчват гръцка салата и вода.
„Глей, ма, глей, тия па умрели от глад. Не ми я фали Европа-та“, сочи ги с пръст нашият човек, а хората, които забелязват жеста, любезно се усмихват.
Децата реват, масата се огъва от поръчките, отрупана като за сватба. Запотените балканци се надпреварват в пресушаване на бутилки Узо на 40 градуса. Жените притичват към морето и се връщат недоволни, че е толкова бистро, къде ще пикае детето.
„Превзехме ги ма, тука си е България. Глей и менюто е на български. Ако не сме ние, шЪ умрат от глад с таа криза. Халкидики-то си е българско“, продължава разговорът в посока, че гърците са ни откраднали територията, ама вече си е наша.
Обичайна картина на масов български турист в Гърция, който, като се върне в Родината, започва меланхолично да се хвали как гърчулята му слугували и какви късметлии били византийците (разликата между грък и византиец не се прави). На масовия балкански турист му убягва фактът, че Византийските императори и целият механизъм на техния дворец в Константинопол, може да са говорили и пишели законите си на гръцки, но никога не са твърдели, че са Гърци. Смятали са себе си за вождове на Източната Римска империя. Но това е друга тема.
Тъжно е обаче, че на балканските туристи им убягва фактът, че тежката индустрия на Гърция, наречена „туризъм“, се изразява именно в задоволяване капризите на всички класи туристи и предлагане на удоволствия за приятно изкарване на ваканция. Забелязват крайния резултат, без да виждат пътят до него.
„Мързи ги, та две не виждат и не работят“, е всеобщата констатация за гърците. Балканците, счупили веригите на тоталитаризма и тръгнали да превземат Европа-та, незнаят, че в Европа-та има закони, които не позволяват при температура над 40 градуса да се работи. Това е и причината да падат кепенците на всички магазини и учреждения, когато живакът тръгне нагоре, а не защото на гърците им се спи.
Този мит за мързела на гърците е абсолютен фейк. Обективната истина е съвсем различна от тази лековерна и илюзорна картинка.Това, което повечето българи не знаят, е че на „мързеливите гърци“ понякога им се налага да работят на по две места, за да свържат двата края. Според проучване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) от 2012 г., гърците са най-работливите граждани на ЕС. Цели 2017 часа годишно, сравнено е с най-малко работещите в Холандия, само 1377 часа годишно.
„Те си нямат високи блокове като нашите“, е също една от българските констатации. В Гърция високо строителство е забранено, не само защото е земетръсна зона, но и заради високи температури. В Испания също има паралелна забрана, но в момента българинът открива Гърция и всички упреци са насочени към южната съседка. В Атина има и друга причина за ниско строителство и това е изискването да няма по-висока сграда от хълма Акропола.
От своя страна гърците също не проумяват странностите на балканците. След масовото нахлуване на туристи в Северна Гърция се наложи да бъдат въведени несъществуващи до момента глоби и забрани.
След като свободните плажни ивици се напълниха с боклуци, гръцката държава въведе парична глоба до 300 евро за това. След като българските риболовци нахлуха по язовирите, гърците наложиха отново глоби за неспазване на гръцкия риболовен регламент.
Факт е, че и последното гръцко село в Северна Гърция, където не е имало туристи, се изправи от заливащите ги автобуси с балкански туристи, помъкнали хладилни чанти и кълчещи се вечер под лозите на бай Йорго под звуците на „Бяла роза“. Ново туристическо перо, което никой не подценява, защото влива макар и оскъдни средства в гръцката икономика, но това не е Гърция на Онасис и Зорбас, а на Ганьо.
Това, че гърците са усмихнати и лъчезарни хора, чиято усмивка е мехлем за туристите, не означава, че са лукави. Тайната на гръцкия туризъм е именно в манталитета им. С охота се грижат и адаптират към поведението на гостите си, защото за гърците туристът е Господар. Домакините на семейните хотели те посрещат още на улицата. Тръгнеш ли да изваждаш куфарите от багажника – без дори да те питат дали имаш нужда от помощ, се втурват да помагат, защото гърците обичат чужденците и се борят за абсолютно всеки турист.
УДОВОЛСТВИЕТО ДА ТЕ ОБСЛУЖАТ
Ако на Халкидики за съседите е удоволствие да пренесат на туристите бурканите с кисели краставички и компоти до стаята, то на Миконос е удоволствие да докарат камили от Дубай за арабските шейхове.
Гърция е туристическа палитра, която носи на раменете си голям товар. Страна с богата история и дъх на маслини, а не само на узо и море…
Вестник “ Топ Преса „
Be the first to leave a review.